Близо ли сме до енергийно ефективен и климатично неутрален сграден фонд? Какво означават промените в директивата за енергийните характеристики на сградите за националните политики в сградния сектор? Как ще постигнем европейските зелени цели? Тези въпроси събраха на форум в София евродепутати, водещи експерти и представители на правителството. Панелката – дом на всеки четвърти българин
Да се създаде златен стандарт с кредитна линия на принципа „плащай според спестяванията си“, която да гарантира, че хората няма да обеднеят след инвестицията в енергийна ефективност, а напротив“, предложи евродепутатът Радан Кънев, който е докладчик в ЕП по Директивата за енергийните характеристики на сградите от страна на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.

 
„Енергийната ефективност сякаш се превръща в много успешен пазар за богати“, отбеляза той и посочи, че хората с по-високи доходи и по-високо образование много лесно научават предимствата и много лесно виждат, че инвестицията в енергийна ефективност е изключително печеливша. Същевременно огромният брой хора и жилища не попадат в категорията на хора с високи доходи и образование, те попадат в категорията ниски доходи, ниско образование и много лоши характеристики на сградния фонд, в който живеят, независимо дали говорим за еднофамилна къща в село или малък град, или многофамилни жилищни сгради като панелки, изтъкна Кънев. Собствениците ще плащат част от новото саниране
Според него, за да не превърнем енергийната ефективност в пазар за богатите и за да спрем очакването, че бюджетът ще реши проблемите на енергийната бедност, трябва голямо комуникационно усилие и доверие. „Очевидно е, че и националният бюджет, и наличните средства по европейските фондове, и немалката сума в Плана за възстановяване и устойчивост могат да служат единствено за старт за завъртане на машината на финансирането, но без частния финансов пазар, задачата е неизпълнима“, каза Радан Кънев.
10 – 11% от сградния фонд в ЕС се реновират годишно, но това не води до енергийна ефективност. Необходимо е не просто реновиране, а т.нар. дълбоко реновиране, което гарантира подобряване на енергийната ефективност поне 60%, а такива дълбоки реновации в ЕС са под 1%, посочи евродепутатът Цветелина Пенкова, докладчик в сянка по Директивата за енергийните характеристики на сградите от страна на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

 
Тя припомни заложените в директивата цели – нулеви емисии от сградния фонд в ЕС до 2050 г.; всички новостроящи се сгради след 2030 г. да не отделят въглеродни емисии, а в краткосрочен план – да се реновират 15% от сградния фонд в ЕС, като за жилищните срокът е до 2030 г., а за административните – до 2027 г.
Пенкова изтъкна важността на стимулите за домакинствата и увери: „Основната цел е да бъде премахната енергийната бедност в ЕС и социалният аспект ще бъде водещ, когато взимаме тези решения“. Очаква се гласуването в пленарна зала на ЕП да бъде през декември тази година.
В България първо трябва да започнем с определението за „енергийна бедност“, каквото ние нямаме, обърна внимание министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. „Това не може да стане през частна инициатива, държавата трябва в добра координация с институциите да намери решение“, категоричен е той.

 
Целта на предначертаната от ЕК вълна за саниране, е да бъдат обновени 35 млн. сградни единици в ЕС в 2030 г., т.е. годишно да се реновират енергийно по 2% от сградния фонд. Засега само 1% от сградите в ЕС се реновират към енергийна ефективност, като в този 1% само 1/5 или 0.2% от сградния фонд е с намаляване на енергийното потребление с поне 60%.
Процесът създава стойност, също заетост и усилията са важни за намаляване на вредните емисии. Неслучайно това досие е част от пакета „Fit for 55“, който е за постигане на средносрочната цел за намаляване на въглеродните емисии с 55%, отбеляза Сандов. БПГА настоява за справедлив и достъпен за всеки зелен преход
„Имаме много да наваксваме, особено като се има предвид, че това има отношение към други елементи като качеството на атмосферния въздух и вредните емисии“, коментира той.
Борислав Сандов посочи, че от предходния период на оперативна програма „Околна среда“ се довършват проекти за подмяна на отоплителни уреди – от печки на дърва към термопомпи или климатици и също за обществения транспорт. Той съобщи и какво се предвижда за следващия програмен период. Предвидени са 680 млн. лв. за мерки за качеството на атмосферния въздух, като освен подмяна на уреди, е включено поставяне на ВЕИ на покривите под формата на слънчеви колектори. Очакванията са програма „Околна среда“, заедно с Националния план за възстановяване и устойчивост и с програма „Региони в растеж“ да инвестират в енергийна независимост на домакинствата и по този начин – на страната. Масово поставяне на слънчеви панели по покривите предлага Сандов
Общо 773 млн. са предвидени за подобрение на качеството на атмосферния въздух в следващия период на програма „Околна среда“. За тази година има и допълнително предвидени 30 млн. държавно финансиране, което ще отиде към местните власти за подобряване на енергийна ефективност, добави министърът на екологията.
„При настоящите условия, публичните средства ще стигнат до много малка част от гражданите и ефектът ще е пренебрежим. Необходима са решителна реформа в политиките, нови финансови инструменти, отлични резултати от пилотните дейности и активна комуникация за засилено участие на гражданите в процеса“, сподели Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.
Енергийната ефективност на сградите е сред най-важните приоритети на ЕС и трябва да бъде такъв и за България, особено в ситуация на енергийна криза и външнополитическа несигурност, бе нееднократно изтъквано по време на форума. Расте делът на ВЕИ в енергийния баланс на страната
Наличните средства по различните линии на международно финансиране трябва да насочат към проекти с високо качество и доказани енергийни спестявания, които да привлекат частни инвестиции за масово обновяване на сградния фонд. Около тези изводи се обединиха участниците в дискусията, която се състоя в хотел Балкан по инициатива на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и Хабитат България като част от инициативата Renovate Europe.

Очакват се парични трансфери до 15 милиарда щатски долара: много руски граждани, далеч не само богаташи, са започнали да прехвърлят авоарите си в Турция. Защо го правят и защо точно Турция, разказва Deutsche Welle.
„Руската ми банкова карта би трябвало да работи и в Турция, но не функционира“, оплаква се 25-годишната Елисавета. Тя е една от хилядите млади руснаци, напуснали страната си. За щастие тя е разполагала с рубли в брой, но е била принудена да ги обмени по неизгоден курс. Други руски граждани вероятно са носели със себе си евро или долари. Те не са сред богаташите, които също отиват, или най-малкото изпращат парите си в Турция. Руските туристи се отказват от България. Къде ще отидат?
Превантивно прехвърляне на авоари в чужбина
Замразяването на активите на руските олигарси „предизвика паника сред руските граждани, така че определено има засилено търсене на сигурно убежище“, казва Керим Рота, бивш заместник-директор на турската Akbank.
Паниката, за която той говори, по-скоро е само притеснение за онези, които все още не попадат сред санкционираните лица. Засега те могат свободно да използват парите си. Веднъж попаднали в списъка на санкционираните обаче е възможно повече да нямат достъп до тях. Затова превантивно прехвърлят авоарите си в чужбина. Цената на войната: Руските олигарси изгубиха яхти, къщи и много милиарди
Възможни трансфери до 15 милиарда долара
Турските банки отдавна знаят колко търсено е откриването на сметка при тях. Но те няма да приемат твърде големи суми, смята бившият банков шеф Рота. Под „големи суми“ той има предвид еднократни преводи от 50 милиона щатски долара или повече. Причината – при подобни операции би възникнало съмнение за пране на пари.

„По-вероятни са трансферите на по-малки суми – по няколко милиона наведнъж. Затова не очаквам първоначално постъпилите в Турция суми да окажат някакво сериозно влияние. Но с течение на времето, те биха могли да се натрупат и да достигнат общ обем от 10-15 милиарда щатски долара“, обяснява той.
Това звучи като повече, отколкото всъщност е, отбелязва Рота. На фона на брутния вътрешен продукт на Турция от около 800 милиарда долара, приток от 10 или дори 15 милиарда долара не биха оказали особено голям ефект, разяснява той.
Едва ли ще пристигнат много повече от това, твърди и Усал Сахбаз, икономически журналист от популярния вестник Dünya. „Досега са постъпили около 3 милиарда долара, това е по-правдоподобно и реалистично. Дали в крайна сметка ще дойдат повече, примерно 30 милиарда, е трудно да се предвиди.“
От недвижим имот до турски паспорт
Сахбаз казва, че не очаква да се усети особено голямо въздействие върху турската икономика. Турция не е особено привлекателна и гостоприемна дестинация, тя е по-скоро неутрална.
Журналистът не вижда съзнателни усилия от страна на Турция да се възползва от ситуацията, каквото би било например бързото налагане на Истанбул като нов финансов център. Не вижда и особени възможности това да стане. „В момента Истанбул трудно може да се конкурира с Лондон, Франкфурт или Дубай“, коментира той.

От друга страна евентуални капиталови бежанци от Лондон вероятно биха били подложени на огромен натиск, коментира Сахбаз. „Разбира се, някои трудно биха получили ликвидност сега срещу активите си. Единствено ако имат такива, които не са в недвижими имоти или под формата на други инвестиции, разбирай пари в брой, злато, скъпоценни камъни, крипто, тогава те могат да ги преместят в чужбина.“ Но и за това има по-привлекателни дестинации от Турция, например Дубай. Причината е, че там се прилага англосаксонската правна система. Спасителният пристан за руските олигарси
И все пак притокът на богаташи се отразява на Турция: не само защото руснаците държат парите си в банкови сметки, а и защото купуват недвижимо имущество. Това води до ръст на цените, които и без това растат неудържимо. За инвестиция от 250 000 щатски долара те ще могат да вземат турски паспорт. Чужденци купуват като луди евтините имоти в Турция
Експерти считат, че олигарсите нямат интерес точно към това. Но за хора като младата рускиня Елисавета подобна опция е доста привлекателна. Проблемът е, че тя не само не може да получи парите си от Русия. Елисавета не разполага и с онзи четвърт милион, който би ѝ дал възможност да кандидатства за гражданство.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Продават се 71 луксозни имения на Босфора (СНИМКИ)
„Златните“ паспорти – ключът на руснаците за Запада