Контролът върху казината в България
В продължение на доста години контролен орган за хазарта в България беше Държавната комисия по хазарта. През 2020 г. с промени в Закона за хазарта отговорността за контрола върху хазартната дейност се прехвърли върху Националната агенция за приходите (НАП).
Какъв контрол се упражнява върху онлайн казината?
Хазартната дейност, включително онлайн казината в БГ, подлежат на лицензиране. Изискванията на закона за получаване на лиценз на онлайн казино са доста и практически се отнасят до всяка част от дейността му. Например те определят къде може да бъде регистриран операторът на онлайн казиното; правната форма на дружеството и какъв вид лиценз може да получи; размер на необходимите инвестиции или минимален капитал и др.  За лицензиране на онлайн залагания са въведени и допълнителни условия, като например ограничения къде да е разположена централната компютърна система и оборудване; система за регистриране и идентифициране на участниците в онлайн игрите; сигурна система за разплащания; връзка с НАП и подаване на информация в реално време. Конкретно за игралния софтуер и технологичното оборудване също има редица норми по отношение на доставчиците им, вписването им в специални регистри; функционирането им и съхранението на данни.
Как се осъществява контролът върху онлайн казината?
Едната посока на изпълнението на контролна дейност върху онлайн казината е именно лицензирането. С издаването на лиценз операторът на онлайн казиното се ангажира да спазва всички изисквания за лицензиране, описани в законодателството. Друга линия за осъществяване на контрол е чрез задължението за изпращане на определени данни в реално време от онлайн казиното към НАП. Освен това определени данни, свързани с дейността на онлайн казиното, трябва да бъдат съхранявани за дълъг срок напред. Контролният орган може да извършва и проверки. Също така в правомощията на Националната агенция за приходите е и да поддържа списъци на интернет сайтове, които предлагат онлайн хазарт без необходимия лиценз. Регистърът с издадените лицензи на онлайн казината, както и списъците с установените интернет сайтове, осъществяващи незаконна хазартна дейност, се намират на страницата на приходната агенция. Интернет сайтовете, предлагащи онлайн залагания без разрешение от държавата, биват санкционирани. Със съдебна заповед се спира достъпът до тези страници и интернет доставчиците нямат право да предлагат достъп до тях.
Как да разбера дали играя в лицензирано онлайн казино?
Единият вариант да проверите дали вашето онлайн казино има валиден лиценз за хазартна дейност е да го потърсите в съответния регистър на страницата на НАП. Другият вариант пред вас е да потърсите информация за лиценз на интернет страницата на казиното. В момента са само няколко операторите на онлайн казина, които имат валиден лиценз за дейността си. Затова пък списъкът с интернет сайтове, предлагащи незаконно онлайн хазарт, е доста дълъг и непрекъснато се добавя към него. Поради спецификата на хазартната дейност за участие в онлайн казино игри се изискват доста лични данни, необходими както за регистрацията на участниците, така и за разплащанията. С цел предотвратяване на злоупотреби с лични данни и финансови измами законодателството предвижда редица задължения за осъществяването на хазартна дейност и строг контрол на спазването на нормативните разпоредби. Подкрепа в осъществяване на контрола обаче могат да окажат и всички граждани, като, ако попаднат на онлайн казино, на чиято интернет страница няма информация за валиден лиценз за онлайн хазарт, информират НАП.

Италианският орган за защита на конкуренцията наложи глоби на обща стойност над 200 млн. евро на Amazon и Apple в рамките на най-новите действия, предприети срещу американските технологични гиганти в Европа във връзка с техните бизнес практики. И Apple създава своя космическа компания
Надзорният орган нареди на Apple да плати 134,5 млн. евро, а на фирмата за електронна търговия Amazon – 68,7 млн. евро за нарушаване на законите на ЕС чрез ограничения, които ощетяват продавачите на продукти на Apple и Beats, предаде БГНЕС, цитирайки АФП. Amazon става най-големият инвеститор и купувач на чиста енергия в Европа
Големите американски технологични фирми са изправени пред множество антитръстови предизвикателства в Европа – подход, който се наблюдава отблизо от регулаторните органи във Вашингтон, обещал да засили контрола върху технологичната индустрия.
Италианският надзорен орган заяви, че сделката от 2018 г. между двете американски компании е „забранила на официалните и неофициалните дистрибутори на продукти на Apple и Beats да използват Amazon.it, позволявайки продажбата на тези продукти на този пазар само на Amazon и на избрани страни по дискриминационен начин“. Целта е била да се ограничи броят на търговците на дребно и да се ограничат трансграничните продажби. Споразумението вещаеше лоши новини за потребителите, тъй като поне 70% от електронните стоки, закупени в Италия, са закупени от Amazon.
Надзорният орган заяви, че проверката му е вдъхновила антитръстовите органи на Германия и Испания да „започнат подобни процедури“.
Глоби и данъци
Репресиите срещу големите технологични фирми могат да доведат до разпадане на най-големите платформи, като Европа продължава с антитръстовите съдебни дела, а американските законодатели предвиждат стъпки за улесняване на антитръстовото правоприлагане. Глобиха с над 100 млн. евро Google в Италия
Глобата за Италия идва само две седмици след като съдът на Европейския съюз отхвърли жалбата на Google срещу антитръстова глоба в размер на 2,4 млрд. евро. Франция глоби Google с 220 млн. евро
Гигантите Google, Apple, Facebook, Amazon и Microsoft – наричани общо GAFAM, са обвинени в задушаване на конкуренцията, неплащане на достатъчно данъци, кражба на медийно съдържание и заплаха за демокрацията чрез разпространение на фалшиви новини. Прокуратурата в Охайо съди Меtа за 100 милиарда долара
Критиците на големите технологични компании искат Apple и Google да разхлабят хватката на своите онлайн пазари за приложения; повече конкуренция на пазара за цифрова реклама, доминиран от Google и Facebook; и по-добър достъп на трети страни-продавачи до платформата за електронна търговия на Amazon. ЕК и Великобритания разследват Facebook за нарушаване на конкуренцията
По отношение на данъчното облагане Италия, Франция, Германия и Испания спечелиха голяма победа през юни, когато най-богатите държави от Г-7 се споразумяха за минимална глобална ставка на корпоративния данък за най-големите компании в света, сред които са и американските технологични гиганти. Оттогава близо 140 държави подкрепиха 15-процентния данък. Реформата има за цел да сложи край на практиката на големи фирми като Apple и Google да укриват печалбите си в държави с ниски данъци. Amazon спечели делото за неплатени данъци в ЕС
ЕС също така представи планове за огромни глоби в размер до 10% от продажбите на технологичните фирми, които нарушават правилата за конкуренция, което може да доведе дори до тяхното разпадане. Ирландия глоби WhatsApp с 225 млн. евро
Италианската асоциация на потребителите Codacons побърза да приветства глобата срещу Apple и Amazon, като заяви, че „всяко ограничаване на достъпа на операторите до платформите за електронна търговия представлява вреда за потребителите“.

Строителството на Белградското метро започна в понеделник на терена Макишко поле, където ще бъде изградена инфраструктура и платформа на бъдещия терминал. Строителните работи започнаха с протести, а екоактивисти твърдяха, че всяко строителство в този район би застрашило сериозно водоснабдяването на сръбската столица, пише EURACTIV.bg.
Заместник-кметът на Белград Горан Весич посочва, че това е най-важният проект на столицата през 21-ви век и че до 2030 г. метрото ще има две линии. Първата линия ще бъде дълга 21,1 километра и ще има 21 станции. Втората ще бъде 21-километрова и ще има 23 станции. Двете линии ще се пресичат на „Савския“ площад.
Първата линия на метрото ще минава по поречието на река Сава, пресичайки центъра на Белград, и ще свързва района Макишко поле в югозападната част на сръбската столица с квартал Мириево на североизток, близо до река Дунав. Втората линия ще свързва северозападно предградие на Белград – Земун с квартал Мириево през градската община Нови Белград.

Мащабният проект и френската връзка
„Двете линии на метрото ще струват около 4,6 млрд. евро, а влаковете около 1,5 милиарда. Това се равнява на приблизително пет годишни бюджета и е ясно, че няма да можем да финансираме такъв проект за кратко време сами“, казва Горан Весич, цитиран от EURACTIV.rs.
Изграждането на пътища за достъп ще започне през май 2023 г., строителството на метростанции се планира да започне през септември 2023 г., а изграждането на тунелите ще стартира през декември 2023 г. Завършването на първата метролиния и пускането ѝ в експлоатация се очаква през 2028 г. През 2030 г. трябва да фукционират и двете линии на белградското метро.
Огромна роля за реализацията на проекта ще има френската компания Alstom. Тя ще отговаря за доставката на метровлаковете, цифровите системи за управление на влаковете, екранните врати на платформите, инфраструктурата, включително полагането на коловозите и решенията за електрозахранване, както и интеграцията на транспортната система.
Друга френска компания – Egis Rail, която е специализирана в транспортната инфраструктура, е ангажирана с предпроектното проучване, а китайската Power Construction Corporation of China (PowerChina) ще извърши голяма част от строителните дейности, включително и изграждането на депото за метровлаковете, съобщава специализираният сайт railwaypro.com.

Риск за водоснабдяването
В началото на строителството се проведе протестен митинг в квартал Макиш в южната част на града, където гражданите блокираха пътя за известно време. Освен метрото, градските власти планират да построят 4,5 млн. кв. метра жилищни и бизнес площи върху 700 хектара край Макишко поле.
В Макиш са разположени централните съоръжения на Общественото комунално дружество „Белградски водопровод“. Пречиствателната станция филтрира речна вода и съхранява големи запаси за жителите на Белград.
Участниците в протеста казаха, че проектът в Макиш ще причини трайни щети и ще засегне бъдещето на гражданите на столицата.
Архитектът Слободан Малдини каза, че Белград се нуждае от метро, ​​но стратегията за неговото реализиране е „дълбоко погрешна“, тъй като градът не може да се откаже от стратегически ресурси като питейна вода, която не е възобновяем ресурс.
От опозиционното Движение на свободните граждани посочват, че планираното трасе на метрото е ненужно скъпо, недостатъчно ефикасно и няма да постигне никакви резултати.