Националната агенция за приходите (НАП) провери над 1500 фирми за нелогично високи касови наличности. При близо 600 дружества проверките на място продължават и в момента, като наличните в касите средства се преброяват, описват се всички купюри и се сравняват с посочените в счетоводството, съобщават от приходната агенция. НАП проверява над 2100 фирми заради съмнително високи касови наличности
Данъчната институция припомня, че през юли 2021 г. започна масова кампания за проверка на касова наличност – сумите, отчитани счетоводно като налични в касите на фирмите. Към момента на проверките над 1020 фирми са декларирали изплатен дивидент на стойност близо 725 млн. лв., а 277 дружества са заявили своето намерение да го разпределят. Дружествата имат право да разпределят дивидент към собствениците си, като заплатят дължимия за това 5% данък. При 609 от предприятията проверяващите са установили несъответствие за повече от 337,6 млн. лв., съобщават от НАП.
Фиктивната касова наличност най-често се получава, когато собствениците на фирми извършват за сметка на дружествата разходи за лични цели – например скъпи покупки, луксозни почивки и други подобни, за които обаче липсват счетоводни документи, или пък системно теглят от банковите сметки суми, които не се изразходват за дейността. Счетоводителите отчитат тези пари като фиктивна касова наличност, но при проверка от страна на НАП парите не могат да бъдат представени.
Наред с контролната кампания на място, общо 11 588 рискови дружества са получили електронни писма или обаждане от Информационния център на НАП. По този начин приходната агенция насърчава фирмите доброволно да прегледат отново счетоводните си запаси и да направят корекции в годишните си финансови отчети, в случай че не всички суми са действително налични в касите им. НАП: Над 90% от фирмите обявиха доходите си
Много от дружествата, допуснали технически грешки, са се възползвали от предоставената им възможност, като са коригирали сами данните и са подали счетоводните си отчети отново.
„Има видим ефект от проверките на НАП за касови наличности – подобрени са данъчното поведение и събираемостта. Повиши се броят на фирмите, които разпределиха дивидент и заплатиха дължимия данък в срока за това. Също така, все повече счетоводители се придържат към законовите изисквания и отказват да правят нерегламентирани счетоводни операции, свързани с касовата наличност. Благодаря на колегите в НАП за постигнатите високи резултати в рамките на кампанията“, казва заместник изпълнителният директор на приходната агенция Георги Димов.

Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива, съобщиха от Министерството на финансите. Fitch едва ли ще повиши рейтинга на водещите икономики през 2021 г.
Рейтингът на страната отразява баланса между стабилната външна и фискална позиция, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет, от една страна, и относително по-слабия потенциален растеж, в сравнение с държави със сходен рейтинг, дължащ се частично на неблагоприятните демографски развития, които биха могли да утежнят публичните финанси в дългосрочен план. Анализаторите от Fitch Ratings отчитат също понижение на индикаторите за управление под медианата за държавите със сходен рейтинг, вследствие на влошаването на ефективността на правителството и контрола върху корупцията преди 2021 г., пише  „Монитор“.
Положителната перспектива отразява плановете на страната ни за членство в еврозоната. Според Fitch Ratings, негативните рискове в краткосрочен план, свързани с пандемията, са отслабнали и се компенсират от очакваните значителни финансови ресурси от ЕС и ангажираността към поддържането на макроикономическа и фискална стабилност (допълнително подкрепени от включването на българския лев към Валутния механизъм II).
Fitch Ratings считат, че формирането на коалиционното правителство през декември 2021 г. е намалило значително политическата несигурност, след поредицата неубедителни избори през миналата година. Анализаторите отчитат, че коалиционните партии са заложили цялостна програма за борба с корупцията и за подобряване на върховенството на закона, като същевременно са обещали увеличение на инвестициите и по-ефективни публични разходи. Правителството е потвърдило целта за приемане на еврото до 2024 г., продължавайки дългогодишната благоразумна фискална политика и добро макроикономическо управление.
Очакванията на Fitch Ratings за икономическия растеж на България остават благоприятни през следващите години, подкрепени от значителните средства от ЕС (които в периода 2022-2027 г. са оценени на 36 % от БВП за 2021 г.). Реалният растеж на БВП е прогнозиран да достигне 3,7 % през 2022 г. и да се ускори до 4,5 % през 2023 г.
Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) се очаква да бъде одобрен през следващите месеци, а получаването на първите средства по него – вероятно до средата 2022 г. Fitch Ratings отбелязват предизвикателството пред страната, свързано с ефективното изпълнението на Плана, но при всички случаи оценяват, че средствата по НПВУ, в комбинация с други инвестиционни програми на правителството, ще допринесат за повишаване на дългосрочните перспективи пред растежа и потенциалното забавяне на спада на населението.
Агенцията прогнозира, че средногодишната инфлация ще се повиши до 5,2 % през 2022 г., което е най-високият темп от 2008 г. насам, движена от по-високите цени на суровините и в по-малка степен поради натиск от страна на вътрешното търсене.
С изразенaта от властите готовност за присъединяване към еврозоната, фокусът е поставен върху изпълнението на последващите ангажименти след присъединяването към ВМ II и покриването на критериите за конвергенция. Като цяло Fitch оценяват, че членството в еврозоната ще подкрепи дългосрочния рейтинг на България и оценяват, че той може да се повиши с две стъпки в периода между присъединяването към ВМ II и въвеждането на еврото.
Рейтинговата агенция оценява бюджетния дефицит на 3,8 % от БВП през 2021 г., което е по-благоприятно спрямо предишните им очаквания, вследствие на високия растеж на приходите. Очакванията са дефицитът да се свие до 3 % през 2023 г., от 4,6 % през 2022 г. В съответствие, отношението дълг/БВП ще нарасне до 30 %, но ще остане значително под медиана за държавите със сходен рейтинг (60,3 %). Банковият сектор на страната е оценен като ликвиден и добре капитализиран. България и Румъния с най-висок социален риск в ЕС
Основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на рейтинга, са напредък към присъединяването към еврозоната и повишаване на потенциала за растеж на икономиката. Фактори, които биха могли да доведат до понижаване на рейтинга, са значително забавяне в процеса на присъединяване към еврозоната; продължително нарастване на публичния дълг; материализиране на условни задължения в баланса на държавния бюджет или по-слаби перспективи за растеж.