Парламентарната икономическа комисия не прие отчета на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за 2020 година. При гласуването годишният доклад на регулатора по конкуренцията получи само 5 гласа „за“, 9 „против“ и 2 „въздържал се“, с което остана неприет. Това е политически знак на неодобрение към ръководството на КЗК и сигнал, че то ще бъде сменено.
Непосредствено преди гласуването депутатите от комисията изслушаха зам.-председателя на КЗК Димитър Кюмюрджиев по актуални въпроси, сред които паниката на пазара с ескалацията на цените на горивата, на хранителните стоки, както и за капацитета и дейността на регулатора през отчетния период. Големи опашки по бензиностанциите. Ще има ли криза с горивата?
Какви мерки е предприела или смята да предприеме КЗК спрямо търговците на горива, които съгласувано и координирано повишиха цените на горивата, представителят на регулатора отговори, че КЗК не е орган за защита на потребителите и не се интересува от цените на горивата. „КЗК е общ регулатор, не е секторен регулатор, не защитава цени, не е гумен печат на цените“, заяви зам.-шефът на регулатора. Истерията с горивата утихна, но цените тепърва ще се вдигат
„Ние нямаме функция да наблюдаваме борса, котировки и ценообразувания на борсови стоки“, подчерта пред депутатите той. „Ние се занимаваме само и единствено, когато предприятие с господстващо положение фиксира цени в нарушение на пазарните принципи. Когато предприятието не заема господстващо положение на пазара, то е свободно да ценообразува така, както намери за добре, стига да няма държавна регулация за продукта, който предлага“, добави зам.-шефът на КЗК и препоръча на депутатите да извикат на изслушване вместо КЗК представители на Комисията за защита на потребителите.

Ако вериги, които нямат господстващо положение, повишат цената на горивото и това не се отрази глобално на пазара, КЗК не може да накаже това тяхно поведение, защото регулаторът не наказва такива „по-малки“ играчи, обясни Кюмюрджиев.
Комисията работи по две производства за евентуални нарушения при реализацията на горивата на територията на страната. Едното е за ограничаване на вноса на горива от групата на „Лукойл“.
Функциите на КЗК по отношение на цените са само за т.нар. фиксиране на цени при наличие на картелно споразумение между независими икономически оператори и наличието на еднаква цена не означава, че има картелно споразумение, изтъкна още Кюмюрджиев. Трябва да има съгласуваност, може във вид на споразумение или отказ от сключване на договор с конкурент например, което е въпрос на доказване, поясни той. Кюмюрджиев отбеляза още, че ако има тръжна манипулация, КЗК има насоки за действие и тогава евентуално образува производство.
По отношение на цените на храните зам.-шефът на КЗК каза, че очакват информация от медиите и конкуренти за подобно неоснователно повишаване на цените, не само за олиото. „Информацията трябва да е насочена към евентуално картелно споразумение или предприятие с господстващо положение, защото ако става дума за повишаване на цената на производители с незначително пазарно присъствие, това е спекула и не е обект на разследване от страна на КЗК“, отбеляза той. Идва голям скок на цените в следващите месеци
Съществуването на мерките срещу Covid ограничава КЗК в разкриването на картели, според заместник-председателя на комисията. Оказва се, че комисията не разполага с твърде много инструменти да разкрива господстващо положение в даден сектор.
Депутатите от икономическата комисия се разбраха да продължат изслушванията в комисията по проблема с цените, като бъдат поканени министри и представители на КЗП.

Войната в Украйна ще предизвика шок в световните доставки и цените на храните, предупреждава шефът на норвежката Yara International – една от най-големите компании за торове в света, която работи в повече от 60 държави и купува значителни количества основни суровини от Русия. Очаква ни шокова инфлация при война в Украйна
Цените на торовете вече бяха високи поради покачващите се цени на газа на едро. Но ситуацията може да стане още по-тежка. „Нещата се променят с всеки час“, предупреждава Свейн Торе Холсетер, президент и главен изпълнителен директор на Yara International.
„Вече бяхме в трудна ситуация преди войната… и сега това е допълнително прекъсване на веригите за доставки, а се приближаваме до най-важната част от този сезон за Северното полукълбо, където трябва да се преместят много торове и това много вероятно ще бъде засегнато.“ – разказва Холсетер пред BBC.

Both Russia and Ukraine are world powers in a global and fragile food system. In this article I explain my worry about a broadened #foodcrisis and why we must reduce our dependency on Russia when it comes to food productionhttps://t.co/vERPjBZUwu
— Svein Tore Holsether (@stholsether) March 1, 2022

Русия и Украйна са едни от най-големите производители на селскостопански продукти и храни в световен мащаб. Русия произвежда и огромни количества хранителни вещества, като калиев карбонат (поташ) и фосфати – ключови съставки в торовете, които позволяват на растенията и земеделските култури да растат. Опаснo поскъпване на пшеницата и царевицата
Половината от населението на света се изхранва благодарение на торовете. Ако те спрат да се използват, добивът при някои култури ще спадне с 50%. Въпросът вече не е дали навлизаме в глобална продоволствена криза – по-важно е колко голяма ще бъде кризата, предупреждава Холсетер. Компанията му вече е потърпевша от конфликта, след като ракета удари офиса ѝ в Киев. За щастие няма пострадали. Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените
Въпреки че базираната в Норвегия Yara International не е пряко засегната от санкциите срещу Русия, тя трябва да се справи с последствията. Осигуряването на доставки става все по-трудно поради смущенията в корабоплаването. Малко след интервюто на Холсетер пред BBC Кремъл призова местните производители да спрат износа на торове.

Около 1/4 от ключовите хранителни вещества, използвани в европейското производство на храни, идват от Русия. Yara International прави всичко възможно, за да намери и други източници. Но при толкова кратки срокове възможностите са ограничени, признава ръководителят.
Експерти предупреждават, че забраната за износ на торове от Русия ще означава по-високи разходи и по-ниски добиви за фермерите. Което вероятно ще доведе до още по-скъпи храни. Бум в цените на суровините
Производството на торове е все по-скъпо и все по-трудно
Хранителните вещества далеч не са единственият фактор, който трябва да се вземе предвид. Огромни количества природен газ са необходими за производството на амоняк, ключова съставка в азотния тор. Yara International разчита на огромни количества руски газ за европейските си заводи.

Миналата година норвежката компания беше принудена временно да спре производството на около 40% от капацитета си в Европа заради скока в цената на газа на едро. Други производители също намалиха доставките.
Поскъпването на корабните доставки, санкциите срещу Беларус (друг основен доставчик на калиев карбонат) и екстремните метеорологични условия предизвикаха голям скок в цените на торовете миналата година, което допринесе за скока в цените на храните. Какво предизвика инфлацията и рязкото поскъпване на всичко?
Yara International ежедневно оценява как да поддържа доставките и е твърде рано да се каже дали може да има още спирания. Компанията усеща огромна отговорност да поддържа производството в критичната ситуация.

Свейн Торе Холсетер (на снимката) смята, че светът трябва в дългосрочен план да намали зависимостта си от Русия за световното производство на храни. „От една страна, ние се опитваме да поддържаме потока на торовете към фермерите, за да поддържаме земеделските добиви. В същото време трябва да има силна реакция. Ние осъждаме руската военна инвазия в Украйна, така че това е дилема и откровено казано е много трудна.“, признава той.
Климатичните промени и нарастващото население на планетата вече създадоха нови предизвикателства пред световната система за производство на храни – и то още преди началото на пандемията.
Ръководителят на Yara International нарича войната „катастрофа на катастрофите“, като подчертава колко уязвима на сътресения е глобалната верига за доставки на храни в момента.
Кризисната ситуация със сигурност ще увеличи продоволствената несигурност в по-бедните страни. „Трябва да имаме предвид, че през последните две години хората, които гладуват, са нараснали със 100 милиона. Така че задълбочаването на кризата е наистина тревожно“, признава Холсетер.