Авиационният транспорт бе един от най-засегнатите сектори от коронавирусната пандемия през 2020 г. Още в началото на годината бяха наложени драстични ограничения, което доведе до тотален срив на полетите. Така в крайна сметка за цялата минала година в ЕС са били превозени 277 млн. пътници, което представлява срив от над 73% в сравнение с предкризисната 2019 г., отчита Евростат. Коронавирусът приземи самолетите
Драстично намаляване на броя на полетите и респективно превозените пътници се наблюдава във всички държави-членки, като при 20 от 27-те спадът е от над 70%. Най-засегнат от кризата е бил въздушният транспорт в Словения, където се отчита намаляване на въздушния трафик с 83.3%. В Словакия той е 82.4%, а в Хърватия – 81.9 на сто. Тотален срив на международния въздушен трафик през януари
На противоположния полюс е Люксембург, където се отчита най-малък за ЕС спад на пътническия въздушен транспорт – 67.3%. А на второ място е България, като у нас превозените пътници по въздух намаляват с 68.2 на сто.

✈️In 2020, the number of passengers travelling by air in the EU decreased by 73% compared with 2019Highest falls for:🇸🇮Slovenia (-83%)🇸🇰Slovakia & 🇭🇷Croatia (-82%)😮Explore an interactive visualisation on air passenger transport here👉https://t.co/8rnmMPMJyN#CivilAviationDay pic.twitter.com/bdt244Huc0
— EU_Eurostat (@EU_Eurostat) December 6, 2021

От данните на Евростат става ясно още, че през кризисната 2020 г. 45% от извършените граждански полети от държавите от ЕС са били до дестинации извън Общността, което е с 6 процентни пункта по-малко в сравнение с 2019 г. Делът на полетите между страните членки е 33 на сто, което е с 1 пункт по-малко от предходната година. На вътрешните полети в държавите от ЕС пък се пада дял от 22%. Пореден огромен спад на пътническите полети
У нас обаче нещата стоят по малко по-различен начин. Според статистиката на Евростат, която отчита работата на летищата в София, Варна и Бургас, доста над половината полети са свързани с пътуване до и от някоя от останалите държави-членки. По-конкретно 60.1% от полетите от столицата са били вътрешни за Евросъюза, извън него са 35.2 на сто, а в рамките на самата България са извършени 4.7% от общия брой полети. Драстичен спад на полетите във Варна и Бургас
Във Варна техният дял е 20 на сто. При международните рейсове от морската столица също преобладават тези до и от ЕС – 58.2%, а извън общността са били 21.8 на сто. Бургаското летище е шампионът по полети от и до държавите членки, като цели 77.6% от полетите са били такива. Делът на тези извън общността е 19.7 на сто, а вътрешните за България са 2.7%.
Накъде най-често летят българите?

Топ дестинацията на извършените пътнически полети от България е извън ЕС и това е Лондон. 1133 са изпълнените полети от летище София до британската столица, а превозените пътници – 163 136. Самолетите летят от София до две лондонски летища – Лутън, което заема първото място, както и Станстед, което е на трета позиция според брой полети и пътници. На второ място сред най-честите пътувания от и до столичната аерогара е Франкфурт на Майн. Четвъртата позиция се заема от вътрешните полети до Варна, които са 779, а превозените пасажери – 62 895. На пето място сред топ дестинациите от София е Виена.
Лондон е на второ място по честота на полетите и от летище Варна с 284 полета и 58 130 превозени пътника през 2020 г. Интересното е, че първото място се заема от вътрешните полети до и от София. Третата позиция е за Виена, четвъртата – за Берлин, а петата – за Хамбург. Британската столица е в топ 5 и за летище Бургас, заемайки третата позиция със 166 рейса и 22 289 превозени пътника.
Първите две обаче за за дестинации в Полша, което се дължи на чартърите през лятото с полски туристи. Така на първо място при бургаската аерогара е дестинацията Варшава със 193 полета и 27 821 пътника, а на второ е Катовице със 184 полета и 25 525 пътника. Четвъртото място за летище Бургас заема дестинацията Прага, а петото – Дюселдорф.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
На полетите ще са нужни години, за да се възстановят
Авиокомпаниите губят близo 48 млрд. долара заради Covid-19

Икономиката на Китай скоро ще бъде два до три пъти по-голяма от тази на САЩ, смята американският предприемач и основател на SpaceX Илън Мъск. Мъск продава акции, за да плати милиарди долари данъци
Той отбеляза, че „много отдавна“ САЩ са били най-голямата икономика в света.
„Сега се приближаваме към ситуация, в която китайската икономика може да бъде два до три пъти по-голяма от тази на САЩ. Това е просто един различен свят“, каза Мъск в интервю за видеоконференция, организирана от Wall Street Journal, предаде БГНЕС.
Предприемачът допълни, че голяма част от представителите на китайската власт са израснали с усещането, че икономиката на страната е „малка“, а с КНР се „държат безцеремонно“.
В същото време Мъск подчерта, че производителят на електрически автомобили Tesla, на който той е основател, има добри отношения с Китай. Китайските производители на батерии рязко вдигат цените
„Не искам да изглежда, че подкрепям всичко, което прави Китай, нито пък ще кажа, че подкрепям всичко, което прави САЩ или която и да е друга държава. Като цяло мисля, че се движим към един интересен и нов свят. Не бива да забравяме, че всички ние сме хора“, каза той.

Въпреки че загубата на вкус и мирис са станали добре познати сензорни симптоми на Covid, все повече изследвания показват, че зрението и слухът също са чести мишени на SARS-COV-2. Зачервени очи, шум в ушите, чувствителност към светлина, проблеми със слуха причинява вирусът, установили експерти. Израелски учени унищожават коронавирус за две секунди
Повече от 10% от хората, които се разболяват от Covid, развиват някакъв вид очен или ушен симптом, и според последните данни симптомите са сред оплакванията, които могат да продължат дълго време. Докато изследователите все още проучват как вирусът прониква в сетивата ни, може да се наложи да се разшири обхвата на симптомите, които да изискват тестване срещу Covid. Вместо само треска, кашлица или промени във вкуса и миризмата, първите признаци на заболяване могат да включват раздразнени очи, проблеми със слуха или проблеми с баланса.
Близо две години след пандемията изследванията върху ефектите на Covid върху очите и ушите показват, че учените трябва да научат много повече за това как вирусът засяга телата и нервната ни система, казват експерти. „Данните се увеличават, има повече невронни последици от тази инфекция, отколкото първоначално смятахме“, казва Лий Герке, молекулен биолог от Масачузетския технологичен институт, предаде БГНЕС.
Един от първите хора, които се опитаха да предупредят света за Covid, беше Ли Уенлианг, китайски офталмолог от Ухан. Той вероятно е хванал вируса от пациент с асимптоматична глаукома, според Бхупендра Пател от Очния център на Джон А. Моран в Университета на Юта, който е съавтор на изследванията за очните симптоми на COVID за 2021 г. Ли почина от заболяването си в началото на 2020 г., но неговият случай не беше единствената ранна улика, че очите може да играят роля в разпространението на вируса. От началото на пандемията докладите включват червени очи като често срещан симптом.
Това не беше изненадващо за учените. По време на избухването на SARS през 2003 г. изследователи в Сингапур откриха вируса, който причинява това заболяване, в сълзите на пациентите. COVID причинява тежки респираторни проблеми и други симптоми и след като повечето очни лекари са затворили кабинетите си по време на локдауна, казва Пател.
Около 11% от хората с COVID развиват някакъв вид проблем с очите, според преглед на множество проучвания. Най-честият симптом е конюнктивит или възпаление на очната лигавица. Това състояние засяга близо 89 % от хората с очни симптоми, съобщават изследователи в Иран в метаанализ от 2021 г., който включва 8 219 пациенти с COVID в 38 проучвания.
Други очни симптоми могат да включват сухота в очите, зачервяване, сърбеж, замъглено зрение, чувствителност към светлина и усещане, че има чуждо тяло в окото. Хората на климатици често развиват вид дразнене на очите, наречено хемоза, подуване или изпъкване на очните мембрани и клепачите, казва Пател. Той подозира, че около една трета от хората с COVID имат някакъв вид проблеми с очите – дори ако това са само червени очи, които не ги притесняват. Пател и колегите му работят върху проучване, което все още не е изпратено за публикуване, което според него ще бъде сред първите, които съобщават, че вирусът може да причини възпаление в тъканта зад очната ябълка.
Очните симптоми могат да се появят рано или късно в заболяването, добавя Шахзад Миан, офталмолог от университета в Мичиган. Той и колегите му съобщават за очни признаци и симптоми при близо 10 процента от 400 пациенти, хоспитализирани в Мичиган през март и април 2020 г.
Човек, който има COVID, може да предаде вируса през сълзите си, понякога дълго след като се е възстановил от заболяването.
Един ранен пациент с COVID беше 65-годишна жена, която пътува от Ухан до Италия през януари 2020 г. и бе приета в болница с кашлица, възпалено гърло и конюнктивит на двете очи. Изследователите откриват вирусна РНК в очни тампони на 27-ия ден. В региона Ломбардия в Италия изследователите откриха SARS-CoV-2 на повърхността на очите в 52 от 91 пациенти, хоспитализирани с COVID през пролетта на 2020 г., понякога дори когато натривката им от носа е била отрицателна. Създадоха уред, откриващ коронавирус по дъха
Вирусът може също да попадне в тялото през очите, показват проучванията – или от триене на очите и директно пренасяне на сълзи, или от дихателни капчици, които случайно попаднат върху окото.