Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие изменение и допълнение на Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция (ДПИ) с цел ограничаване негативното влияние на цените на електроенергията на борсовия пазар върху небитовите потребители. С приетите промени в Методиката се променя формулата, по която се определя цената на електроенергията от ДПИ, което ще позволи сметките на небитовите потребители на ДПИ да бъдат намалени с 15 лв. до 30 лева на MWh, съобщиха от КЕВР. 

Мярката ще има краткосрочен характер – в рамките на 3 месеца, считано от 1.11.2021 г. като през това време потребителите на ДПИ следва да сключат договори с доставчици на електроенергия от свободния пазар, за да не заплащат електроенергия по цени на ДПИ. Промените в Методиката са насочени към малките и средните бизнес потребители, които са на свободния пазар на електроенергия, но не са сключили договор с търговец, а се снабдяват с електроенергия по цени на доставчик от последна инстанция. Това е най-скъпият начин за снабдяване, който има дисциплиниращ ефект с цел да стимулира потребителите да сключат договор с търговец на електроенергия. Към момента в тази ситуация са около 256 000 небитови потребители или 41% от всички потребители, купуващи електроенергия от свободния пазар.

Съгласно Методиката средната продажна цена на електроенергията на ДПИ е обвързана с цената на електрическата енергия на пазарен сегмент „Ден напред“ на организирания борсов пазар на електрическа енергия, като включва и компонента за дейността „доставка на електрическа енергия от ДПИ“. С приетите изменения, за посочения 3-месечен период, тази компонента ще бъде в размер на 5 на сто, но не повече от 10 лв./MWh, което ще намали средната продажна цена за клиенти на ДПИ. По този начин за малките небитови клиенти се осигурява допълнителен преходен период, през който те ще могат да сключат договор с доставчик по свой избор.

Решението на регулатора за изменение и допълнение на Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на ДПИ е изпратено за публикуване в „Държавен вестник“.
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие изменение и допълнение на Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция (ДПИ) с цел ограничаване негативното влияние на цените на електроенергията на борсовия пазар върху небитовите потребители. С приетите промени в Методиката се променя формулата, по която се определя цената на електроенергията от ДПИ, което ще позволи сметките на небитовите потребители на ДПИ да бъдат намалени с 15 лв. до 30 лева на MWh, съобщиха от КЕВР.
Мярката ще има краткосрочен характер – в рамките на 3 месеца, считано от 1.11.2021 г. като през това време потребителите на ДПИ следва да сключат договори с доставчици на електроенергия от свободния пазар, за да не заплащат електроенергия по цени на ДПИ. КЕВР смъква тарифата на доставчиците на ток от последна инстанция
Промените в Методиката са насочени към малките и средните бизнес потребители, които са на свободния пазар на електроенергия, но не са сключили договор с търговец, а се снабдяват с електроенергия по цени на доставчик от последна инстанция. Това е най-скъпият начин за снабдяване, който има дисциплиниращ ефект с цел да стимулира потребителите да сключат договор с търговец на електроенергия. Към момента в тази ситуация са около 256 000 небитови потребители или 41% от всички потребители, купуващи електроенергия от свободния пазар.
Съгласно Методиката средната продажна цена на електроенергията на ДПИ е обвързана с цената на електрическата енергия на пазарен сегмент „Ден напред“ на организирания борсов пазар на електрическа енергия, като включва и компонента за дейността „доставка на електрическа енергия от ДПИ“.
С приетите изменения, за посочения 3-месечен период, тази компонента ще бъде в размер на 5 на сто, но не повече от 10 лв./MWh, което ще намали средната продажна цена за клиентите. По този начин за малките небитови клиенти се осигурява допълнителен преходен период, през който те ще могат да сключат договор с доставчик по свой избор.
Решението на регулатора за изменение и допълнение на Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на ДПИ е изпратено за публикуване в „Държавен вестник“.
 

22% от хората, които работят без трудов договор, са наети в хотелиерството и ресторантьорството. Това показват проверките на Главната инспекция по труда от началото на годината до края на септември. В такива обекти са полагали недеклариран труд 487 лица при 2223 установени случаи общо.
Любопитно е, че този сектор продължава да наема хора без договори, въпреки че е във фокуса на вниманието на всички заради претенциите за антикризисна подкрепа. Миналия юли ресторантьорите получиха голям реверанс с 9% ДДС.
За да не изглежда, че намаляваме данъците само за алкохол и кръчми, правителството от кумова срама свали данъка и за книгите и бебешките храни и хигиенни материали. От това за гражданите не последва никаква полза – цените в ресторантите не само не бяха намалени, но дори се повишиха този летен сезон.
Наскоро покрай поредната антикризисна мярка, която се оказа не по аршина на ресторантьорите, един от тях определи служителите си като „самоосигуряващи се“. Всеки трети се осигурява на минимална заплата
Съвети
ГИТ напомня на работниците и служителите, че за да бъдат защитени техните трудови и осигурителни права, трябва да имат сключен писмен трудов договор, регистриран в Националната агенция за приходите. Работодателят е длъжен, преди да започнат работа, да им връчи екземпляр от трудовия договор, подписан и от двете страни, копие от уведомлението за регистрацията му в НАП и копие от длъжностната характеристика.

22% от хората, които работят без трудов договор, са наети в хотелиерството и ресторантьорството. Това показват проверките на Главната инспекция по труда от началото на годината до края на септември. В такива обекти са полагали недеклариран труд 487 лица при 2223 установени случаи общо.
Любопитно е, че този сектор продължава да наема хора без договори, въпреки че е във фокуса на вниманието на всички заради претенциите за антикризисна подкрепа. Миналия юли ресторантьорите получиха голям реверанс с 9% ДДС.
За да не изглежда, че намаляваме данъците само за алкохол и кръчми, правителството от кумова срама свали данъка и за книгите и бебешките храни и хигиенни материали. От това за гражданите не последва никаква полза – цените в ресторантите не само не бяха намалени, но дори се повишиха този летен сезон.
Наскоро покрай поредната антикризисна мярка, която се оказа не по аршина на ресторантьорите, един от тях определи служителите си като „самоосигуряващи се“. Всеки трети се осигурява на минимална заплата
Съвети
ГИТ напомня на работниците и служителите, че за да бъдат защитени техните трудови и осигурителни права, трябва да имат сключен писмен трудов договор, регистриран в Националната агенция за приходите. Работодателят е длъжен, преди да започнат работа, да им връчи екземпляр от трудовия договор, подписан и от двете страни, копие от уведомлението за регистрацията му в НАП и копие от длъжностната характеристика.

Германската компания BioNTech, която разработи ваксина срещу коронавирус заедно с американския фармацевтичен гигант Pfizer, възнамерява да започне изграждането на завод за ваксини в Африка през следващата година.
Не е ясно къде ще се намира съоръжението, но BioNTech заяви, че работи с властите в Руанда и Сенегал и планира да започне строителството „в средата на 2022 г.“.
Първоначално заводът ще има капацитет за производство на около 50 млн. дози ваксини годишно, заяви германската компания.
През август BioNTech обяви плановете си да изгради „устойчиви производствени мощности за ваксини“ в Руанда и Сенегал, които да произвеждат не само ваксини срещу COVID-19, но и ваксини срещу малария и туберкулоза на базата на mRNA, съобщава AFP.
„Ще работим заедно за изграждане на регионална производствена мрежа, за да подпомогнем достъпа на Африка до ваксини, произведени в Африка“, заяви във вторник съоснователят на BioNTech Угур Шахин.
През юли Pfizer и BioNTech обявиха, че си партнират с Biovac Group, за да бутилират ваксината си срещу COVID-19 в Кейптаун, Южна Африка, от 2022 г.
Понастоящем само 1% от ваксините, използвани в Африка, се произвеждат на континента. Африканският съюз иска да увеличи този дял до 60% до 2040 г.
По-рано този месец aмериканският фармацевтичен гигант Moderna също обяви плановете си да построи завод за ваксини в Африка.
Повече от 10 месеца след поставянето на първата в света инжекция срещу коронавирус и почти две години след началото на самата пандемия едва 5% от африканците, които отговарят на условията, са напълно имунизирани. Проблемът разкрива огромната зависимост на Африка от вносни ваксини и нейната технологична слабост в сравнение с Европа, Китай и САЩ.

Кaтeгopичнo пpoтив административното yвeличaвaнe нa минимaлнaтa paбoтнa зaплaтa от началото на 2022 г. се обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Работодателската организация разпространи предложенията си за Бюджет 2022, който трябва да бъде изготвен от служебния кабинет, но няма голяма яснота дали до края на годината ще има работещ парламент, който да го приеме.
Служебният финансов министър Валери Белчев вече обяви, че се обмисля повишение на минималната заплата от 1 януари, но не посочи конкретна сума. Синдикатите поискаха най-ниското месечно възнаграждение да скочи от сегашните 650 лв. на 700 лв.
АИКБ подкрепя нарастването на доходите да е свързано с производителността на труда, а минималните работни заплати да се договарят по браншове между съответните работодатели и синдикати. Според работодателската организация административно увеличение на МРЗ, на класовете и на минималните осигурителни доходи при „неадекватна“ икономика и производителност на труда ще доведат до „посивяване“ на трудовите правоотношения, до намаляване на заетостта и невъзможност за допълнително нарастване на БВП. „Още повече, че МРЗ в България в момента е достигнала 60% от средната стойност на работната заплата, което е според препоръките на ЕК“, посочват от АИКБ. Всеки трети се осигурява на минимална заплата
Според бизнеса не трябва да се вдига и максималния осигурителен доход – поне до момента, в който средният осигурителен доход в България не достигне 1500 лв. От АИКБ призовават размерът на максималния осигурителен да се фиксира на двукратния размер на средния осигурителен доход за страната, за да има по-голяма прогнозируемост за фирмите. В момента таванът, до който се начисляват осигуровките за пенсия и здраве е 3000 лв., докато средният доход за страната е около 1200 лв. Синдикатите настояват таванът да се завиши до 3600 лв., което възмути някои сектори с високоплатена работна ръка като ИТ сектора. Осигуровките няма да се повишават
Работодателите настояват и догодина в бюджета да има предвидени средства за мярката за запазване на заетостта 60/40, която да смекчи нарастването на безработицата и да предотврати частично закриване на работни места. Друга желана помощ е частично финансиране на постоянните разходи на предприятия със спад в приходите от продажби над 30% спрямо 2019 г., както компенсиране на предприятия за рекордните цени на тока и природния газ, които се очаква да останат високи до пролетта.
В стратегически план АИКБ апелира за изработване на постоянно действащо антикризисно законодателство за подкрепа на заетостта, доходите и ликвидността в българската икономика. То трябва да се задейства автоматично при настъпване на неочаквани бедствия и кризи, които може да доведат до нарастването на безработицата.
Премахване на минималната пенсия, класовете и майчинството
За поредна година работодателската организация настоява за премахване на класовете прослужено време към заплатите на работниците и служителите, както и платения годишен отпуск във фирмата по време на майчинство. Бизнесът също припомня старото си искане първите три дни от болничния да се поеме от НОИ, вместо да са за сметка на работодателя. Не един, а 3 дни болнични да не се плащат, иска бизнесът
АИКБ настоява да бъде спряно „разрушаването на пенсионно-осигурителната система“, като бъде преустановено увеличаването на размера на минималната пенсия, откъснато от реалните разчети. Организацията призовава се премахне минималната пенсия, размерът на пенсията трябва да се определя единствено съобразно осигурителния принос на лицето, а подпомагането на нуждаещите пенсионери с ниски пенсии да е задача на системата на социалното подпомагане, смятат от АИКБ.
По закон Министерският съвет трябва да внесе проекта на държавния бюджет в Народното събрание не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година. Поради липсата на парламент служебното правителство няма къде да внесе Бюджет 2022. Дори след изборите на 14 ноември да остава около месец за гласуване на бюджета, то не е сигурно дали парламентарното мнозинство в бъдещото Народно събрание би припознал приоритетите и политиките, заложени от служебно правителство, посочват от АИКБ.
Конституцията на Република България регламентира, че при липса на приет и обнародван Държавен бюджет за следващата година действа и се изпълнява бюджета за предходната година до приемането и обнародването на нов бюджет.