Нарастването на минималната работна заплата от 1 юли е без алтернатива. Синдикалната позиция е, че е абсолютно наложително минималното възнаграждение да се увеличи още веднъж през тази година, заявиха за БТА президентът на КНСБ Пламен Димитров и икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова, коментирайки тригодишна бюджетна прогноза на финансовото министерство, в която е заложено минималната работна заплата да се замрази на 710 лева до 2025 година. Минималната работна заплата става 710 лева от 1 април
Пламен Димитров посочи, че отдава това предложение на рутинността в бюджетната процедура, спазването на календара и сроковете в закона. „Ако се върнем назад, ще видим, че това често се е случвало – в годините се появяваха информации, които после подлежаха на промяна. Обикновено в първоначалните таблици всички параметри са замразени, след това се сменят “, заяви Димитров.
Той допълни, че веднага след публикуването на прогнозата е имал разговор с финансовия министър, който го е уверил, че дебатите за минималната работна заплата, за това как ще изглежда политиката по доходите в актуализирания бюджет от 1 юли, ще бъдат водени на тристранен съвет в следващите седмици. Дори и самата управляваща коалиция има намерение да внася различни предложения от сегашните, посочи Димитров.
Ваня Григорова коментира за БТА, че не може да се приеме за проформа заложен индикатор в документ като бюджетната прогноза. Можем само да се надяваме, че това, което виждаме в документа е грешка или пропуск на експерт, заяви Григорова. По думите й на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество министър Василев е дал знак, че правителството ще увеличи минималното възнаграждение още веднъж тази година, а миналата седмица министърът на труда и социалната политика заяви, че минималната работна заплата може да надскочи 760 лева.
Позицията на КНСБ е, че минималната работна заплата трябва да стане поне 760 лева от 1 юли, припомни Пламен Димитров.
Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ посочи, че минималното възнаграждение трябва да е между 840 и 1000 лева. Долната граница е според заложеното в европейската директива за минималните заплати – тя да е 50 процента от средната, а горната е спрямо средните нива на покупателната способност на минималните заплати в ЕС. Колко точно ще е увеличението и дали ще има нарастване, ще реши правителството, но категорично застъпвам тезата, че е абсолютно наложително тази година да има още едно увеличение на минималната заплата, заяви синдикалистът.
КНСБ настоява за ръст на доходите в бюджетния и в частния сектор , така че да се компенсира поне инфлацията, която е отчетена. „Според нас годишната инфлация ще стигне 12-15 процента. Тази инфлация трябва непременно да бъде компенсирана за всички, за които не е – не само за бюджетния сектор, но и за частния“, посочи Димитров.
По думите на президента на КНСБ през колективното трудово договаряне в много предприятия вече са постигнати увеличения от 10-15 процента, а в момента се водят преговори и на стотици други места в частния сектор за увеличение на заплатите. „Правим всичко възможно да се компенсират доходите на работещите поне с тази сериозна и галопираща инфлация“, заяви президентът на КНСБ. Храните поскъпват два пъти по-бързо от ръста на заплатите
Той смята, че от 1 юли пенсиите трябва да бъдат увеличени кумулативно през увеличаването на тежестта на година осигурителен стаж и през швейцарското правило, така че да не се получат по-малки размери от сегашните, заедно с ковид добавките от 60 лева, които ще отпаднат. Пламен Димитров припомни, че швейцарското правило залага минимум на увеличението, а не таван. Отделно – може да се направи и диференциация на нарастването на пенсиите, така че да се интегрира добавката – с по-сериозен кумулативен процент на увеличение на по-ниските и диференциация при по-високите. „ Ако не бъркам над 16 процента трябва да бъде увеличението от 1 юли кумулативно през стажа и през швейцарското правило, за да не се получат по-малки размери от сегашната пенсия, плюс добавка“, допълни той.

Инвазията на Русия в Украйна накара анализаторите на глобалната автомобилна индустрия да намалят прогнозите за производството и продажбите за следващите две години, съобщава бизнес телевизия CNBC.
Кризата вече доведе до затваряне на автомобилни заводи в Източна Европа и предизвика скокове в цените на вече и без това скъпите суровини. Някои фабрики в Украйна се опитаха да продължат да работя на фона на руската инвазия, но се съобщава, че работниците е трябвало да преустановят работа, за да бягат от ракетен огън. Недостигът на полупроводници срина европейския пазар на нови коли
През март S&P Global Mobility, бившата агенция IHS Markit, намали прогнозата си за глобално производство на автомобили с 2,6 милиона превозни средства както през 2022 г., така и през 2023 г. поради конфликта. Според най-лошият сценарий непроизведените превозни средства ще достигнат 4 милиона броя.
Очаква се европейското производство на автомобили да спадне с около 9%, или с приблизително 1 милион автомобила. Част от този очакван спад ще се дължи директно на загубените продажби на автомобили в Русия и Украйна, но тези страни общо формират малък дял от световния автомобилен пазар – около 2% през 2021 г.
По-голямото притеснение е недостига на материали и на части, който недостиг вече нанасят удар по европейските автомобилни производители и може да се разпространят и на други пазари, ако войната продължи.
Отделно, кредитните анализатори от S&P Global Ratings също така прогнозират, че през 2022 г. глобалните продажби на автомобили ще спаднат с 2% под нивата от 2021 г. Това е значително понижение спрямо ръста на продажбите с 4% до 6% за 2022 г., който групата за последно беше предвидила през октомври 2021 година.
В доклада се подчертава за прекъсвания в доставките на критични автомобилни части от региона, може би най-вече на кабелни снопове от Украйна. Под риск са подложени също така и суровините, като се има предвид, че Русия произвежда около 40% от паладия в света, който се използва за изчистване на отработените газове на превозни средства. Регионът е и производител на никел, който се използва в акумулатори за електрически превозни средства. Дори доставките на обичайните минерали и метали, като желязото, също са засегнати. Недостигът на чипове ще продължи до 2023 година
Всичко това представляват ключови материали, използвани за производството на автомобили.