Кaтeгopичнo пpoтив административното yвeличaвaнe нa минимaлнaтa paбoтнa зaплaтa от началото на 2022 г. се обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Работодателската организация разпространи предложенията си за Бюджет 2022, който трябва да бъде изготвен от служебния кабинет, но няма голяма яснота дали до края на годината ще има работещ парламент, който да го приеме.
Служебният финансов министър Валери Белчев вече обяви, че се обмисля повишение на минималната заплата от 1 януари, но не посочи конкретна сума. Синдикатите поискаха най-ниското месечно възнаграждение да скочи от сегашните 650 лв. на 700 лв.
АИКБ подкрепя нарастването на доходите да е свързано с производителността на труда, а минималните работни заплати да се договарят по браншове между съответните работодатели и синдикати. Според работодателската организация административно увеличение на МРЗ, на класовете и на минималните осигурителни доходи при „неадекватна“ икономика и производителност на труда ще доведат до „посивяване“ на трудовите правоотношения, до намаляване на заетостта и невъзможност за допълнително нарастване на БВП. „Още повече, че МРЗ в България в момента е достигнала 60% от средната стойност на работната заплата, което е според препоръките на ЕК“, посочват от АИКБ. Всеки трети се осигурява на минимална заплата
Според бизнеса не трябва да се вдига и максималния осигурителен доход – поне до момента, в който средният осигурителен доход в България не достигне 1500 лв. От АИКБ призовават размерът на максималния осигурителен да се фиксира на двукратния размер на средния осигурителен доход за страната, за да има по-голяма прогнозируемост за фирмите. В момента таванът, до който се начисляват осигуровките за пенсия и здраве е 3000 лв., докато средният доход за страната е около 1200 лв. Синдикатите настояват таванът да се завиши до 3600 лв., което възмути някои сектори с високоплатена работна ръка като ИТ сектора. Осигуровките няма да се повишават
Работодателите настояват и догодина в бюджета да има предвидени средства за мярката за запазване на заетостта 60/40, която да смекчи нарастването на безработицата и да предотврати частично закриване на работни места. Друга желана помощ е частично финансиране на постоянните разходи на предприятия със спад в приходите от продажби над 30% спрямо 2019 г., както компенсиране на предприятия за рекордните цени на тока и природния газ, които се очаква да останат високи до пролетта.
В стратегически план АИКБ апелира за изработване на постоянно действащо антикризисно законодателство за подкрепа на заетостта, доходите и ликвидността в българската икономика. То трябва да се задейства автоматично при настъпване на неочаквани бедствия и кризи, които може да доведат до нарастването на безработицата.
Премахване на минималната пенсия, класовете и майчинството
За поредна година работодателската организация настоява за премахване на класовете прослужено време към заплатите на работниците и служителите, както и платения годишен отпуск във фирмата по време на майчинство. Бизнесът също припомня старото си искане първите три дни от болничния да се поеме от НОИ, вместо да са за сметка на работодателя. Не един, а 3 дни болнични да не се плащат, иска бизнесът
АИКБ настоява да бъде спряно „разрушаването на пенсионно-осигурителната система“, като бъде преустановено увеличаването на размера на минималната пенсия, откъснато от реалните разчети. Организацията призовава се премахне минималната пенсия, размерът на пенсията трябва да се определя единствено съобразно осигурителния принос на лицето, а подпомагането на нуждаещите пенсионери с ниски пенсии да е задача на системата на социалното подпомагане, смятат от АИКБ.
По закон Министерският съвет трябва да внесе проекта на държавния бюджет в Народното събрание не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година. Поради липсата на парламент служебното правителство няма къде да внесе Бюджет 2022. Дори след изборите на 14 ноември да остава около месец за гласуване на бюджета, то не е сигурно дали парламентарното мнозинство в бъдещото Народно събрание би припознал приоритетите и политиките, заложени от служебно правителство, посочват от АИКБ.
Конституцията на Република България регламентира, че при липса на приет и обнародван Държавен бюджет за следващата година действа и се изпълнява бюджета за предходната година до приемането и обнародването на нов бюджет.