Целта на Европейската комисия е до 2030 г. делът на полупроводниците и чиповете, произвеждани от европейски компании, да достигне 20% от световния пазар. Това заяви председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен за „Зюдойче Цайтунг“, говорейки на икономическата конференция. Недостигът на полупроводници срина европейския пазар на нови коли
„Цели фабрики в Европа са спрени, защото няма достатъчно чипове“, припомни тя и посочи, че продажбите на автомобили в ЕС са намалели с 25% в сравнение със септември 2020 г., въпреки че няма проблеми с търсенето. „Засегнати са и други важни сектори, по-специално пазарът на медицински изделия и енергийни системи“, заяви ръководителят на ЕК. Ето защо, каза тя, ЕС ще насочи усилията си към намаляване на зависимостта от Азия в производството на полупроводници и чипове. Дефицит на електроника срива производството на автомобили
„За тази цел ще представим план през първата половина на 2022 г. и заедно с държавите-членки ще отпуснем средства за изпълнението му. Искаме да гарантираме, че до 2030 г. производителите в Европа ще достигнат 20% дял от този бързо растящ световен пазар. В момента пазарният ни дял е 10%, което е много малко“, каза Фон дер Лайен, предаде БГНЕС.
 

Нидерландското правителство е „неприятно изненадано“, след като енергийният гигант Shell го информира за плановете си да премести централата на компанията във Великобритания. Shell ще инвестира 6 млрд. долара годишно в зелена енергия
Shell съобщи, че планира да премести данъчната си резиденция и главния си изпълнителен офис от Нидерландия в Обединеното кралство и да премахне Royal Dutch от името си след 130 години в рамките на мащабна промяна.
Нидерландското министерство на икономиката заяви, че фирмата „е информирала кабинета за намерението си да премести главното си управление в Обединеното кралство“.
„Ние сме неприятно изненадани от това. Кабинетът дълбоко съжалява за това намерение“, каза министърът на икономиката Стеф Блок в изявление в Twitter, предаде БГНЕС, цитирайки АФП. „Водим преговори със Shell относно последиците от това преместване за работните места, критичните инвестиционни решения и устойчивостта. Те са изключително важни“, добави Блок. „Shell ни увери, че последиците за персонала от това решение ще се ограничат до преместването на редица изпълнителни/бордови позиции от Нидерландия в Обединеното кралство.“
Планът на Shell да прекрати англо-холандската си структура следва редица неуспехи в Нидерландия през последните месеци. През април нидерландски съд нареди на Shell да намали емисиите си на парникови газове в знакова победа за активистите за климата. Shell трябва да намали въглеродните си емисии с 45% до 2030 г., тъй като допринася за „ужасните“ последици от изменението на климата, постанови съдът в Хага. След това най-големият холандски пенсионен фонд ABP обяви през октомври, че ще спре да инвестира във всички компании за изкопаеми горива, включително и в Shell. Royal Dutch Shell изгуби над 21 млрд. долара през 2020 г.
Плановете на Shell също така са допълнителен удар за холандците, след като миналата година гигантът за потребителски стоки Unilever заяви, че е станал изцяло британска компания. 

Прясната риба удари ценовото дъно след невиждан от десетилетия улов. Морето по Южното Черноморие буквално ври от сафрид и чернокоп, а рибарските лодки вадят по 100-200 кг на ден, понякога и повече. В рамките на трийсетина дни цената на двата вида риба се срина петкратно.
В началото на октомври пресният чернокоп вървеше по 20 лева килото, а сафридът се продаваше по 14 лв. Рекордните цени започнаха постепенно да падат и в момента достигнаха до невиждана евтиния, каквато бургазлии не помнят от времето на социализма. По рибните магазини пресният сафрид се продава за 3-3,50 лв., а чернокопът струва 4.50 лв.
Толкова много чернокоп не е имало от поне 4 години, казват старите рибари. Не изключват, че както е тръгнало, цената му може да закове твърдо 4 лв. по Никулден. И се лови по много навсякъде – от Обзор до Синеморец, а не на определени места, както се е случвало минали години.
„Ако морето продължи да дава толкова много риба, цената може да падне и още. При прясната риба цената е в пряка зависимост от уловените количества. Дефицитна ли е, цените хвърчат нагоре, а когато има богат улов – пада надолу. Просто рибарите няма какво да правят огромния улов.
Замразяването на известни количества е вариант, но не може да замразиш тонове“, разясняват търговците на рибната борса „Краснодар“.
Има обаче и друго обяснение за падащите цени на чернокопа тази есен. Заради пандемията много ресторанти хлопнаха кепенци или работят с намален капацитет. Това намали продажбите на рибарите, които преди продаваха голяма част от улова си на търговци направо от брега. Сега разчитат на продажби на дребно по пазарите.
По-евтин тази година е и сафридът. На повечето места е дребен, но го има в големи количества и върви по 5 лв. За толкова се продават и барбунът, и черноморският кефал. Само леферът както обикновено държи цена от 30 лв., колкото струва обикновено и калканът. За разлика от царската риба, която се вади в малки количества, плоският деликатес обаче може да се купи и за 25 лв. килото, при това големи екземпляри.
Привлечени от необичайно ниските цени, хората купуват като за последно. Опашките пред рибните щандове не свършват, народът масово се запасява с евтин сафрид и чернокоп – фризерите се пълнят догоре, а което остане – отива мариновано или осолено в буркани.
По магазините в момента се предлагат още пресен барбун и попчета. Те също са на изгодни цени. Бургазлии от години не са купували толкова масово риба, защото цените досега бяха доста солени.
Оскъдно е единствено предлагането на паламуд, който тази година избяга в турски води. От южната ни съседка търговците внасят пресен и замразен, но цените са космически. Замразените паламуди вървят по 10 лева парчето, всяко от които е по 500-600 грама, а пресните се предлагат по 25 лв. на килограм.