Суровият петрол остава една от най-важните и търсени стоки по света. Нефтът е втората най-търгувана световна експортна стока през 2020 г., изоставайки само от международните продажби на електроника, сочат окончателни данни на базирания в Лондон Световен съвет по петрола и Световната търговска организация, обобщени от специализираната платформа worldstopexports.com.
Петролът заема 3.8% пазарен дял сред всички експортни стоки, като продадените количества са за приблизително 661.8 млрд. долара за 2020 г. Това представлява увеличение от 5.1% спрямо 2016 г., но спад от 34.5% спрямо 2019 г.

Лидерите в световната търговия с петрол не се променят и през 2020 г. Най-големите държави-износителки на нефт са Саудитска Арабия, Русия, Ирак, САЩ и Обединените арабски емирства от общо 104 страни по света. Петте най-големи производители осигуряват общо половината (50.7%) от изнесения суров петрол по света. Огромното търсене тепърва ще вдига цената на петрола
Драстичен спад в продажбите
Изброените 15 държави са доставили 85.9% от глобалния износ на суров петрол през 2020 г. Но нито една от тях не е увеличила приходите си от продажба на нефт спрямо 2019 г. Най-малкият спад принадлежи на Обединените арабски емирства (-14.5%), следвано от Бразилия (-18.3%), Норвегия (-21.4% ) и САЩ (-23%).

От страните, които отбелязват най-сериозен спад в международните си продажби на суров петрол, начело е Русия (-40.2%), следвана от Кувейт (-39.2%), Нигерия (-38.7%), Ирак (-38.7%) и Ангола (-35.4%). Авторите на класацията предупреждават, че публикуваните статистически данни за Саудитска Арабия са приблизителни, като се имат предвид ограниченията на изходните данни от тази страна. Русия към ОПЕК: Няма смисъл от ограничения в добива на петрол
През 2020 г. членовете на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) са изнесли суров петрол за 262.1 млрд. долара, доставяйки 47.9% от световния експорт на нефт. Страните от петролния картел през миналата година са изнесли по-малко от суровината в сравнение с 2019 г., когато 52.5% от световния експорт на суров петрол принадлежи на страните от ОПЕК, а през 2016 г. е бил 55.3%. Като цяло износът на суров петрол от ОПЕК през 2020 г. е намалял с 40.5% спрямо 2019 г.
Най-големите вносители

Глобалните покупки на вносен суров петрол възлизат на 683.1 млрд. долара през 2020 г., отразявайки търсенето от 115 страни, територии или острови. Общата стойност на нефта, закупен от всички страни вносителки, е нараснала с 1.9% от 2016 г., когато покупките на суров петрол са оценени на 670.4 млрд. долара. На годишна база общият внос на нефта е спаднал по стойност с 36% от 1.067 трлн. долара през 2019 г.
Първите 4 вносителки на ключовата суровина – Китай, САЩ, Индия, Южна Корея – представляват 53.7% от общата стойност на вносния петрол, закупен на международните пазари през 2020 г.
Анализирайки показателите по континенти, азиатските страни са купили най-голямо количество петрол по стойност през 2020 г., като покупките възлизат на 392 млрд. долара или 57.4% от общия внос в света. На второ място са европейските страни с дял от 25.4%, докато 13.2% от вносния суровия петрол е доставен в Северна Америка.
По-малки проценти от суровия петрол отиват в Африка (1.7%), Латинска Америка (1.4%), с изключение на Мексико, но включително Карибите, и Океания (0.9%) заедно с Австралия и Нова Зеландия.

Голям спад на вноса
15-те най-големи вносители са закупили 84.5% от целия внос на суров петрол през 2020 г., но са похарчили значително по-малко пари поради спадащите цени. Тези спадове се дължат на множество фактори, включително глобалната пандемия и произтичащото от това забавяне на икономиката, както и нарастващите продажби на електрически превозни средства и развитието на технологиите за слънчева и вятърна енергия.
България е на 40-то място от 100 държави с внос за 1,51 млрд. долара, а преди нас от Балканите са Гърция (18 място със 7 млрд. долара) и Румъния (32 място с 2.27 млрд. долара). След нас са Сърбия (48 място с 836.35 млн. долара) и Хърватия (53 място с 588.5 млн. долара).
Най-голям спад на вноса на годишна база отчита Франция (-50.8%), следвана от Белгия (-46.2%), Италия (-44.5%), Тайван (-40.8%), Сингапур (-40.6%), Япония (-40.5%), Испания (-38.3%) и САЩ (-38.3%).

Председателят на политическа партия „ГЕРБ“ Бойко Борисов не е собственик и не участва в органи на управление на търговски банки в България. Това съобщават от БНБ в отговор на постъпили запитвания и публични коментари.
Данните за членовете на органите на управление и акционерите с акционерно участие над 10% във всяка банка в България се публикуват в тримесечното издание „Банките в България“ на Българската народна банка.
БНБ получава информация за всяко лице, придобило 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас в банка, и предварително одобрява всяко лице, което има намерение да придобие 10 и над 10 сто от капитала на банка в България, посочват от централната банка.
Съобщението идва в отговор на твърденията на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, че строителни фирми са вземали авансово държавни пари за магистрала „Хемус“, не са построили нищо, а собственик на една от тези фирми е превел в Дубай 21 милиона лева „през банка, свързана с Бойко Борисов“.
Борисов категорично отрече да има банка и обяви, че ще съди Рашков за клевета. Той определи твърденията на ръководителя на МВР като „връх на наглостта“. „Как ще съм собственик на банка, всеки собственик е проверяван от ЕЦБ. Кажете коя е банката, за да можем да ви осъдим, за да може банката да се защити. Като е излязъл да говори – да каже всичко“, заяви бившият премиер.
Банковата система е предпазена от непремерени изказвания в публичното пространство, вследствие на изградената надеждна надзорна и регулаторна рамка. Добра международна практика е политиците да се въздържат от подобни изказвания, съветват от централната банка.