България е на първо място по вземане по неадекватен начин на антибиотици, алармират експерти.  Лекар: Антибиотици взимайте само в краен случай
От 18 до 24 ноември правим седмица, посветена на антимикробната резистентност (АР) и COVID-19. Това заяви Елена Цонева-Папуджиева от СЗО в България на пресконференция, посветена на осведомеността за антимикробната резистентност и COVID-19, предаде репортер на БГНЕС.
Според доц. Михаил Околийски, експерт от офиса на Световната здравна организация в България ролята на медиите за информирането на обществеността е доста важна, защото опасността от свръхупотребата на антибиотиците трябва да стигне до всеки гражданин.
„АР е една от най-големите заплахи за човешкото здраве през този век. СЗО обяви АР като една от най-големите заплахи за живота на хората, заедно с климатичните промени, промените в психичното здраве и патогените като COVID-19. Тази година кампанията ни е свързана с популяризацията на определени послания, които се надяваме да стигнат до все повече хора. Преди 3 години разработихме програма по АР, която включва всичките необходими партньори. Тя беше готова, но все още не е приета. Надяваме се новото правителство да обърне внимание на този проблем, защото последствията ще са фатални. Една от стъпките, които СЗО препоръчва, е обучения, информационни пакети за общопрактикуващи лекари и техните пациенти за това да не се изписват антибиотици без да има нужда, да има една чувствителност по темата и хората да се интересуват от собственото си здраве“, отбеляза доц. Околийски, цитиран от БГНЕС.
Той предупреди, че свръхупотребата на антибиотици е изключително противопоказна.
„Темите на АР са свързани и с безопасността на храните. Миналата година преведохме едно изследване за нагласите и поведението на българите към COVID-19, към мерките за предпазване и към ваксините. Имаме много чувствителни данни по отношение на темите. Има и въпрос за употребата на антибиотици. Резултатите показват, че антибиотиците твърде често се използват за лечение на COVID-19, което не е най-добрият ход“, категоричен бе той.
„Ние сме включили АР в двугодишното споразумение за сътрудничество, което предстои да бъде подписано между СЗО и българското правителство. Ще се опитваме да мотивираме правителство да приеме тази национална програма, защото тя е ключова. Ако няма системи усилия на държавно ниво, тези негативни трендове няма да бъдат спрени и много българи ще умират от предотвратими заболявания“, допълни доц. Околийски.
Доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към Центъра по заразни и паразитни болести, от своя страна заяви, че съвместната работа със СЗО от години е изключително плодотворна. Антибиотичната резистентност – заплаха, от която умират хиляди хора
„Аз работя в лаборатория, която се занимава с обобщаването на данните, свързани с АР. Като цяло в Европа през 2020 г. се наблюдава изключително позитивна тенденция за намаляване на общата консумация на антибиотици – 18%. Тези тенденции са характерни не само в Европа, но и в Щатите. От проучването, в което участваме – то касае 27 държави в Европа – единствено България от тези страни членки докладва повишаване на консумацията на антибиотици в извънболничния сектор. Това повишаване е от порядъка на 20-30%, което е притеснително. Направихме си труда кои групи антибиотици са най-засегнати от тази свръхконсумация. Макролидите са най-използваната група антибиотици в извънболничната помощ – над 100% нарастване на азитромицина като ключов антибиотик от тази група. Нарастването на резистентността на тези антибиотици ще доведе до повече рецидиви на заболяванията. В момента в световен мащаб се проучват 43 молекули, 7 от които са минали достатъчно клинични проучвания. За първи път се обсъждат молекули, които не са типични антибиотици – бактериофаги, имуностимулатори и др. Вече научната общественост започва наистина да се притеснява, че антибиотиците могат да спрат да работят и се обръщаме към алтернативни терапии“, обясни той.
ОЩЕ: Коронавирусът ускори появата на супербактерии

Американски учени създадоха холографска камера с висока разделителна способност, която може да „вижда“ обекти зад ъгли, в мъгла или зад други непрозрачни препятствия. Откритието е описано в научното списание „Nature Communications“. Как и къде да използваме WiFi IP камери
Устройството се състои от светлочувствителна матрица и два лазерни излъчвателя. Те произвеждат т.нар. синтетични светлинни вълни, които могат да се използват за създаване на холографски изображения, дори след като тези лъчи се разсейват при среща с твърди обекти или други непрозрачни препятствия като мъгла, предаде БГНЕС.
Флориан Виломитцер, един от създателите на камерата, доцент в Северозападния университет в Еванстън (САЩ), и колегите му забелязват, че някои от физическите характеристики на това разсеяно лъчение биха били много различни за лазерни лъчи с много сходни дължини на вълните. Учените предполагат, че това може да се използва за създаване на триизмерни изображения на обекти, с които разсеяните лъчи взаимодействат, за да преминават през или заобикалят непрозрачно препятствие.
С подобни съображения физиците са разработили алгоритъм, който съпоставя „шарките“ на тъмните и светлите петна от разсеяните лъчи на два лазера и се опитва да открие в тях изображение на скрития обект.
Учените тествали работата на устройството върху логото на своя университет, което било скрито зад непрозрачен екран. Оказало се, че камерата не само е успяла да заснеме логото, но и да възпроизведе точното положение на неговите елементи – буквите N и U – в триизмерното пространство. Според учените тяхната камера може да наднича зад ъглите и да снима обекти, разположени в частично или напълно непрозрачни структури.
Например физиците предполагат, че разработената от тях технология може да се използва за фотографиране на човешки вътрешни органи, както и на различни компоненти на промишлени и самолетни турбини и други сложни механични продукти, чиито дефекти трудно се откриват, докато са в неизправност. „Суперкамери“ дебнат за нарушители на пътя
„Устройството засича видима светлина или инфрачервено излъчване, но същият принцип може да се използва и за други видове вълни. Например можем да работим със звук или радиовълни по подобен начин, което ще ни позволи да създадем нови видове телескопи и сонари“, добавя Флориан Виломитцер.

Обемът на новия пакет от мерки за стимулиране на японската икономика, засегната от пандемията от коронавирус, ще възлезе на около 78,9 трилиона йени (691,5 млрд- долара), съобщи агенция „Киодо“, предаде БГНЕС. Турция вдига заплати и сваля данъци, за да спаси най-бедните
Правителството на страната ще отпусне 55,7 трилиона йени (488,2 млрд. долара) от бюджета. Останалите средства в размер на около 23,2 трилиона йени (203,3 млрд. долара) са частни инвестиции. Очаква се пакетът от мерки да бъде одобрен на 19 ноември. Обемът му надхвърли почти два пъти очакванията на икономистите.
Използвайки тези средства, японските власти възнамеряват да увеличат икономическата подкрепа за населението и бизнеса. Семействата с деца под 18-годишна възраст ще получават обезщетения в размер на 100 хиляди йени (около 880 долара) за всяко дете. Миналата година всички жители на Япония, включително постоянно пребиваващите чужденци, получиха еднократно плащане от 100 000 йени като част от подкрепата за населението на фона на пандемията. Пакет от стимули за 40 милиарда евро одобриха италианските власти
Новите мерки за стимулиране на икономиката са част от предизборните обещания на премиера Фумио Кишида, който встъпи в длъжност през октомври.

Цената на манатарката стигна рекордните 50 лева за килограм, докато преди около година се търгуваше за по 6-8 лева. Това обяснява пред вестник „Монитор“ инж. Юлиян Колев от Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове.
Той признава, че производителите не помнят такива цени. Причината е, че количествата на събраните гъби са били малки, но в същото време такава е била ситуацията и в съседни страни като Румъния и Сърбия. От бране на гъби може да се изкара средна месечна заплата само за половин час
Слаба реколта

„Като цяло в европейски мащаб реколтата беше слаба. Времето не беше много благоприятно, това беше най-големият проблем. До 15 октомври беше суша, после пък по 10-15 дни валеше дъжд и изведнъж застудя. Земята изстина и гъбата няма как да се развива, обяснява инж. Колев. Той посочва, че в момента страната ни изнася диворастящи гъби зад граница, но в малки количества. Износът е най-вече за Италия, Франция и Германия. Търсят се и гъби като рейши и челядинка. От асоциацията все пак изтъкват, че след пандемията търговията се нормализира.
Преди време от браншовата организация се оплакаха, че студената пролет и COVID мерките са сринали износа на гъби. Тогава стана ясно, че цената на замразената манатарка е паднала с 20%, като същата тенденция се наблюдаваше и при сухите гъби.

Заради затварянето на ресторантите в цяла Европа предприятията у нас бяха пълни със замразена продукция. През юни обаче ситуацията се подобри и от бранша отчетоха раздвижване, като според тях производителите се върнали на нивата от 2018 г. По данни на асоциацията едва 1% от добива на гъби се консумира у нас, като причина за това се изтъква липсата на традиция в менюто ни да присъстват горски и диворастящи гъби. 95% от печурките в българските магазини са полски
Производители обаче допълват, че продължава да има проблем с липсата на берачи. „Това е проблем от години. Причината е, че хората са ангажирани с постоянна заетост. Професионалните берачи отпреди 20-30 години вече са възрастни и няма кой да ги замести“, казва Колев.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В Родопите има богата реколта от гъби, но няма гъбари