Цените на горивата и храните ще се покачат рязко в глобален план през тази година поради военната операция на Русия в Украйна, нарушената търговия и производство, като ще останат високи до края на 2024 г., съобщи Световната банка, цитирана от БНР. Рекордна инфлация в ЕС, България – сред страните с най-голям ръст на цените
Според последния доклад на банката „Перспективи за стоковите пазари“, цените на енергията ще се покачат с 50,5% през 2022 г. спрямо предходната година – най-солиден растеж от петролната криза през 1973 г. насам, след което през 2023 г. се очаква да се понижат слабо с 12,4%, последвани от ново слабо понижение през 2024 г.
В същото време цените на храните ще се повишат с 22,9% през 2022 г., преди да поевтинея с 10,4% през следващата година, а цените на метали се очаква да нараснат с почти 20% през тази година.
„Това увеличение на цените на храните и енергията има значителни човешки и икономически последствия“, каза Айхан Косе, директор на групата, изготвила доклада на Световната банка. „Това вероятно ще спре напредъка при намаляването на бедността и ще изостри вече повишения инфлационен натиск по света“, добави той.
„Като цяло това представлява най-големият шок, който преживяваме от 70-те години на миналия век“, отбеляза Индермит Гил, вицепрезидент на Световната банка, отговарящ за отдела за Справедлив растеж, финанси и институции. „Както беше тогава, сега шокът се влошава от нарастването на ограниченията в търговията с храни, горива и торове“, отбеляза още той.
Войната може да доведе до по-дълготрайна инфлация и да забави прехода към чиста енергия, тъй като страните търсят алтернативни търговски пътища и увеличават производството на стоки, посочва още докладът на Световната банката. Рязкото покачване на цените на енергията и оттам на разходите за торове може да доведе до недостиг на храна и да забави напредъка в намаляването на глобалната бедност.
Банката също така прогнозира, че цените на пшеницата ще скочат с повече от 40%, като през тази година ще достигнат рекорден връх в номинално изражение, оказвайки натиск върху развиващите се икономики, които разчитат на внос, особено от Русия и Украйна. В същото време се очаква суровият петрол Брент да достигне средно 100 долара за барел през 2022 г., най-високото ниво от 2013 г., нараствайки за година с над 40%, преди да поевтинее слабо към 92 долара за баел през 2023 г. – доста над 5-годишното осреднено ниво от 60 долара за барел.
Цените на въглищата и на природния газ в Европа пък ще достигнат през 2022 г. най-високите нива за всички времена, като цената на синьото гориво в Европа ще се удвои през тази година в сравнение с 2021 г., а на въглищата – с 80%, прогнозира Световната банка.
„Това ще има дълготраен ефект“, каза Джон Бафес, старши икономист към Световната банка. „Високите цени ще натежават върху производството и качеството на храните, като ще повлияят на наличността на храни, на доходите в селските райони и препитанието на бедните“. Войната в Украйна ще преполови растежа на световната търговия
Целият дfклад на Световната банка „Перспективи за стоковите пазари“ може да видите ТУК.

България вече е задействала алтернативни източници за доставка на газ, а газовите нужди на страната ни са подсигурени за месец напред. Това заяви министърът на енергетиката Александър Николов на брифинг, посветен на очакваното спиране на доставките на руски газ. Изненада: Русия спира газа за България
„Предприети са всички мерки, за да се подсигурят количествата на газ у нас. Към момента всички доставки са гарантирани за минимум месец напред. Това не означава, че след това ще имаме проблеми“, каза Николов. България започва да внася втечнен газ
Той подчерта, че отоплителният сезон е приключил, а от началото на юли ще има доставки на по-големи количества по договора с Азербайджан. Николов добави, че газовото хранилище в Чирен е пълно на 18%. Газохранилището в Чирен е сред най-пълните в Европа
Вчера стана ясно, че „Газпром“ ще преустанови газоподаването към България от днес, въпреки че страната ни изпълнява всичките си задължения по договора. „Доставките на руски газ за България засега не са прекъсвани“, каза пред Reuters шефът на оператора на газпреносната ни мрежа „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов. „Газпром“ твърди, че е спрял напълно доставките за Полша и България поради липса на плащания в рубли. Кремъл: Иска или не, България ще плаща руския газ в рубли
Енергийният министър потвърди, че все още няма физическо спиране на природния газ от Русия, но уточни, че това става след 9:00 часа, когато започва т.нар. „газов ден“. Николов обяви, че ще даде повече информация след днешното заседание на Министерски съвет.
Българските власти не искат да плащат руските газовите доставки в рубли, каквото е изискването на Москва. Страната ни има съмнения в сигурността на плащанията, както и валутния курс, по който преведените в щатски долари суми ще се прехвърлят в рубли. Асен Василев отряза мераците на Кремъл: Ще плащаме руския газ в долари
България стриктно изпълнява задълженията си по договора с „Газпром“ и е платила всичко дължимо навреме, потвърди енергийния министър. „В момента природният газ се използва повече като политическо и икономическо оръжие, а не в правно-търговски отношения. По тях българската страна няма никакви нарушения“, заяви Николов. И добави: „Докато съм министър и отговарям за тази административна структура, България няма да води преговори под натиск и сломена глава. България не се поддава на който и да е търговски контрагент на трета страна“, категоричен беше той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България сериозно увеличава вноса на руски газ
„Газпром“ доставя повече газ за България и Европа, но пак не стига за зимата
Мисията невъзможна: Защо Европа не може да се откаже от руския газ?
Газпром: Палач или спасител на Европа от газовото бедствие?