Инфлацията в еврозоната ще бъде висока за дълъг период от време поради събитията в Украйна. Това заяви вицепрезидентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос Хурадо в интервю за Handelsblatt. Европа я чака висока инфлация и бавен растеж
Де Гиндос обясни, че преди войната в Украйна ЕЦБ е прогнозирала 4-процентов растеж на БВП за тази година и малко по-малък за следващата.
„В последните ни прогнози, дори и при най-лошия сценарий за тази година, все още предполагаме растеж на икономиката от над 2% в еврозоната“, каза заместник-ръководителят на ЕЦБ, като уточни, че не бива да се очаква стагфлация. Въпреки това е вероятно инфлацията да бъде по-висока за по-дълъг период от време, отколкото се очакваше преди събитията в Украйна, каза той, предаде БГЕНС. Eurostat: 6.2% годишна инфлация в ЕС, 8.4% в България
По-рано ЕЦБ потвърди прекратяването на програмата си за спешни покупки на активи (PEPP) на стойност 1,85 трлн. евро през март поради пандемията от коронавирус, а също така обяви, че намалява плановете си по програмата за закупуване на активи (APP), тъй като бойните действия в Украйна подхранват инфлационните очаквания.
Според изявлението на ЕЦБ, покупките на активи в рамките на APP може да бъдат прекратени през третото тримесечие, ако средносрочните инфлационни очаквания продължат да се повишават поради събитията в Украйна, които са „повратна точка за Европа“. ЕЦБ планира да намали покупките на активи до 40 млрд. евро през април, 30 млрд. евро през май и 20 млрд. евро през юни. Европейските страни в неравна битка с инфлацията
На свой ред ръководителят на европейския финансов регулатор Кристин Лагард заяви, че новата прогноза за инфлацията е значително повишена до 5,1% през 2022 г., 2,1% през 2023 г. и 1,9% през 2024 г. Това се дължи главно на високите цени на енергията. Прогнозата за растежа на БВП беше коригирана в посока надолу поради ситуацията в Украйна. Така ЕЦБ очаква икономиката на еврозоната да нарасне с 3,7% през 2022 г., с 2,8% през 2023 г. и с 1,6% през 2024 г.