Силно ограничаване на разплащанията в брой е една от целите на финансовата политика, която „Продължаваме промяната“ смята, че трябва да предвиди бъдещото правителство. Ограниченията се отнасят и за гражданите, и за фирмите. Икономист: Таванът на кешовите плащания няма да свие сивата икономика
Промени в месечните ДДС декларации и подаване на сигнали от банките при преводи в чужбина от над 1 млн. лв. предложиха от „Продължаваме промяната“ на днешните преговори между тях и „БСП за България“, „Има такъв народ“, „Демократична България“, на тема „Финанси“.
Съпредседателят на ПП Асен Василев посочи няколко мерки за контрол в сектора на финансите. Първата е ежемесечните декларации за ДДС да бъдат променени, така че да се подава информация за касови наличности и за това дали фактурата е била платена, отчасти платена или неплатена. Това, по думите му, ще позволи на НАП по-бързо да регистрира евентуални нарушения.
Друга мярка е банките да сигнализират на НАП при тегления от над 10 000 лв. в брой и да подават информация за преводи в чужбина от над 1 млн. лв. Василев представи също така идеята разпределението на дивиденти и изплащането им да става само по банков път, а не на каса.
По думите му, трябва да се криминализира или да се налагат големи глоби при плащане на пари „в плик“, над основната заплата. Асен Василев обясни, че това е документна измама, като идеята е да бъде санкциониран не само работодателят, а и счетоводителят.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа се готви да ограничи плащанията в брой

Делът на бюджетните разходи в БВП, диференцирана ДДС ставка и системата за семейно подоходно облагане бяха ключовите теми за БСП по отношение на финансовата политика на страната на последния ден от преговорите за съставяне на правителство с мандата на „Продължаваме промяната“. Актуализираха бюджета посред нощ: ще има пари за всички
По отношение на бюджетните разходи левицата се обяви „за“ поддържане на дял на бюджета в БВП – приходи и разходи минус съответния дефицит. „Последните години в България се провеждаше политика на необяснимо свиване на бюджета в БВП до 34%, при положение, че в повечето страни той е около 45%. Ние смятаме, че увеличението трябва да стане много внимателно. То трябва да стане чрез политика, свързана именно със стимулиране на растежа и осигуряване на устойчиво развитие“, заяви проф. Румен Гечев, избран за депутат от БСП в 47-то Народно събрание, по време на обсъжданията на тема „Финанси“.
По думите му в условията на криза развити пазарни икономики рязко увеличават бюджетните си разходи, но у нас това крие рискове за финансовата система. БСП би подкрепила бюджетен дефицит за 2022 г. от 4-4,5%.
По отношение на диференцираната ДДС ставка, проф. Гечев поясни, че България и Дания са единствените държави, които нямат подобна, но е задължително да се направят внимателни разчети при какви условия и дали изобщо България може да си позволи да я въведе.
700 лв. средна пенсия и 2500 лв. средна заплата обещава ВМРО
Идеите на БСП за социална политика
Предложенията на БСП бяха изложени от Орлин Ваташки, член на Националния съвет на партията:
– Намаляване на ДДС ставката от 20% на 9% за лекарства и храни от малката потребителска кошница би струвало на бюджета около 300 млн. лв.;
– Минималната работна заплата да се изчислява като процент от средната работна заплата за страната от предходната година между 45 и 50%. Увеличаване на минималната работна заплата – не по-малко от 700 лева от началото на 2022 г.; Минималната заплата трябва да продължи да расте, призовават от КНСБ
– Въвеждане на семейно подоходно облагане и въвеждане на необлагаем минимум на един от родителите за сума от 550 лева за всяко дете до навършване на 18 години. Това ще струва около 845 млн. лв.; Всеки трети се осигурява на минимална заплата
– 6500 лева еднократна помощ за всяко второ и трето дете, при условие, че един от родителите се е осигурявал поне 24 месеца назад. Това ще обхване около 9000 родители и ще струва около 171 млн. лв. годишно; Какви социални помощи можем да получим до Нова година?
– Нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години. Това ще струва около 121 млн. лв.;
– Осигуряване на безплатни детски градини и ясли, което ще струва около 100 млн. лв.