От края на лятото обикновеното дизелово гориво за автомобили поскъпна средно с 23 стотинки за литър, а метанът за колите – с над 50 стотинки за килограм, показва информация от сайта fuelo.net. Горивата пак скачат, счупиха 3-годишен рекорд
На 22 септември дизелът се е продавал на бензиностанциите средно за 2,27 лв. за литър (2,07 – 2,30 лв.), а вчера – по 2,50 лв., като различните фирми го предлагаха в широк диапазон от 2,35 до 2,55 лв. Масовият бензин А-95 в началото на разглеждания период се търгувал по колонките средно също за 2,27 лв./л (2,11 – 2,29 лв./л). В четвъртък – по 2,43 лв./л, или с 16 ст. по-скъпо. По колонките вчера можеше да се зареди на цени от 2,23 до 2,48 лв. за литър. Бензинът и дизелът ще стават все по-скъпи
Пропан-бутанът за превозни средства (автогаз) е поскъпнал след края на лятото с 22 стотинки и вчера литърът достигна средно ниво от 1,41 лв., по различните бензиностанции цените бяха в широк диапазон от 1,34 до 1,44 лв./л. На 22 септември те са били на средно ниво от 1,19 лв. за литър, като са варирали от 1,11 до 1,20 лв., пише вестник „Монитор“.
Най-голямото поскъпване е отчетено при метана – от 1,92 лв. за кило до 2,44 лв./кг, като вчера цените на този вид гориво по газостанциите са варирали от 2,38 до 2,52 лв. за килограм. В началото на последната десетдневка на септември те са били в границите от 1,83 до 2 лв. за килограм. Поскъпване на горивата: Бензинът и дизелът ще скочат над 3 лева
Цените растат скромно при скъпите горива
За времето след 22 септември най-малко поскъпване има при най-луксозния бензин А-98 плюс, сочат още данните на сайта. Нарастването на цената е само 15 стотинки за литър – от 2,65 до 2,80 лв., като вчера на колонките се търгувал в много широки граници от 2,42 до 2,89 лв.
Специалната нафта за автомобили – дизел плюс, поскъпва за периода с 23 ст. за литър от 2,61 лв. до 2,84 лв. В четвъртък по бензиностанциите цените му варираха от 2,55 до 2,91 лв. Бензинът и дизелът поскъпнаха с повече от 25%
Петролът пада, горивата – не
За последния половин месец от средата на ноември на световните пазари се наблюдава непрекъснат спад на котировките на суровия петрол. На 15 ноември цената на лекия нефт сорт Brent е достигнал цена на борсите от 82,05 щатски долара за барел, а вчера тя бе около 70 долара, или с над 12 долара по-ниско. Американският лек суров петрол (WTI) в средата на миналия месец е бил със средна цена от 80,88 долара за барел, вчера около 66,40 долара, или с почти 15 и половина долара по-малко. Цените на петрола и горивата дълго ще останат високи
За същото време обаче средните цени на течните горива у нас, произведени от нефт, не са паднали, а някои даже леко са се увеличили. Същата средна цена от 15 ноември вчера е била регистрирана при масовия бензин А-95 (2,43 лв./л) и скъпият бензин А-98 плюс (2,80 лв./л). С 3 стотинки обаче е по-скъп дизелът (2,50 лв./л), а цената на пропан-бутанът е по-висока с 2 ст. до 1,41 лв./л. Специалният дизел плюс пък е с 3 ст. По-скъп – 2,84 лв./л, сочат още данните на сайта. Колко ще струва бензинът по Коледа?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дизелът у нас е по-скъп от Турция и Северна Македония

Увеличаването на минималната работна заплата в периоди на криза предизвиква повишаване на безработицата. Това показва анализ на Българска стопанска камара (БСК), оценяващ влиянието на изменението на минималната заплата върху безработицата за периода между 2000 г. и 2020 г. След пенсиите вдигат и минималната заплата
Българската икономика навлиза в период на спад и едно прекомерно увеличение на минималното възнаграждение ще доведе до нарастване на безработицата, заключава анализът на работодателската организация.
Според проучването 80% от безработицата в кризисните времена се дължи на вдигането на минималната заплата. В период на икономическа криза увеличението на МРЗ директно повишава коефициента на безработица с до 6%, показва анализът на БСК. Изчисленията са на база данните на НОИ и НСИ, като е използван професионален статистически софтуер (STATA).
Позицията на БСК идва в отговор на намерението на политиците за повишаване на минималната заплата от 1 януари 2022 г. БСП предлага тя да стане поне 700 лева, а служебното правителство иска да я направи 710 лева.
Работодателите са твърдо против увеличението, тъй като според тях не отговаря на реалността и ще донесе по-голяма вреда, отколкото полза. Бизнесът отива още по-далеч, твърдейки че у нас не трябва да има единна минимална заплата – а различна според професията и икономическата дейност и тя да се договаря между социалните партньори. Синдикатите пък твърдят, че минималното възнаграждение трябва да стане 760 лева.
МРЗ не е лекарство за бедността и социалните проблеми

Минималната заплата е функция на ефекта (ползите) от положения труд. Повишаването ѝ трябва да зависи основно от нарастването на производителността на труда в съответните отрасли, измерена чрез брутната добавена стойност на един зает, смятат от БСК. Как се определя минималната заплата по света
Те са категорични, че минималната заплата не може и не трябва да се използва за решаване на социалните проблеми в обществото, включително на тези за бедността и социалното изключване. 30% от минималната заплата се харчи за битови сметки
Решенията за актуализация на минималното възнаграждение не трябва да се вземат под натиск, а след сериозна оценка на въздействието, убедени са от бизнес организацията.
Повишаването на работните заплати в дългосрочен план изисква ускоряване на инвестициите в сектори с висока добавена стойност, нарастваща производителност на труда, технологично обновяване и иновации, решителни промени на системата на образованието и професионалното обучение.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Минималната заплата трябва да продължи да расте, призовават от КНСБ
Всеки трети се осигурява на минимална заплата
Колко лева са нужни, за да се издържате в България?
Чиновници и медици с най-голям ръст на заплатите