Присъединяването на България към еврозоната ще доведе до увеличаване на доходите, а не до тяхното намаляване. Процесът на присъединяване и самото присъединяване води до ускорено увеличаване на доходите, затова и синдикатите го подкрепят. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за bTV по случая Деня на банкера, 6 декември. Не е задължително да приемем еврото, когато доходите ни стигнат европейските
Страната ни изпълнява нужните икономически критерии и технически е готова да приеме еврото на 1 януари 2024 г., а БНБ знае как да подготви икономиката за новата валута през следващите 2 години. Все още не е ясно дали сме готови политически. Имаше подобни заявки от политическите партии, но те трябва да се превърнат в конкретни действия, посочи Радев. Как България ще приеме еврото
Преминаването към общоевропейската валута ще се случи при настоящия фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро, което е гарантирано както от българските власти, така и от ЕЦБ. Приемане на еврото: Как ще се променят цените?
При влизането на България в еврозоната ще можем да плащаме в двете валути за сравнително кратък период – около месец. Половин година, преди да приемем еврото, цените ще започнат да се обявяват и в евро, и в лева, за да могат българите по-лесно да свикнат с новата парична единица. Тази практика ще продължи 1 година след присъединяването към общата валута. Разкриха откога ще плащаме в левове и евро
Банковите депозити на гражданите и фирмите в левове автоматично ще се прехвърлят в евро, без това да им струва нищо, щом влезем в еврозоната, посочи още Димитър Радев. Замяната на лева с еврото ще премине гладко
Ръст на депозитите, но и на ипотеките в кризата
Шефът на БНБ също така отбеляза, че по време на коронавирусната пандемия има увеличаване на банковите депозити. Това е нормална тенденция – хората винаги спестяват в периоди на несигурност. „Депозитите се увеличаваха още преди кризата, увеличават се и по време на кризата, като хората действително са притеснени и спестяват. От друга страна – нямат инвестиционни възможности“, заяви Димитър Радев и добави: „Явно хората имат доверие в банковата система, щом държат парите си в банка“.
В България има скок при покупките на жилища с кредит, но момента у нас няма „имотен балон“, макар че се забелязва подобна тенденция. Централната банка взема мерки, за да не допусне да се стигне до „имотен балон“, увери Димитър Радев.
Точно в тази насока е затягането на правилата за кредитиране, което е превантивна мярка срещу все по-бързия ръст ипотечните кредити. „Следим внимателно този процес, анализираме предприетите мерки и тяхното изпълнение на всеки 3 месеца. Взетото решение влиза в сила след 12 месеца, така че банките да имат време да се подготвят“, отбеляза той.
В резултат на това банките ще бъдат по-внимателни при отпускането на ипотечни кредити, което няма да създаде затруднения за клиентите им, увери Радев.
През 2022 г. инфлацията в нашата страна ще бъде поставена под контрол и ще бъде стабилизирана, макар и на по-високи от очакваното нива. Въпреки растящата инфлация обаче нашата банкова система е стабилна, подчерта Радев. Европа ни предупреди да контролираме инфлацията
Българската икономика ще възстанови нивата си от преди Covid кризата до края на 2022 г. Догодина със сигурност ще има ръст на БВП на България, но според управителя на БНБ по-важният въпрос е с колко. За да постигне заложените икономически и социални цели, държавата се нуждае от изпреварващ икономически растеж, значително над средния за ЕС, което обаче не се случва до момента. Банкерът изрази надежда, че ще успеем да постигнем подобен растеж в средносрочен план.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Хърватия изпреварва България в приемането на еврото
България и еврото: Има ли основания за тревога?
Защо еврото е изгодно за България?
Борисов: Въвеждането на евро в България ще дисциплинира банковия сектор
Партията на Слави отлага приемането на еврото в България

Повечето месни мезета на празничната трапеза ще са от вносно месо. Почти цялата суровина, която се докарва у нас, се използва главно за производството на колбаси, а българското месо – за директна консумация, обяснява пред вестник „Монитор“ председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) Атанас Урджанов. Ядем луканки и салами от вносно месо
„Страната ни е основно вносител на месо, а изнасяме месни продукти, но в много малки количества“, казва той и допълва, че износът ни е основно за страните, където има големи български общности като Германия, Великобритания, Кипър, Гърция. Внасяме най-много, и то основно свинско месо, от Германия и Дания, които са и най-големите производители в Европа. Освен това имаме сериозни доставки от Испания, Белгия, Нидерландия. Защо месото в Германия е толкова евтино?
Внасяме не само заради срива, породен от пандемията от африканска чума по свинете, а защото родните производители не могат да покрият нуждите на страната от месо. Българското месо задоволява около 40% от потреблението на свинско у нас и е основно за прясна консумация. Купуваме от чужбина и много говеждо месо, като там делът на импорта е поне 80%. Само 1/3 от свинското по магазините е българско
Единствено почти не внасяме пилешко. „У нас вече се отглеждат хубави породи месодайни говеда, но и то отива основно за прясна консумация през транжорните и ресторантите“, пояснява Урджанов. По думите му това е много скъпа суровина и много трудно достига за производство на колбаси у нас.
Какво е положението в месопреработването?
Месопреработвателите посочват като основен проблем на сектора в момента високите цени на тока и горивата. Браншът иска да се въведе единна ставка от 9% ДДС за всички храни, като по този начин ще се гарантира да няма срив в потреблението и ще се подпомогнат производителите.
По данни на земеделското министерство в България през 2020 г. е произведено 20 316 тона червено месо – с 15,4% по-малко в сравнение с предходната година. То представлява 21,8% от общо произведеното червено месо в страната. Свинското месо във фермите намалява с 40,2% и заема 9,9% от общо произведеното месо в стопанствата. Делът на месото от говеда е 51,4%. Произведено е с 6,9% по-малко говеждо месо спрямо 2019 г.
През миналата година в страната са работили 78 кланици – със 7 по-малко в сравнение с 2019 г. Произведеното месо в кланиците е близо 73 000 тона, или със 17,1% по-малко от предходната година. Броят на закланите животни през 2020 г. намалява с 19%. Закланите животни директно в стопанства през 2020 г. са 749 000 броя – с 19,5% по-малко в сравнение с предходния период, a произведеното месо в стопанствата (над 20 300 тона) е с 15,4% по-малко. Броят на закланите угоени свине намалява с 19,9%, както и произведеното от тях месо с 19% спрямо 2019 г.