С 10 на сто ще поевтинеят електронните винетки за леки автомобили от януари 2023 г. Тарифите за тол таксите за камиони и автобуси междувременно ще се вдигнат до 3 пъти от 1 юли, като платени стават и второкласните пътища. Това заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов след среща с представители на превозвачите. Повишават тол таксите за камиони и автобуси
Така от догодина годишната електронна винетка вместо 97 лева ще струва с 10 лева по-малко или 87 лева. През тази година цените на винетките останаха непроменени. Годишната винетка струва 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд винетката – 10 лв.
Данните от приходите показват, че от въвеждането на тол системата у нас близо 2/3 от пътните приходи се събират от винетни такси. България е поставена в абсолютно необяснима от икономическа и финансова гледна точка ситуация в сравнение с всички европейски системи, за които е прието около 70% от таксите да се събират от камиони над 3,5 тона, а от винетки – около 30%.
„Няма друга държава, в която от винетки да се събират повече пари, отколкото от тол такси. Не може на шофьорите на леките автомобили да се падат 64% от общия приход, а на товарните автомобили – 36%. Който допринася повече за разрушаването на пътната настилка, трябва да плаща повече. А не всяка година да се чудим защо пътищата ни са в окаяно състояние и откъде да намерим пари за ремонт“, подчерта регионалният министър.
Отчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) показват, че събраните средства от тол такси през 2020 г. и 2021 г. са около 1/3 от общия приход от пътни такси и са над 3 пъти по-малко от прогнозираните при старта на тол системата от 450 млн. лв., обясняват от регионалното министерство. Приходите от тол системата са 2 пъти по-малки от очакваното
Нарушен е основният принцип на ЕС „ползвателят/замърсителят плаща“, тъй като въздействието върху пътната настилка от леките превозни средства е несъпоставимо с това от тежкотоварните автомобили, категоричен беше Гроздан Караджов.
Камионите между 3,5 тона и 12 тона от 1 юли трябва да плащат между 2 и 7 стотинки на километър за преминаване по около 3000 км второкласни пътища. В момента второкласната пътна мрежа е включена в обхвата на тол системата, но ставката за нея е 0 стотинки на километър. Нова тол такса за превозвачите от 1 февруари
Представителите на превозвачите се обявиха твърдо против, като намекнаха, че може да се стигне до протести. Според превозвачите увеличението на таксата за тях ще е между 2 и 3 пъти в зависимост от превозните средства. По думите на Караджов и при новите цени тол таксите остават най-евтините в Европейския съюз. „Тази промяна не се приема от превозвачите, което е очаквано“, посочи министърът.
Той смята, че и друга несправедливост трябва да бъде прекратена – шофьорите на леки автомобили сега заплащат винетка основно, за да се придвижват, докато тежкотоварните автомобили извършват търговска дейност и печелят от придвижването си.
От 20 000 км републиканска пътна мрежа в България, сега тол системата обхваща едва 3000 км. Регионалното министерство предвижда тя да се разшири двойно – до 6200 км, като промяната вероятно ще влезе в сила от 1 юни. В момента тежкотоварните автомобили плащат за преминаването по едва 3115 км пътища от определените 6050 км, които попадат в обхвата на тол системата. От платените 803 км са магистрали и 2312 км – първокласни пътища. Обявиха пътищата, където камиони над 3,5 тона ще плащат тол такса (КАРТА)
Ограниченият обхват позволява на немалка част от международния тежкотоварен трафик да избягва платените пътища и да преминава по безплатните второкласни и третокласни пътища. Голяма част от тях не са пригодени за тежкотоварни камиони и са разрушавани до степен на непроходимост или реален риск за живота и здравето.

Миналата сряда сутринта частен самолет Hawker 800XP излита от летище Ататюрк в Истанбул, насочвайки се на изток над Черно море и навлизайки в руското въздушно пространство над Сочи. Скоро след това летателният апарат изключва проследяващата си система.
Вечерта същият самолет излита от московското летище Внуково и се връща в Истанбул, возейки важен пътник – олигархът и бивш собственик на лондонския „Челси“ Роман Абрамович, който играе ролята на неофициален пратеник на руския президент Владимир Путин в преговорите с Украйна, разказва британският The Times.
В Москва Абрамович се среща с Путин, като му предава ръкописна бележка от президента Зеленски, описваща условията, с които Украйна би се съгласила, за да приключи продължилата месец война. Първоначалният отговор на Путин е категоричен: „Кажи му, че ще ги разбия“.

Обратно в Истанбул Абрамович се среща с Рустем Умеров, кримски татарин и депутат от украинския парламент, за да обсъди срещата с Путин. Според The Times Умеров, бивш бизнесмен, който говори и турски, и руски, е представител на Киев в преговорите. Двамата провеждат серия от срещи в петзвездни хотели в Истанбул, координирани от говорителя на президента Ердоган – Ибрахим Калин.
Въпреки отговора на Путин на бележката на Володимир Зеленски, се постига напредък в преговорите, давайки надежда за нестабилно мирно споразумение в Украйна и голяма дипломатическа победа за Турция.
Присъствените преговори между украински и руски представители трябва да продължат тази седмица. Миналия уикенд Калин разкри пред турския вестник Hurriyet, че страните са „близо до споразумение“ по ключови въпроси, включително гаранция, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, демилитаризация и защитен статут на руския език. Спорен въпрос остава съдбата на Крим, анексиран от Русия през 2014 г., и региона на Донбас в Източна Украйна.

With peace talks between Russia and Ukraine set to take place in Turkey this week, Ukrainian President Volodymyr Zelenskiy has insisted on the territorial integrity of his country after earlier suggesting he was ready for a compromise https://t.co/nabcsQxVU0 pic.twitter.com/3TNU31T9m3
— Reuters (@Reuters) March 28, 2022

50-годишният Калин, една от най-влиятелните и опитни външнополитически фигури в турското правителство, участва във разработването на предложение Москва да получи Крим и Донбас в рамките на дългосрочен наем, подобно на британския контрол над Хонконг от 1898 г. до 1997 г., а бъдещето им да бъде решено по-късно. Преди революцията си през 2014 г. Украйна беше отдала под наем на Русия военноморска база в Севастопол на Черно море.
Путин обмисля предложението, но гневът му към Украйна и военните неуспехи на Русия, както и личната му ненавист към Зеленски, която се прояви по време на последната му среща с Абрамович, вероятно ще го превърнат в непредсказуем партньор във всяка сделка.
55-годишният Абрамович и 39-годишният Умеров заедно са посетили Киев, където олигархът се е срещнал със Зеленски. Абрамович е пътувал с частни самолети, които са преминали през полската столица Варшава. Тъй като собственият му частен самолет е под санкциите на ЕС, той лети със самолет, регистриран на турска компания. Цената на войната: Руските олигарси изгубиха яхти, къщи и много милиарди
Роман Абрамович, който е натрупал своето състояние от около 5,5 милиарда британски лири по време на голямата приватизация след разпада на СССР и от 2000 до 2008 г., в началото на президентството на Путин, е бил губернатор на провинция Чукотка в Далечния изток, първоначално изглежда е бил мотивиран от личен интерес. Руските олигарси са в несигурна позиция, ясно осъзнавайки, че богатството и свободата им зависят от благоразположението на Путин. Повече от 20 от тях в момента са в Турция, където могат да получат гражданство при покупка на имот за 250 000 долара. Други са в Дубай. Спасителният пристан за руските олигарси
Абрамович е изпратил двете си яхти в курорта Бодрум, където ги посрещнаха украински протестиращи. Макар той да е санкциониран от Великобритания и Европейския съюз, Турция не е наложила никакви наказателни мерки. Но след като е станал свидетел на последиците от войната в Киев, той действа решително, за да помогне за прекратяването на конфликта, който отне десетки хиляди животи и опустоши украинските градове, казават източници на The Times. Майката на Абрамович Ирина е родена в Украйна, а дъщеря му София открито се противопоставя на руската инвазия. Абрамович изпрати суперяхти в турски курорти, за да избегне санкциите
Руски богаташи предлагат помощ на Украйна
Междувременно стана ясно, че няколко руски бизнесмени са предложили да дарят пари в помощ на Украйна, включително и за армията ѝ, съобщи Зеленски в интервю с журналисти от няколко независими руски медии.
Бизнесмените са казали на украинския президент, че искат да „направят нещо“ и да „помогнат по някакъв начин“ за деескалация на продължилата вече месец военна атака на Русия. „Някои казаха, че са готови да помогнат за възстановяването на страната след войната“, разкрива Зеленски, цитиран от AFP.
Богаташите, които живеят в Западна Европа, са изразили готовност да прехвърлят бизнеса си в Украйна, но в замяна искат да бъдат свалени западните санкции срещу тях. „Някои хора не искат да съобщят името си и казват, че желаят да помогнат на нашата армия, въпреки че са граждани на Руската Федерация“, отбелязва украинският президент. Той уверява, че Киев е готов да даде убежище на всеки, който подкрепи борбата на страната му срещу Москва. Избяга бащата на руските олигарси Анатолий Чубайс. Ще го последват ли други?
Каквито и да са бизнесмените, готови да дарят пари в подкрепа на украинската армия, Украйна е готова да „гарантира тяхната безопасност, да им осигури работа и да даде възможност на бизнеса им да се развива“. „Говоря конкретно за санкциите в нашата държава. Можем да го обсъдим, можем да обсъдим смяната на гражданството на тези хора“, обясни Володимир Зеленски и подчерта, че не е „задължително това да се прави публично“.
САЩ засега се въздържат от санкционирането на Роман Абрамович, вероятно заради ролята му в преговорите. През седмицата WallStreet Journal съобщи, че Зеленски е помолил президента Джо Байдън да не санкционира Абрамович, тъй като той би могъл да играе роля в мирните преговори между Москва и Киев, отбелязва AFP.
Хитрият балансьор Турция

Тайните преговори между Абрамович и Умеров вървят успоредно с друга среща на върха, организирана от Турция, широко дискутираната среща между руския външен министър Сергей Лавров и украинския му колега Дмитро Кулеба в Анталия на 10 март, наблюдавана от турския външен министър Мевлют Чавушоглу.
Срещата обаче се оказа безплодна и изглеждаше, че опитите на Турция да действа като посредник в конфликта са се провалили. Страната е член на НАТО, но въпреки това има силни връзки с Русия, съсредоточени върху личните отношения на Ердоган с Путин. Двамата се сближиха през последните 5 години, тъй като отношенията на Ердоган със западните съюзници бяха влошени заради различни спорни въпроси.
Макар да са са исторически съперници в Черноморския регион и други горещи точки като Сирия и Либия, Турция купува оръжие от Русия, а през 2020 г. между двете страни заработи газопроводът „Турски поток“, чиято цел според мнозина е да заобиколи Украйна и да я лиши от приходите от транзит на газ за Европа.
Турция подкрепя Киев и достави дронове „Байрактар“ на украинските въоръжени сили, въпреки че отказва да даде повече оръжия. Основният интерес на Анкара в страната са кримските татари, които имат езикови и културни връзки с Турция, както и силни връзки с турската държава. Татарите бяха сред най-отявлените противници на анексирането на полуострова от Путин през 2014 г. Оттогава десетки бяха задържани при обиски на ФСБ в Крим. Москва ги обвинява във връзки със забранени ислямистки групировки, въпреки че повечето изглежда са били насочени заради противопоставянето им на Путин. Турция не признава анексирането на Крим.
Конфликтът в Украйна дава възможност на Ердоган да изгради мостове със САЩ и ЕС и го поставя на видно дипломатическо място след години на изолация. Въпреки това той отхвърли възможността за разговор „на четири очи“ с президента Байдън на срещата на върха на НАТО миналата седмица, както му беше предложено.