Японската компания Mitsubishi Motors се интересува от изграждането на газова електроцентрала с мощност 250 мегавата в Северна Македония, съобщава държавната енергийна компания ESM. Българска компания ще строи соларен парк в Северна Македония
Mitsubishi проучва възможността за изграждане на централата в близост до въглищната електроцентрала REK Bitola, с оглед да започне работа до началото на 2026 г., предава SeeNews.
Представителите на японската компания са изразили готовност да участват и в изграждането на други централи, предвидени в плана за преход към възобновяема енергия на Северна Македония. Страната се ангажира да намали въглеродните емисии с 51% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
През последните три години Mitsubishi инвестира около 2 млрд. евро (2,3 млрд. долара) в изграждането на газови електроцентрали.

Министерството на енергетиката (МЕ) и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) стартират съвместна информационна кампания „Бъди активен – плащай по-малко“. Тя има за цел да убеди клиентите на доставчици от последна инстанция (ДПИ), да изберат търговец на свободния пазар на електроенергия, съобщиха от министерството. КЕВР смъква тарифата на доставчиците на ток от последна инстанция
Снабдяването чрез ДПИ е най-скъпият вариант за получаване на електроенергия и не е дългосрочно решение. Към 1 ноември 2021 г. повече от 250 хил. небитови потребители (41% от всички), които трябваше да излязат на свободния пазар, не бяха избрали своя търговец и останаха да се снабдяват чрез ДПИ.
Комисията за енергийно и водно регулиране промени от 1 ноември методиката за изчисляване на цените на ДПИ. Мярката, която ще действа за период от 3 месеца, е част от програмата на правителството за защита на небитовите потребители от високите цени на електроенергията. Очаква се чрез променената методика цените на ДПИ да бъдат намалени с до 30 лв/мвтч.
В периода на действие на новата методика Министерството на енергетиката и КЕВР трябва да проведат информационна кампания, която да убеди колкото е възможно повече клиенти на ДПИ, да изберат доставчик на свободния пазар на електроенергия. Токът за бизнеса поскъпна рекордно. Ще издържат ли фирмите?
В рамките на информационната кампания на МЕ и КЕВР специално създаден за целта видеоклип ще бъде разпространяван чрез Българската национална телевизия, на интернет сайтовете на двете институции, във фейсбук профила и youtube канала на МЕ, чрез касите на Изипей, както и чрез информационна агенция „Фокус“. Информационните листовки ще се разпространяват чрез каналите на електроразпределителните дружества в страната. Националното сдружение на общините също съдейства за реализация на кампанията и ще разпространи информационните материали до своите членове.

Българите теглят все повече бързи кредити в пандемията. Бързите заеми са се увеличили с 494,1 млн. лв. за година, или с 16,2 на сто. Само в рамките на 3 месеца (от края на юни до края на септември 2021 г.) ръстът им е с 4,2%, или 141,5 млн. лв. Това показват данните на Българската народна банка (БНБ).
Вземанията на компаниите, отпускащи такива заеми, вече стигнаха рекордните 3,488 млрд. лв. За сравнение година по-рано сумата е била 2,994 млрд. лв.
Теглим главно кредити със срок до 1 година
Над половината от въпросните близо 500 млн. лева се дължат на рязък скок при заемите със срок за погасяване до 1 година (най-бързите бързи кредити). Вземанията при тях нарастват с цели 39.2% или 250 млн. лева спрямо края на септември 2020 г. до общо 888.6 млн. лева към края на настоящия период. Спрямо края на месец юни, ръстът е 12.1% или близо 96 млн. лева. Така в периода на стагнацията, провокирана от пандемията, гражданите са погледнали по-смело към бързите кредити с кратки срокове за погасяване. Половината българи са теглили бърз кредит поне веднъж в живота си
Това се случва за сметка на заемите със срок над 5 години, които свиват дела си в общата сума на вземанията от 46% преди година до 42.6% към края на настоящия период. Вземанията по тези кредити възлизат на 1.486 млрд. лева към края на септември, като нарастват с 8% или 110.3 млн. лева на годишна база. Спрямо последното тримесечие увеличението е по-скромно – едва 0.4% или 5.6 млн. лева.

Вземанията по кредити със срок на погасяване от 1 до 5 години достигат 831.8 млн. лева към края на септември. Те нарастват с 9.9% (75 млн. лв.) на годишна база и с 8.1% (62.2 млн. лв.) в сравнение с края на второто тримесечие на 2021 г.
Според кредитния консултант Тихомир Тошев ръстът на бързите заеми се дължи на няколко фактора. На първо място това е активният кредитен пазар в момента. „Интересът към кредитите е във всички сегменти в момента“, казва Тошев пред вестник „Монитор“. Има значение и фактът, че фирмите за бързи кредити вече предлагат все по-големи суми.
„Преди обичайната сума за бърз кредит бе около 400 лв., докато сега вече се предлагат заеми до 5000 лв. и хората се възползват от това“, обяснява Тошев. Той обаче предупреждава, че при заемите от 2000 – 3000 лв. например лихвата е по-висока спрямо тази за по-малките суми. Създава се риск клиентът да изпитва затруднения при връщането на сумите. Иначе промяна в тенденцията не се наблюдава. Обичайно българинът прибягва до бързи заеми, за да покрие текущи нужди и поради невъзможност да се справи с месечните си разходи и средства, с които разполага, за да ги покрие.
Ръст на лошите бързи кредити
Размерът на необслужваните бързи кредити нараства с 26.3% на годишна база, показват данните на БНБ. Необслужваните заеми, отпуснати от небанкови дружества, възлизат на 281.1 млн. лева към края на третото тримесечие на тази година, като нарастват с 58.6 млн. лева за последните 12 месеца. За сравнение, преди година лошите кредити достигаха 222.5 млн. лева. Делът на необслужваните заеми възлиза на 8%. Лошите бързи заеми нарастват с 56% за година
От началото на 2019 г. в продължение на две години вземанията на дружествата, специализирани в кредитиране, отбелязваха ръст, но през първото тримесечие на тази година имаше леко забавяне. За какво дължи пари българинът?
На тримесечна база лошите бързи заеми записват намаление от 7.3% или 22.1 млн. лева, спрямо края на месец юни тази година. Това донякъде е логично, тъй като през второто тримесечие бе достигнат пик на необслужваните заеми, които прехвърлиха сумата от 300 млн. лева за първи път от началото на 2018 г. Тогава годишното увеличение на лошите бързи заеми премина границата от 40%, добавяйки цели 88 млн. лева към общата им стойност. Така след пикът от юни, през третото тримесечие размерът на необслужваните заеми започва да намалява. Ръст на лошите кредити заради кризата