„Газпром нефт“ преобразува напълно взаимните разплащания в юани при зареждане на полети на руски авиокомпании в Китай, съобщават от компанията. До края на 2022 г. „Газпром нефт” планира също да прехвърли в рубли плащанията към китайските авиокомпании на руските летища. Централните банки трупат все по-големи резерви в китайски юани
Компанията доставя в държавите от Азиатско-тихоокеанския регион, включително в Китай, руски битумни материали, моторни и индустриални масла за азиатско-тихоокеанските страни и зарежда резервоарите на самолетите. „Преходът към взаимни разплащания в национална валута в най-големите летища в Китай не само ще засили сътрудничеството с нашите китайски партньори, но и ще повиши ефективността на финансовите транзакции”, заяви вицепрезидентът на компанията Алексей Янкевич, предаде БГЕНС.
Руските авиопревозвачи се обслужват на 36 големи летища в Китай от бизнес оператора на „Газпром нефт” за самолетно гориво „Газпром нефт-Аеро”. Компанията, в партньорство с националния доставчик на гориво в Китай, зарежда редовни и чартърни полети на 20 руски авиокомпании, включително „Аерофлот”, Уралските авиолинии и „Волга – Днепър”. Предлагат Шрьодер за член на борда на „Газпром“
В края на 2021 г. общият обем на продажбите на керосин от „Газпромнефт-Аеро” надхвърли 115 000 тона. Стратегията за развитие на бизнеса с авиационни горива на „Газпром нефт” с възстановяването на пътническия трафик между страните предвижда по-нататъшно увеличаване на продажбите на горива по руско-китайските маршрути до повече от 200 000 тона до 2025 г.

Българският мед ще поскъпне най-малко с 10 %. Такива са очакванията на председателя на Съюза на българските пчелари инж. Михаил Михайлов, който е и председател на Обединен български пчеларски съюз, на Столичния браншови пчеларски съюз и на Пчеларски съюз „Акация“ – Банкя. 30% от всичко, което слагаме на трапезите си, дължим на пчелите
В интервю за БГНЕС той посочва, че цената на меда не може да се изостане от увеличението на стоките от първа необходимост. „Да, ще се увеличи цената на меда, както и изкупната цена“, каза той и добави, че в новия сезон вероятно ще се пристъпи към най-малко 10-процентно увеличение на цената на меда.
Михайлов подчерта, че българският пчелен мед има добри физико-химични показатели.
„Дали се предпочита български – разбира се. Проблемът е в това, че вносният мед се смесва с български. Не съм виждал да се продава мед, на който пише, че е произведен в Украйна“ или в Китай например. Едрите търговци и преработватели ползват вносния мед за свои цели. Понякога го препродават, но смятам, че се смесва и с български мед. Учудващо е да се купуват количества, когато имаме достатъчно български мед, който не е усвоен. Ние произвеждаме достатъчно количество и поради това, че малко консумираме – средно между 350 и 400 грама на глава от населението, а остатъкът го изнасяме. Грубо една трета остава за потребление и подхранване на пчелите, а две трети се изнася“, посочи инж. Михаил Михайлов.
Пчеларят даде съвет как хората, които не разбират, да различат чистия български мед от този с примес: „Трябва този мед да има сертификат, както и да има етикети, на които да е указан произходът. Когато е от ЕС, то пише, че е произведено в ЕС и се знае, че е в общността. Или пък изрично, че е произведено в България с конкретни координати на пчелин и телефони. Може много лесно да се разпознае, стига потребителят да изиска тези документи“, допълни още инж. Михайлов.
Според него това, че медът може да се фалшифицира, представлява проблем, тъй като това се случва лесно и зависи за морала на тези, които предлагат мед. 80% от българския мед се изнася
Председателят на Съюза на българките пчелари коментира и измирането на пчелите: „Имаме данни за смъртност и то твърде рано. Традиционната зимна смъртност се установява края на март и началото на април. Тази година тя настъпи много по-рано и имаме сигнали от област Враца – общините Мездра и Роман. Председателят на местното пчеларско дружество даде списък с пчелари, които са пострадали от загуба на пчелни семейства. Вероятно това се дължи на използване на нелицензирани препарати, внос от трети страни“.