Данъците у нас не трябва да се променят, но трябва да започнат да се събират. Това е общото мнение на победителите на последните избори – „Продължаваме промяната“ и бъдещите ѝ коалиционни партньори БСП, ИТН и ДБ, постигнато на преговорите по една от най-важните теми – финанси.
„Трябва да се водим от принципа, че държавата не е собственик на събраните пари. Ние сме само разпределители и имаме задължение тези пари да не бъдат откраднати някъде по пътя, както и да ги харчим все едно са наши. Всеки лев, който съберем, няма да отиде в нечий джоб. Затова приоритет номер едно е нулева корупция“, казва Кирил Петков. Според него умното харчене на публичните средства означава те да носят ясна възвръщаемост, ако искаме да постигнем по-голям икономически растеж. Петков: Изчистваме България от корупция
Необлагаем минимум и минимална заплата
Консенсус има върху идеята да бъде въведен необлагаем минимум върху доходите на физическите лица от догодина в рамките на 500-550 лв. месечно, което означава около 50 лв. по-нисък авансов данък месечно. БСП предлага догодина това да се прилага само за семейства с деца, като преференцията за дете е 550 лв. месечно.
„Да запазим подоходното облагане за 2022 г. без промени, като остане в сила данъчното облекчение от 4500 лв. за дете за доходите от 2021 г.“, настоява Асен Василев. Той припомня, че при преговорите в панела за социални политики са заложени вече мерки за подпомагане на семействата и бедните домакинства. Какви данъчни облекчения се полагат на родителите?
Неясно остава и дали догодина ще се увеличи минималната работна заплата. БСП настоява тя да стане 700 лв. и в бъдеще да се обвърже с 45-50% от средната заплата за страната. Асен Василев смята, че за 2022 г. размерът на минималната заплата трябва да бъде договорен между синдикати и работодатели, а от 2023 г. механизмът за определянето ѝ ще се синхронизира с европейската директива – т.е. да бъде в диапазона 46-42% от средната за страната. След пенсиите вдигат и минималната заплата
Вдигане на максималния осигурителен доход
Няма да се променят осигурителните вноски, въпреки че ДБ иска ставката за втора пенсия в универсален фонд да се завиши над сегашните 5%, без да се променя общата осигурителна тежест.
Спорна тема остава размерът на максималния осигурителен доход. БСП настоява той да се увеличи на 3600 лв. догодина. От ИТН също искат да се завиши до 2-2,5 пъти и половина от средната работна заплата.
Максималният осигурителен праг да бъде фиксиран като процент от средната работна заплата, смята и ПП. „Нормално е прагът да расте пропорционално на ръста на средната заплата“, посочва Асен Василев, според когото тази мярка няма да вкара скъпоплатените бизнеси в сивия сектор. Той предлага съотношението на максималния осигурителен праг да е с коефициент 2.3 спрямо средната заплата от предходната година. „При 1500 лв. средна заплата, това означава около 3450 лв. таван на дохода за осигуряване, което е 15% увеличение и е съотносимо с увеличението на средната заплата“, обяснява Василев.
От ДБ призовават да не се бърза с подобно решение и да се види как и кога ще излезем от Covid кризата. „Осигуряването трябва да е до някакъв минимум. Човек трябва сам да решава доброволно дали да спестява и колко да спестява за старини“, посочва Георги Ганев от ДБ.
Пeнcиятa нe мoжe дa нaпpaви чoвeĸ бoгaт – тя пpocтo тpябвa дa го cпacи oт бeднocт и дa нe гo ocтaвя в тeжecт нa дpyги, смята Ганев. „Koйтo иcĸa дa имa виcoĸ дoxoд cлeд пeнcиoниpaнe, нeĸa cпecтявa пoвeчe в тpyдocпocoбнa възpacт“, съветвa той.
От БСП контрират, че не трябва да се забравя, че с осигуровките се покриват текущите пенсии и подкрепят предложението на ПП. „Искането за замразяване на максималния осигурителен праг поредна година е чист лобизъм“, смята Асен Василев.
„Искате да преразпределяте от хората с по-високи доходи към тези, които не допринасят въобще към пенсионната система. Това е проблем“, отбелязва Георги Ганев. От ИТН са склонни да направят компромис с максималния осигурителен доход, „за да се върви напред“. Всеки трети се осигурява на минимална заплата
Бъдещи промени в осигуряването трябва да бъдат обвързани с действителния индивидуален принос на всеки, включително и с въвеждането на индивидуални партиди в ДОО. До средата на 2022 г. трябва да се направи подобен анализ. Повишават пенсиите, ще има бонус за най-бедните пенсионери
По-ниско ДДС за някои, махат данък уикенд
По-ниската ставка от 9% на ДДС за ресторантьорите, туроператорите, книгите и бебешките храни ще остане и догодина. От БСП настояват към тях да се добавят лекарствата и основни храни от малката потребителска кошница, но другите партии смятат, че е нужен анализ в кои сектори намаленият налог ще доведе до изсветляване.
„Да вървим наобратно на Европа, която премахва постепенно диференцираните ставки ДДС, не е разумно“, смята Асен Василев, който и друг път се е противопоставял на правене на социална политика през данъците. Догодина ще се направи анализ на ДДС за диференциране на ставки и за обратно начисляване за определени стоки и евентуално ще се приемат промени през следващи години.
Увеличаване на прага за регистрация на фирмите по закона за ДДС до 100 000 лв. (вместо сегашните 50 000 лв.) ще има през 2023 г. и 160 000 лв. през 2024 г. С вдигане на прага ще се завиши контролът за предотвратяване на измамите с роенето на свързани фирми, с които се избягва достигането на тавана на оборота за регистрация. Вдигат прага за регистрация по ДДС и махат данък уикенд
Със сигурност ще се премахне данък уикенд, особено когато голяма част от фирмите са преминали към дистанционна работа в условията на пандемията. Ще бъде премахнат и данъка върху лихвите по депозитите и застрахователните продукти.
Ще се направи преглед на различните ставки данък наследство, които според ИТН са прекалено високи, и да се приведат спрямо европейската практика. При акцизните ставки няма да има промени през следващите години – те остават на най-ниските нива в ЕС.