Половин милион чужди туристи са били на ски у нас в курортите ни през януари. Те са двойно повече в сравнение с миналата година, обясни пред „Монитор“ директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Два пъти повече туристи в Банско по празниците
„Освен на ски, те са предпочитали още спа, уелнес и културен туризъм“, коментира Драганов. Той изтъкна, че засега вървят много добре и ранните записвания за летния сезон, като най-много заявки има от Германия, Полша, Чехия, Испания, но и от скандинавските държави. Така през август, да речем, очакваме 1,5 млн. посетители. В същото време обаче отчитаме драстичен спад на руския пазар. От 2019 година насам е намалял 10 пъти – от половин милион туристи вече у нас почиват едва 50 000 руснаци.
От бранша обаче вече бият тревога за липсата на кадри. Собственици на хотели дори изтъкват, че очакват първите си гости за Великден, но нямат служители. Затова се налагало да внасят кадри отвън.
„Всяка година, дори преди пандемията имаше проблем по отношение на работната ръка. Заради ковид кризата се обостри още повече, защото много от заетите в сектора се преквалифицираха. Затова много хотелиери прибягват до чужда работна ръка. Така, общо взето, от 320 000 заети в туризма, около 9000 са от чужбина. Те обаче са евтини и непрофесионални кадри и по този начин подбиват пазара. Прогонват родните кадри навън“, обясни Драганов.
Затова според него е необходимо да има по-добра връзка между академична общност и бизнеса и да се акцентира на стажовете. Затова и на 24 февруари предстои третият конгрес на университетите от Югоизточна Европа и Азия, където ще се обсъди създаването на консорциуми за партньорство между студентските и ученическите организации с бизнеса. 1 милион чужди туристи идват на ски и СПА у нас
„Трябва да има един семестър, в който ученици и студенти да провеждат само практика, за да се обучават. Това обаче трябва да е програма към министерството на образованието и науката и да е свързана със заплащане, както в други европейски страни“, каза още Румен Драганов.

Банките в Русия са внесли банкноти в чужда валута на стойност 5 милиарда долара през декември, спрямо 2,65 милиарда долара година по-рано, посочва руската рейтингова агенция ACRA. Действията им са превантивна мярка в случай на налагане на западни санкции, създаващи повишено търсене на чужда валута, предава Reuters.
Американските долари традиционно доминират в този внос, тъй като, наред с други валути, много руснаци обичат да държат долари като средство за хеджиране срещу всеки по-големия спад в стойността на рублата или повишаване на инфлацията, които могат да последват от налагане на чуждестранни санкции. Очаква ни шокова инфлация при война в Украйна
Банките са внесли 2,1 милиарда долара в чуждестранни банкноти още през ноември 2021 г., показват изчисления, базирани на технически доклади, които банките предоставят на руската централна банка всеки месец.
Съединените щати обмислят нови санкции срещу Русия, като предлагат да ограничат някои от най-големите руски банки да осъществяват трансакции в долари и да намалят способността им да обслужват задължения, деноминирани в долари, казаха източници на Reuters.
„Съотношението на валутните активи и пасиви, държани от банките, са регулирани от централната банка и в момента не предизвиква безпокойство. Увеличението на валутния внос е по-скоро свързано с възможен скок в търсенето на чуждестранни валути“, отбелязва пред Reuters Валери Пивен, старши директор на ACRA.
Руската централна банка не коментира информацията, но трябва да се има предвид, че банките в страната редовно внасят чуждестранна валута в брой, за да посрещнат търсенето от клиенти на долари или евро, необходими за пътуване в чужбина или в случай на непредвидени обстоятелства.
Въпреки засилените опасения от военен конфликт в Украйна, вносът на чуждестранна валута през декември 2021 г. все още е бил доста по-нисък от 18-те милиарда долара, внесени в Русия в края на 2014 г., когато рублата се намираше в състояние на „свободно падане“ след анексирането на Крим от страна на Москва.
Около половината от общите чуждестранни банкови активи (около 100 млрд. долара) и пасиви на Русия (около 70 млрд. долара), се съхраняват в щатски долари, показват данните на централната банка. Това е спад от около 80% спрямо 2002 г. и 70% в началото на 2014 г.
Водещите руски банки Сбербанк, ВТБ, ВЕБ и Газпромбанк, посочени в информация на Reuters като възможни цели за доларови санкции от страна на Запада, не коментират валутния внос.
В подготовка за възможни санкции върху трансакции в долари, въведени за пръв път от официалните американски власти преди няколко години, водещите руски банки откриха кореспондентски сметки помежду си, което им позволи да движат долари в рамките на страната, при условие че поне един голям кредитор не бъде засегнат от евентуални санкции, твърдят източници на Reuters.
„Ние сме наясно, че Вашингтон непрекъснато работи по изготвянето на нови санкции“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери в понеделник, добавяйки, че е трудно да се направи по-нататъшен коментар.
Миналата седмица Министерството на финансите на Русия обеща гаранции, че всички банкови задължения, включително в чуждестранна валута, ще бъдат спазени, ако санкциите засегнат финансовия сектор, но същевременно предупреди, че ще има временна нестабилност на пазара.

Бързият ръст на добива на криптовалути може да наруши енергийните пазари и да отклони електроенергия от други сектори, особено в развиващите се страни, се казва в доклад на Fitch Ratings от понеделник. Русия предлага легализация на крипто борсите
Тъй като световното търсене на криптовалути и добивът им се увеличиха през миналата година, техните екосистеми са консумирали около 0,4-1% от световната електроенергия, заяви рейтинговата агенция.
Електроенергията представлява до 90% от разходите за добив на криптовалути, докато повечето ферми често са разположени на места с ниски разходи, особено там, където цените на електроенергията са субсидирани, се посочва в анализа, предаде БГНЕС.
Новите ферми на някои места доведоха до претоварване на енергийните мрежи и прекъсвания на доставките, след като миналата година Китай забрани търговията и добива на криптовалути и копачите се преместиха в Русия, Казахстан, Канада и САЩ, отбеляза агенцията.
Макар че енергийните нужди на биткойна се увеличиха с нарастващата му популярност и по-широкото му приемане, само търсенето на енергия от него се оценява на 125 тераватчаса годишно, посочва Fitch.
„Неконтролираният ръст на нерегулираното търсене на енергия от криптовалути може да наруши енергийния сектор, тъй като липсата на прозрачност поставя под въпрос планирането на инвестициите в производството на енергия и мрежите“, се казва в доклада.
Fitch отбеляза, че правителствените регулатори увеличават вниманието си към криптовалутите заради тяхното въздействие върху финансовите пазари, използването им в незаконни дейности, връзката им с енергийните пазари и произтичащите от това последици за околната среда.
Европа е призовала да се забрани най-енергоемкият метод за добив на криптовалути „proof-of-work“ и преминава към по-малко енергоемък метод за добив „proof-of-stake“. Г-7 публикува принципи за работа на централните банки с цифрови валути
Агенцията заяви, че други мерки могат да включват регистриране на центровете за добив, разполагането им в близост до изобилни възобновяеми енергийни източници и изискване към копачите да намалят потреблението на електроенергия в пиковите часове.