Проведено в Япония скорошно изследване търси причините за дълголетието на най-старите японци. Установени са шест причини, съобщава Zoom.mk, цитиран от БГНЕС. Създадоха ваксина против стареене
Районът на Окинава се нарича „синя зона“, където хората живеят много дълго време. Животът до 100 години на този остров е два пъти по-често срещан, отколкото в другите части на Япония.
Първата тайна за това е очаквана – здравословното хранене. Д-р Брадли Уилкокс, част от изследователския екип, посочва, че храненето им е предимно на растителна основа. Както той каза, те изяждат до килограм зеленчуци, плодове и варива на ден. Освен това жителите на Окинава практикуват това, което се нарича „хара хачи бу“ – ядат, докато само 80 процента от глада са задоволени.
Според д-р Уилкокс почти всеки има положително отношение към живота и това, което наричат „икигай“ – японски термин за чувство за цел. Това означава, че 102-годишен, например, намира целта си в грижите за своите бикове. Някои намират цел в семейството или религията.
Да останеш умствено активен е третата причина за дългия живот на японците. В техния речник няма дума за „пенсиониране“, подчертава д-р Уилкокс, напомняйки, че това има положителен ефект върху цялостното им здраве.
Социализирането е четвъртата причина. Гражданите на тази част на Япония имат големи семейства и поддържат силни социални връзки. Общуването е често, особено на чай.
Честият размисъл върху установените взаимоотношения с хората е петата причина, а шестата е изразената духовност. Духовността се предава през поколенията сред хората на Окинава. Каква е тайната на бавното остаряване?
Други т. нар. „сини зони“ в света са град Нуоро в Сардиния (Италия), гръцката Икария и Лома Линда, Калифорния, САЩ. Във всички тези части на света хората имат силни семейни връзки; хранене, базирано на зеленчуци и плодове; здравословен и активен живот.

Инфлацията в България очаквано продължава да расте и през декември, достигайки 7,8%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-високата инфлация на годишна база от декември 2008 г., т.е. за последните 13 години. Идва голям скок на цените в следващите месеци
Потребителските цени се покачват с 0,9 на сто спрямо ноември, когато беше отчетена годишна инфлация от 7,3%. Средногодишната инфлация за периода януари – декември 2021 г. спрямо периода януари – декември 2020 г. е 3,3%.
През декември поскъпват на месечна база почти всички групи стоки и услуги. По-високи са цените на хляба, повечето видове месни и млечни продукти, както и при редица плодове и зеленчуци. Поддръжката на дома също струва повече спрямо месец по-рано, показват данните на националната статистика. Увеличение има при медицинските и стоматологичните услуги.
1,4% е общото месечно поскъпване при храните, безалкохолните напитки през декември спрямо ноември, според данните на НСИ.
При облеклото и обувките има намаление на цените на месечна база с 0,8%, докато цените на жилища, вода, електроенергия, газ и други горива се вдигат с 0,7%. Слабо увеличение с 0,1% има при цените на здравните услуги, докато транспортните цени се повишават с 0,7 на сто.
Най-силен ръст през декември бележат цените в сферата на развлеченията и услугите – скок с 4,7 на сто спрямо ноември.

Битово отопление също продължава да поскъпва. Цените на газоснабдяването на домакинствата скачат със 7,9%, с 1,2% поскъпват газообразните горива за битови нужди, а въглищата се повишават с почти 10%. Сметките за газ на домакинствата скачат с 80%
Минимално надолу са се придвижили цените на горивата, автомобилните застраховки и някои видове козметични изделия.
Средногодишната инфлация за периода от януари до декември миналата година спрямо същия година по-рано е 3,3 на сто.
Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през декември нараства с 0,8% на месечна база, докато хармонизираната потребителска инфлация на годишна база се ускорява до 6,6% от 6,3% през ноември. Експерт: Няма универсално лекарство срещу инфлацията
Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. Средногодишната хармонизирана инфлация за периода януари – декември 2021 г. спрямо периода януари – декември 2020 г. е 2,8 на сто.