Хърватия прави нова голяма крачка към приемането на еврото. От 1 август 2022 г. цените в магазините в страната ще бъдат в две валути – в куни и в евро. Това ще продължи поне година, за да могат гражданите да свикнат с новата валута. Oт 1 януари 2023 г. Хърватия трябва официално да влезе в еврозоната. Хърватия изпреварва България в приемането на еврото
Окончателният график за приемане на еврото обявиха финансовият министър Здравко Марич и управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчич, цитирани от вестник Jutarni list.
Адриатическата държава, която е член на Европейския съюз от 1 юли 2013 г., влезе миналото лято заедно с България в Европейския валутен механизъм (ERM 2), смятан за т.нар. чакалня на еврозоната. Загреб обаче ще изпревари София с цяла година в приемането на новата валута. Българските власти са заложили 1 януари 2024 г. като официална дата за влизане във валутния съюз.
След въвеждането на еврото от 1 януари 2023 г. хърватите ще могат да плащат в куни и евро още две седмици, а след това само в евро.
Активна подготовка

Главната логистична дейност е изтеглянето на парите в брой и изсичането на монети. За една година трябва да бъдат изтеглени от обращение почти 1,1 милиарда монети (куни и липа), както и 500 милиона банкноти (куни). „Ще трябва да вземем назаем банкноти евро и да осигурим от 1 януари 2023 г. те да бъдат в ръцете на гражданите“, посочи Вуйчич.
По думите му всички стопански субекти в страната вече се настройват към промяната. Подготовката във фирмите вече тече, а ако на 1 януари влезем в еврозоната, то още от лятото ще трябва да отбелязваме двойни цени, обясни централният банкер на годишен брифинг за журналисти.
Подготовката за въвеждането на еврото е свързана с преразглеждане и промяна в 118 закона и наредби, като най-важният от тях е Законът за еврото, който в момента се подготвя и ще бъде представен през януари. Ключовият закон вероятно ще бъде приет през април, след като е минало и общественото обсъждане, посочи финансовият министър Марич.
Хърватия трябва да получи зелена светлина от еврозоната до юни 2022 г., за да може да се присъедини от началото на 2023 г. „Всички знаем, че имаме силно евроризирано общество и икономика. И Хърватската народна банка е интегрирана в европейската система на централните банки, така че е естествено да се насочим към това, което е предвидено в споразуменията за присъединяване към ЕС“, смята хърватският финансист номер 1.

Банковата система на страната е изключително стабилна, ликвидна и добре капитализирана и отговаря на нивото на банковите системи в еврозоната, увери Вуйчич (на снимката отгоре). „С този режим ще влезем в еврозоната надявам се до една година“, посочи той.
За разлика от други държави в Източна Европа, приемането на общата валута е популярно в Хърватия: над 60% от хората го подкрепят, според проучване на общественото мнение, публикувано през юли.
Според хърватските власти преминаването към еврото открива редица икономически възможности: ще премахне валутния риск, ще намали лихвените проценти, ще подобри кредитния рейтинг на страната и ще отвори пътя за повече инвестиции.
Предизвикателства и скептици
Голямото предизвикателство пред Хърватия е да държи под контрол инфлацията и бюджетните разходи, за да изпълни макроикономическите критерии за присъединяване към еврото. Годишната инфлация в страната през ноември достигна 4,7%. По думите на Вуйчич нарастващата инфлация все още е под средната за ЕС и се дължи главно на регистрираната дефлация през 2020 г.

Хърватската народна банка оценява инфлацията за тази година на 2.4 процента и очаква, че тя ще бъде на това ниво и през следващата година, но съществуват известни рискове. Ако цените на енергоизточниците се увеличат, централната банка ще повиши прогнозата си за целевата инфлация до 3%.
В страната обаче има и немалко евроскептици, които смятат, че хърватската икономика е твърде слаба и неконкурентоспособна, за да приеме еврото и това би довело до покачване на цените. „Хърватия все още не е готова за еврото“, категоричен е Мариян Павличек от дясната партия „Хърватски суверенисти“. Формацията се опита да постави на референдум въпроса за еврото, като събра над 300 000 подписа в подкрепа на инициативата си. Те обаче се оказаха недостатъчни за всенародно допитване.
Наскоро рейтинговата агенция Fitch повиши кредитния рейтинг на Хърватия до „BBB“ с положителна перспектива, заявявайки, че очаква Хърватия да бъде в състояние да приеме еврото в началото на 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румъния отлага преминаването към еврото до 2029 година
Пазете лева и стойте далеч от еврото, съветва бивш финансов министър