Европейската комисия направи предложения за промяна на законодателството на ЕС в областта на природния газ. Те се отнасят до резервите за съхранение на газ, забраната за дългосрочни договори за доставка на газ и мониторинга на емисиите на метан. Газпром: Палач или спасител на Европа от газовото бедствие?
Европейската комисия иска да задължи държавите-членки на ЕС да засилят контрола върху стратегическите газови резерви. Това е предмет на пакет от законодателни предложения за повишаване на енергийната сигурност и декарбонизиране на пазара на газ в ЕС, представен от Европейската комисия в сряда, 15 декември.
Предложенията имат за цел по-специално да позволят преминаването от природен газ към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и нисковъглеродни газове, като биометан и водород. За да влязат в сила, предложенията все още трябва да бъдат одобрени от Съвета на ЕС и от Европейския парламент. Но как те биха могли да се отразят на „Газпром“, повдига темата DW, цитирана от БГНЕС. „Газпром“ доставя повече газ за България и Европа, но пак не стига за зимата
Стратегически газови запаси в ЕС
В отговор на тазгодишното увеличение на цените на енергията Европейската комисия направи предложения за подобряване на енергийната сигурност на ЕС. „Предложенията ни укрепват сигурността на доставките на газ и солидарността между държавите-членки на ЕС, за да се противодейства на ценовите шокове и да се повиши устойчивостта на енергийната ни система“, заяви европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон.Европа разрешава по-ниско или нулево ДДС зарадия скъпия ток и газ
Законодателните предложения съдържат ангажимент за държавите от ЕС да отделят отделно внимание на въпроса за съхранението на газ при оценката на рисковете, свързани с предоставянето на синьо гориво. Те включват „рискове, свързани с контрола на съоръженията за съхранение на газ от юридически лица от трети държави“, се казва в проекта.
„Когато рисковете не са отстранени, държавите-членки на ЕС трябва да обмислят мерки за изграждане на капацитет за съхранение на газ чрез регионално сътрудничество“, се казва още в документа.
„Газпром“ притежава съоръжения за съхранение на газ в Европа, по-специално в Германия. Тази есен те бяха съвсем леко запълнени, въпреки че обикновено в началото на отоплителния сезон европейските складове са почти пълни.
В предложения проект се посочва, че държавите от ЕС биха могли да си сътрудничат със страни от Енергийната общност, които разполагат със значителни съоръжения за съхранение на газ: „Това би могло да включва възможността за разглеждане на използването на тези съоръжения за съхранение, разположени извън ЕС, в общите оценки на риска.“ Очевидно е, че случаят е свързан най-вече с Украйна, която разполага с най-големите подземни газови хранилища в Европа и е член на Енергийната общност.
ЕК иска да забрани дългосрочните договори за газ
Сред мерките за намаляване на използването на природен газ Европейската комисия предложи забрана на дългосрочните договори за доставка на непреработен изкопаем газ – но само след 2049 г. Под необработен природен газ се разбира природен газ, добиван и доставян без технология за улавяне и съхранение на въглерод. 
Според предложението договорът може да започне по всяко време, но ще трябва да приключи не по-късно от 2049 г. След това ще бъдат възможни само договори със срок под една година и то само когато това е необходимо за гарантиране на сигурността на доставките. Както знаете, „Газпром“ обаче предпочита да доставя газ за Европа по дългосрочни договори.
ЕС иска да следи емисиите на метан в други страни
Друго предложение на Европейската комисия се отнася до мерки за намаляване на емисиите на метан. По-специално Брюксел иска да задължи европейските компании да следят за изтичането на метан и да го отстраняват. Друга мярка е да се ограничи изгарянето му в открити факли.
Предложенията се отнасят и до вноса на газ, нефт и въглища в ЕС. На първия етап вносителите ще бъдат задължени да събират информация за емисиите и изтичането на метан от своите доставчици и да я предоставят на Европейската комисия. Тези данни ще бъдат публикувани на специална платформа. Но на втория етап, условно през 2025 г., Европейската комисия ще предложи да се въведе законодателство за намаляване на емисиите на метан, свързани с вноса на енергия в ЕС. Ще преполови ли ЕС парниковите емисии до 2030 година?
Как Брюксел възнамерява да получи информация от доставчици, които не желаят да я предоставят? По този въпрос, източник на DW в ЕК обясни, че ЕС ще използва дипломация, както и автономни инструменти – става дума за сателитни системи за наблюдение на емисиите на метан.  Засега те ще позволяват улавянето на мащабни емисии, но през следващите години новите сателити ще позволят това да се прави и за по-малките течове, уточнява източникът, предаде БГНЕС.