Сдружение „Българска розова долина“ предлага да бъде въведен механизъм за проследяване и удостоверяване на произхода на розовото масло, както и регламент за контрол на частните лаборатории. Целта е да се защити репутацията на българското розово масло като най-висококачествено в света и да се помогне за намаляване на нелоялната конкуренция в сектора с по-нискокачествено масло от трети страни. Ниските изкупни цени унищожават масиви с маслодайна роза
Представителите на бранша обръщат внимание, че макар и малък икономически сектор, розопроизводството е стратегически за България, защото има висока експортна стойност и изнася готов продукт (розово масло), а не суровина (розов цвят). В допълнение към това е и неоценимата стойност на символа Българска роза, който е неразривна част от позитивната представа на света за страната ни.
Трудно е един земеделски производител да се пребори с нелоялната конкуренция. Той има много разходи. Докато търговец, който внася чуждо масло и използва българския сертификат като вход за Европа, например, има само добавена стойност, обясни пред Радио София Владимир Стоянов, председател на организацията, розопроизводител и розопреработвател.
В същото време се подрива реномето на българското розово масло.
Ако държавата не определи сектора като приоритетен и целенасочено на работи за устойчивост на бранша, ще загубим доброто си име и неследствен вековен поминък, допълни Миряна Георгиева, член на УС на сдружението.
Очевидно и този сезон ще премине без стратегия, отчитат от сдружението.
„Държавата не упражнява никакъв контрол върху сектора, въпреки че отдавна розопроизводители и преработватели искаме да се приеме стратегия за този отрасъл, по-специално за маслодайната роза“ каза пред Радио София Петър Петров. Той е програмист, но решава да изпълни мечтата на дядо си да отглежда рози в полупланинското село Елшица. Дори вече е върнал инвестицията си. 
По думите му, кризата е странна, защото предишната година е имало дефицит, а се оказало, че има нереализиран около 1 тон розово масло. 
Държавата не направи нищо да развенчае слуховете за вносно масло, което се представя за българско, допълни с горчивина Петров. Втората причина за моментното състояние на сектора е свръхпроизводството. Един от съществените проблеми остава работната ръка. При сегашните изкупни цени много е трудно да се намерят хора, готови да упражняват специфичния ръчен труд, който не подлежи на автоматизация. Ето кой тъпче „символа на България“
„Имаме нужда от специализирана подкрепа от страна на държавата, а не да се състезаваме по едни програми с овощари и зърнопроизводители“, каза още Петров.