Инфлацията е удачно време за теглене на заеми, смята кредитният експерт Тихомир Тошев. „В момента има бързо намаляване на покупателната способност на парите, което е породено от високата инфлация. За това сега, когато лихвите по кредитите са ниски, е удачно да се взема заем за нещо наистина необходимо – за жилище, за по-сериозни инвестиции в дома (ремонти, смяна на дограми, подобряване на условията на живот). Това би била добра сделка, защото месечната вноска ще е една и съща“, казва Тошев пред вестник „Сега“. Каква заплата трябва да вземаме, за да си купим жилище на кредит?
Но има и кредити, които не са подходящи в настоящата ситуация. „В никакъв случай вече не е удачно да се теглят заеми за глезотии. Това не са препоръчителни неща при никакви пазарни ситуации – да се теглят кредити за скъпи луксозни уреди, телефони, телевизори и почивки, камо ли при висока инфлация. Такива неща трябва да потребяват само хората, спестили много пари“, смята експертът. Той предвижда, че за 2022 г. инфлацията ще достигне и дори ще надхвърли 20%. Потребителските заеми са в пъти по-евтини от бързите кредити
Според него хората, които нямат добри доходи, инфлацията ги касае дотолкова, че трябва да си преосмислят семейния бюджет, дали доходите ще им стигат да покриват всичките си разходи. „За хората със спестявания е донякъде по-сложно, защото там е правилно всеки да се стреми да защити парите си от инфлацията. Зависи обаче и колко са заделените средства. Дали те стигат за инвестиция в имот или да се вложат в някакъв друг актив, който би съхранил стойността на средствата, или пък са по-малки суми и трябва да се търси друг инвестиционен инструмент. В условията на несигурност, каквато има сега, заради военния конфликт в Украйна е препоръчително да имаме пари в наличност в банка.
Хубаво е заделената сума да е поне 5000 лева, а по-добре да са 15 000 – 20 000. Така в случай, че останем без доходи за някакъв период от време ще имаме за увеличаващите се сметки за ток, отопление и другите разходи. Който няма спестявания, трябва да си контролира наличните пари така, че да може да си покрива разходите за жилището и за храна“, съветва Тошев. Минимална заплата у нас и на Балканите: Колко е и за какво стига?
На въпрос на „Сега“ дали в условията на нарастващо поскъпване на всичко ще се наложи на повече хора да търсят втора работа, експертът отговори, че част от работодателите ще реагират и ще повишат заплатите на работниците си, за да ги задържат. „В такива периода на силна инфлация хората търсят или по-добре платена работа, или още някъде да заработват допълнителни доходи“, смята кредитният консултант. Инфлацията изяжда заплати, пенсии и спестявания
Според доц. Огнян Буюклиев от Института за икономически изследвания на БАН, до 1 октомври, когато започва новата стопанска година цените на храните ще се увеличат плавно с повече от 50%. „Това е оптимистичният сценарий за България при положение, че успеем да извлечем „дивиденти“ от кризата и се разминем с минимални щети за производители и потребители“, каза той в пред Нова ТВ в края на миналата седмица.
По думите му, песимистичен вариант е, ако войната продължи по-дълго, а санкциите – най-малко до края на тази година. „Тогава ни очаква поне 2-3 години нарастване на цените на храните между 3 и 4 пъти“, прогнозира той. Реалистичният сценарий, според доц. Буюклиев е, ако войната приключи до края на пролетта, нарастването на цените ще е средно със 100%.
*Статията е с информативен характер и не представлява съвет за инвестиране.