Цените на плодовете и зеленчуците са поскъпнали с поне 10%, а зърното с 30-40% заради военните действия в Украйна. Войната ограничи износа на Русия и Украйна, които са сред най-големите производители и износители на зърнени култури. Тя предизвика и поскъпване на горивата, природния газ и електроенергията, което също се отразява директно на цените на земеделската продукция. Храните ще поскъпнат осезаемо
Стоките, които се продават на най-голямата зеленчукова борса в Южна България – в Първенец, всеки ден са на различна цена, разказва репортаж на Nova News. Цените на стоките засега не са се повишили твърде много – общо около 10%. Някои стоки като краставиците държат висока цена заради тока и горивата, казва пред телевизионния канал управителят на тържището Цветомир Цанов.
По думите му в момента няма спекула. Цените на стоките се вдигат с 10-15 стотинки, което е в рамките на нормалното. Няма как при това покачване на горивата да не поскъпне и транспортът. Разчитаме основно на внос на плодове и зеленчуци, така че е логично цените да започват да се покачват, обяснява Цанов.
Колко струват доматите и краставиците?

Краставиците и доматите се търгуват на едро между 3,50 и 4,60 лева за килограм. На борсите у нас все още няма български домати, като преобладава внос от Турция и Гърция. Доматите с най-високо качество струват между 3 и 3,50 лева. Подобна е ситуацията и при краставиците. Гръцката краставица варира между 2,50 и 3 лева, а българската държи по-висока цена и се продава между 4 и 4,50 лева.
Нормално е краставицата на пазара или в магазина да струва 5 или малко над 5 лв. Тя минава дълъг път и има разходи, докато стигне от производителя или вносителя до крайния потребител, обяснява Цанов.
Потреблението също е спаднало – купувачи, които са идвали на борсата всеки ден, сега я посещават веднъж на 3 дни. Непредвидимостта в момента има пагубно влияние върху търговците, посочва Цанов.
Бавно и постепенно цените на плодовете и зеленчуците ще се покачват, тъй като и горивата ще поскъпват. До месец май цените ще бъдат 10-15% до 20% по-високи. Най-голямо ще е поскъпването при вносните стоки, предвижда търговецът. По думите му зелената салата ще остане най-предпочитана на трапезата у нас, тъй като ще струва между 0,80 лева и 1,20 лева.
Цените на зеленчуците се повишават вследствие на транспортните разходи, електричеството, природния газ. Това се дължи и на войната в Украйна, и на поскъпването на енергоносителите. „Стоките се доставят основно с камиони, щом поскъпнат превозите, поскъпва и стоките, които се докарват до нашите тържища“, заяви изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов в ефира на Nova News. Горивата поскъпнаха двуцифрено за месец
„Поскъпването заради войната в Украйна се усети най-вече при петрола – 20-30% за месец. Това няма как да не се отрази и на останалите стоки“, констатира той.
Васил Симов е убеден, че у нас няма спекула в търговията с продукти от първа необходимост. Напоследък се злоупотребява с думата спекула, тя е остатък от времето на социализма, когато стоките са изчезвали от магазините, тъй като производителите или търговците са ги криели. „Когато стоката я има в складовете и по магазините, няма спекула, а повишаване на цената вследствие на засиленото търсене. Това в никакъв случай не е спекула“, обяснява експертът.
Защо поскъпват зърното и олиото?

Зърнените култури (царевица, пщеница, слънчоглед) поскъпват осезаемо, защото едни от най-големите износители в света – Украйна и Русия вече не могат да изнасят зърнената си продукция с темповете, с които са я изнасяли преди войната. Опаснo поскъпване на пшеницата и царевицата
Украйна е най-големият производител на слънчоглед в света, втора е Русия. „Украйна практически не изнася, Русия почти не изнася и това вдигна цената на слънчогледа с около 30% само за 2 седмици“, посочва Симов, давайки за пример борсата във Франция, която е най-близката голяма слънчогледова борса. Русия забрани износа на зърно и захар, ще внася храни от Евразия
Цената на олиото на международните пазари също се е повишила драстично. На най-голямата световна борса за търговия на олио – в Ротердам се наблюдава над 40% ръст на цената. Преди войната олиото се е продавало за около 750 долара за тон, а в момента се търгува по около около 1100 долара на тон (близо 47% повече). Слънчогледовото олио на едро у нас е поскъпнало с 18% и в момента се търгува за 5,80 лева за литър, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
В Гърция и Румъния цената на олиото не е повече от 8 лева на литър, у нас също няма да скочи повече от това. „Вече почти сме ударили тавана на цената на олиото“, смята Васил Симов. Ако олиото поскъпне повече, ще започне голям внос от Гърция, Румъния, дори от Турция и Сърбия, който ще балансира цената. Симов обаче припомни, че България е нетен износител на слънчоглед и олио и не е нужно да внася.
Експертът си обяснява рязкото поскъпване на олиото по магазините у нас със стремежа на някои български търговци и магазини да реализират по-голяма печалба за по-кратко време. Те са били повлияни от повишаването на цените на почти всичко по света. „Олиото е нормално да поскъпва заради поскъпването на слънчогледа, но не с толкова високи темпове, колкото е в по-малките магазини“, отбеляза експертът. Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените
Ако хората не се запасяват с олио и купуват по 1-2 бутилки, вместо по 15-20 или повече, това ще спре покачването на цените. „Колкото по-малко е търсенето и покупките в магазините, толкова по-бързо продавачите ще свалят цените. Презапасяването с олио е излишно, защото складовете са пълни и с олио, и със слънчогледово семе“, увери той.
През миналата година пшеницата се е продавала по 300-400 лв. на тон, а сега по 600 лв. на тон, т.е. цената ѝ се е покачила с 40-50%. Вследствие на това ще поскъпнат и стоките, свързани с пщеницата – брашното, фуражите, а оттам вероятно ще се вдигнат цените на млечните и месните продукти. „Нормално е брашното да поскъпне с 20% и оттам да поскъпнат хляба и тестените изделия“, каза Симов. Хлябът поскъпва, не е ясно с колко
България в облагодетелствана в кризата

България е облагодетелствана, защото не се налага да внася пшеница, слънчоглед или царевица. „Ние сме нетен износител на пшеница и колкото повече се изнася, толкова по-добре. След 2-3 месеца идва новата реколта, а тя ще бъде добра“, обясни шефът на Софийската стокова борса. Невиждана от 20 години реколта от пшеница
Страната ни ще спечели, ако изнесе голяма част от натрупаното зърно в момента до края на май, защото само през юни ще дойдат нови 7 млн. тона пшеница.
Ако и държавата влезе като купувач на пазара на зърно, ще може да се продаде старата реколта и ще влязат свежи пари в българското земеделие. Така новата реколта ще може да се търгува съвсем спокойно от юни нататък, без да има остатъци от предишната година, посочи Васил Симов.