Неяснотата с настанените в хотелите по Черноморието украински бежанци и липсата на план от страна на държавата е на път да провали предстоящия летен сезон. Това каза пред БНР-Варна хотелиерът Станислав Стоянов, който е и заместник-председател на Съюза на хотелиерите „Златни пясъци“. Туристическият бранш иска „60 на 40“ поне до края на летния сезон
„Програмата за интеграция на бежанците продължава до 31 май. След този период обаче нямаме никаква яснота какво ще се случва. Западни фирми, чиято цел е да организират на туристите спокойна почивка, ще пристигнат у нас в края на май за да проверят дали има все още настанени бежанци в хотелите по Черноморието. Ако има бежанци, възможно е да се стигне до анулации“, предупреди Стоянов и допълни, че вече има резервации, за които са направени авансови плащания.
„Ако тези предплатени резервации се провалят, хотелиерите ще изпаднат в ситуация, в която ще трябва да връщат пари. А с тези пари те вече са покрили текущи разходи“, коментира Стоянов.
Друга причина за отлива на туристи е липсата на добра реклама на България като сигурна и безопасна дестинация. „Много лоша шега ни изигра и негативната реклама, че полицаи бият шофьори на тирове, както и опасността от мини в Черно море“, каза Станислав Стоянов. „Говорили сме с компетентните институции по въпроса с мините и можем да кажем, че такива мини няма“, категоричен беше хотелиера. 
„Близки до нас държави като Гърция и Турция водят мащабни рекламни кампании. От името на БХРА, многократно сме отправяли предложения за масова кампания на западния пазар за да си върнем позициите отпреди години“, каза още Стоянов. Той допълни, че през предстоящия сезон най-вероятно ще разчитаме на българския пазар и туристи от съседни държави. Българският бизнес може да даде работа на около 200 000 украинци
„Турция премахна визовия режим и изискването на за паспорт за туристи от полския пазар и страните от Прибалтика. Туристите от тези държави могат да влизат в южната ни съседка само с лична карта. Така буквално ни отмъкват полските туристи под носа“, поясни Стоянов и напомни, че вече има отлив на резервации от Полша. „Някои изчакват да видят как ще се развият военните действия“, допълни Стоянов. Той изрази надежда, че до началото на сезона, ситуацията в туристическия сектор ще се нормализира. „Ако сезонът се провали, много хотелиери ще фалират“, предупреди заместник-председателят на Съюза на хотелиерите „Златни пясъци“. Хотелиерът разкри, че има сериозен отлив на туристи и отменени резервации в черноморските курорти и за Гергьовденските празници.

Неяснотата с настанените в хотелите по Черноморието украински бежанци и липсата на план от страна на държавата е на път да провали предстоящия летен сезон. Това каза пред БНР-Варна хотелиерът Станислав Стоянов, който е и заместник-председател на Съюза на хотелиерите „Златни пясъци“. Туристическият бранш иска „60 на 40“ поне до края на летния сезон
„Програмата за интеграция на бежанците продължава до 31 май. След този период обаче нямаме никаква яснота какво ще се случва. Западни фирми, чиято цел е да организират на туристите спокойна почивка, ще пристигнат у нас в края на май за да проверят дали има все още настанени бежанци в хотелите по Черноморието. Ако има бежанци, възможно е да се стигне до анулации“, предупреди Стоянов и допълни, че вече има резервации, за които са направени авансови плащания.
„Ако тези предплатени резервации се провалят, хотелиерите ще изпаднат в ситуация, в която ще трябва да връщат пари. А с тези пари те вече са покрили текущи разходи“, коментира Стоянов.
Друга причина за отлива на туристи е липсата на добра реклама на България като сигурна и безопасна дестинация. „Много лоша шега ни изигра и негативната реклама, че полицаи бият шофьори на тирове, както и опасността от мини в Черно море“, каза Станислав Стоянов. „Говорили сме с компетентните институции по въпроса с мините и можем да кажем, че такива мини няма“, категоричен беше хотелиера. 
„Близки до нас държави като Гърция и Турция водят мащабни рекламни кампании. От името на БХРА, многократно сме отправяли предложения за масова кампания на западния пазар за да си върнем позициите отпреди години“, каза още Стоянов. Той допълни, че през предстоящия сезон най-вероятно ще разчитаме на българския пазар и туристи от съседни държави. Българският бизнес може да даде работа на около 200 000 украинци
„Турция премахна визовия режим и изискването на за паспорт за туристи от полския пазар и страните от Прибалтика. Туристите от тези държави могат да влизат в южната ни съседка само с лична карта. Така буквално ни отмъкват полските туристи под носа“, поясни Стоянов и напомни, че вече има отлив на резервации от Полша. „Някои изчакват да видят как ще се развият военните действия“, допълни Стоянов. Той изрази надежда, че до началото на сезона, ситуацията в туристическия сектор ще се нормализира. „Ако сезонът се провали, много хотелиери ще фалират“, предупреди заместник-председателят на Съюза на хотелиерите „Златни пясъци“. Хотелиерът разкри, че има сериозен отлив на туристи и отменени резервации в черноморските курорти и за Гергьовденските празници.

Еврото падна за кратко до петгодишно дъно от 1,0589 долара (най-ниски ниво от април 2017 г.), след като „Газпром“ обяви, че спира газовите доставки за Полша и България, предаде БНР. Изненада: Русия спира газа за България
В сряда еврото поевтиня под 1,06 долара за първи път от пет години насам на фона на нарастващите опасения относно енергийната сигурност в Европа и забавянето на икономическия растеж на стария континент.
Последва известен опит за стабилизация на валутата на еврозоната малко над нивото от 1,06.
Еврото вече се обезцени с повече от 4% в рамките на април и е на път да отбележи най-силното си месечно поевтиняване от повече от седем години насам, тъй като несигурността около войната в Украйна и локдаун мерките в Китай за ограничаване на текущата Covid вълна в азиатска държава накараха търговците да се откажат от еврото в полза на американския долар, който се ползва със статут на „валута-убежище“ при наличието на кризи.
Днешното поредно поевтиняване на еврото е в резултат и на влошаването на потребителски нагласи в Германия през май до историческо дъно, като в същото време и доверието на потребителите във Франция спадна през април по-силно от очакваното. Срив на потребителското доверие в Германия до историческо дъно
В същото време индексът на щатския долар (USD index), който се определя спрямо кошница от други шест основни валути, се повиши в сряда с 0,3% към 102,6 пункта, което е неговото най-високото си ниво от първите дни на пандемията през първите месеци на 2022 г. Австрия прие новата схема за плащане на руски газ с рубли
Щатският долар продължава да намира подкрепа и от очакванията, че Федералният резерв на САЩ ще провежда по-агресивна политика на повишаване на американската лихва в опит да се справи с растящата инфлация. В същото време ЕЦБ не дава ясна признаци за скорошно начало на цикъл на повишаване на лихвите в еврозоната въпреки рекордна европейска инфлация.

Виена прие засега Австрийската петролна и газова компания OMV да плаща доставките на руски газ в рубли чрез откриване на сметка в руска банка. Това съобщи австрийският канцлер Карл Нехамер, предаде Нова телевизия. Унгария възнамерява да плаща газа си в рубли
Според новата руска схема купувачи от държавите, определени от Москва за неприятелски страни, ще прехвърлят средствата си за покупката във валута към „Газпромбанк“, която ще купува за тях рубли на фондовите борси. И ще ги превежда на вносителите по специални рублеви сметки, от които ще се извършва плащането на доставките. ЕС отказва да плаща за руски газ в рубли
Енергийният министър на Австрия Леонере Гевеслер заяви, че без руски газ страната не може през годината да запълни хранилищата си. Австрия сега е зависима 80 % от руски газ страна. Спореуд енергийния министър Леоноре Гевеслер трябва да се търсят алтернативни доставчици.

Потребителски нагласи в Германия за май се сриват до рекордно историческо дъно, тъй като войната в Украйна води до увеличаващи се разходи за домакинствата и парира рязко надеждите за солидно икономическо възстановяване от коронавирусната криза. Срив на германския износ за страните извън ЕС
Това показват резултати от последното проучване на немския институт GfK сред около 2000 потребители, проведено в периода между 31 март и 11 април 2022 г., когато руската военна инвазия в Украйна вече беше в разгара си, предаде БНР.
Индексът на GfK, определящ потребителски нагласи за следващия месец (за май 2022 г.) се понижи до -26,5 пункта – спад с цели 10,8 пункта от -15,7 пункта през април. Това е ново историческо дъно на индекса на потребителското доверие във водещата европейска икономика и значително под предишното рекордно дъно, достигнато през пролетта на 2020 г., или в началото на коронавирусната пандемия, когато бяха въведени строги локдауни като мярка за ограничаване на заразата.
„Войната в Украйна и високите темпове на инфлация нанесоха сериозен удар върху потребителските настроения. Това означава, че надеждите за икономическо възстановяване в резултат на облекчаването на противопандемичните ограничения, най-накрая са разбити“, обясни Ролф Бюркл, експерт в института GfK.
Институтът GfK използва три подиндекса – за икономическите очаквания, очакванията за доходите и склонността да се пазарува – за текущия месец (в конкретния случай за месец март), за да определи настроенията за следващия месец (за април).
Енергийната ценова експлозия в резултат на голямата несигурност поради войната, както и обширните западни санкции срещу Русия доведоха до солидно намаляване на очакванията за потребителските доходи. Високите темпове на инфлация стопяват покупателната способност на потребителите, отбелязва GfK.
В резултат на това индексът, измерващ очакванията за доходите през текущия месец (през април), спадна до -31,3 пункта, което е с 9,2 пункта под нивото от март и най-ниската стойност на показателя от почти двадесет години. За последен път по-ниска стойност беше измерена през февруари 2003 г. на ниво от -32,8 пункта, показва последното проучване на GfK.
Според Ролф Бюркл може да има устойчива промяна на тенденцията в потребителските настроения, само ако има успешни мирни преговори във връзка с руската военна инвазия в Украйна. 
Силен спад за втори пореден месец бележи и индексът на икономическите очаквания, като през април показателят спадна с нови 7,5 пункта до -16,4 пункта. От гледна точка на потребителите рискът за германската икономика се е увеличил допълнително и опасността от рецесия се счита за висока. Продължаващата война в Украйна, по-нататъшното затягане на санкциите срещу Русия и нарушените вериги на доставки забавят икономиката и не позволяват облекчаването на протовипандемичните ограничителни мерки да отприщи положителен възходящ импулс.
В резултат на това икономическите експерти напоследък значително намалиха прогнозата си за икономическия растеж на Германия през тази година. В наскоро публикуваната си прогноза Германският съвет на икономическите експерти заложи, че водещата европейска икономика ще нарасне с малко под два процента през 2022 г.
Според източник на агенция Ройтерс, този петък германското правителство ще понижи прогнозата си за икономическия растеж през 2022 г. до 2,2% от 3,6% заради негативните последици от войната в Украйна и наложените западни санкции срещу Русия.
Спадащите очакванията за икономиката и доходите се отрази негативно и на склонността към покупки, като съответният индекс падна през април с 8,5 пункта до -10,6 пункта – най-ниско ниво от повече от 13 години насам. За последен път по-ниска стойност на този индекс от -20,1 пункта беше измерена през октомври 2008 г. – по време на световната финансова и икономическа криза, отбелязва институтът GfK. Милиарди евро помощ за засегнати от санкциите срещу Русия фирми одобри ЕК
В допълнение към общата несигурност, резките увеличения на цените потискат потребителите нагласи, тъй като при повече разходи за горива (бензин, мазут и газ), остават по-малко финансови ресурси за осъществяване на други покупки.