Икономиката на Франция стагнира през първото тримесечие на тази година при очаквания за умерен растеж, като по-слабото ѝ представяне беше в резултат на рязък спад на потреблението и по-бавен инвестиционен растеж, показват предварителни данни на френската официална статистика INEE.
Слабото представяне на френската икономика вече започва да отразява негативното влияние на войната в Украйна и нарастващият инфлационен натиск. 
Брутният вътрешен продукт на Франция остана без промяна спрямо последното тримесечие на 2021 г., когато нарасна с 0,8% (слаба възходяща ревизия от 0,7%), докато осредните очаквания на финансовите пазари бяха за растеж на БВП с 0,3 на сто, предаде БНР.
Според INEE икономиката се оказа в застой поради слабост на вътрешното търсене. Потреблението на домакинствата спадна през първото тримесечие с 1,3% след увеличение от 0,6% през предходните три месеца, като този спад беше най-силно изразен в хотелиерските и ресторантьорските услуги, както и при разходите за облекло и текстил.
Растежът на бруто образуването на основен капитал се забави до 0,2% от 0,3% в края на 2021г., като инвестициите в транспортна техника отново спаднаха рязко. Рекордна инфлация и във Франция
Вътрешното търсене отне през първото тримесечие 0,6 проценти пункта от растежа на БВП, след като през предходното тримесечие допринесе с 0,5 процентни пункта.
През първите три месеца на 2022 г. имаше и забавяне на растежа на френския износ до 1,5% от 3,5% в края на миналата година, докато вносът се повиши с 1,1% след увеличение от 3,2% през предходните три месеца. Приносът на външната търговия към растежа на БВП беше леко положителен през това тримесечие – 0,1 проценти пункта след 0,0 през предходното тримесечие.
Спрямо първото тримесечие на 2021 г. БВП на Франция нарасна с 5,3% след повиение с 5,4% през последните три месеца на миналата година.
Insee представи и данни, които показват спад на потребителските разходи за стоки с 1,3% през март спрямо февруари, когато те се повишиха с 0,9%, докато очакванията бяха за техен ръст с 1,2 на сто. Това понижение се дължи главно на рязкото намаляване на потреблението на хранителни продукти и отчасти на намаляването на потреблението на енергия, съобщи INEE.
Френското правителство състави пакет от мерки на стойност 25 милиарда евро, за да помогне за защитата на намаляващата покупателна способност на потребителите, като голяма част от тези мерки включва таван за увеличаване на цените на газа и електроенергията.
Но това не попречи на цената на живота да бъде основна тема на президентските избори във Франция този месец, които настоящият президент Еманюел Макрон спечели в неделя, като победи крайнодесния лидер Марин льо Пен. Рекордна инфлация в ЕС, България – сред страните с най-голям ръст на цените
Макрон посочи, че първите му стъпки след парламентарните избори през юни ще включват допълнителни мерки за подпомагане на потребителите, като субсидии за хора с ниски доходи, които трябва да използват автомобилите си, и увеличение на пенсиите.

Доларът поскъпна до най-високи нива от близо 20 години насам спрямо останалите 6 основни валути в резултат най-вече на продължаващо обезценяване на еврото и на японската йена.
Така нареченият „индекс на долара“ (US index) се определя спрямо водещи валути като еврото (с дял от цели 57,6% в индекса), японска йена (дял от 13,6%), британската лира (11,9%), канадски долар (9,1%), шведска крона (4,2%) и швейцарски франк (с дял от 3,6% в доларовия индекс).
Доларовият индекс се повиши в четвъртък до 103,94 пункта, пробивайки над предишния важен негов връх около 103,82 пункта от януари 2017 г. Това е най-високото ниво на долара спрямо кошницата от 6 други основни валути от декември 2002 г. насам.
Основна подкрепа за продължаващото поскъпване на долара оказват очакванията за агресивно повишаване на лихвата на Федералния резерв на САЩ в опит за овладяване на растящата инфлация. Прогнозите са за повишаване на федералната фондова лихва с по 50 базисни пункта на всяко едно от заседанията на Фед през май, юни и юли и покачване на лихвената ставка до ниво от 3% към края на 2022 г.
Опасенията, свързани с войната в Украйна и локдауните в Китай, целящи ограничаване на Covid вълната в азиатска държава, също допринасят за поскъпването на долара, който се ползва от инвеститорите със статут на „валута-убежище“ при наличието на геополитически и икономически кризи.
Поскъпването на доларовия индекс до близо 20-годишен връх спрямо останалите водещи валути беше подсилено от поевтиняването на еврото под 1,0500 долара за пръв път от началото на 2017 г. предвид влошените перспективи за европейския икономическия растеж и инфлацията на фона на липсата на индикации от страна на ЕЦБ за скорошно началото на повишаване на рекордно ниските лихви в еврозоната.
В същото време доларът поскъпна до 20-годишен връх точно под 131,00 йени (най-високо ниво от април 2022 г.), след като по-рано Японската централна банка запази досегашната си агресивна стимулираща парична и лихвена политика и обеща да поддържа рекордно ниските лихви, за да подкрепи крехката икономика на страната.

Прокуратурата е осъдена да плати рекордно обезщетение от близо 1 млн. лв. по Закона за отговорността на държавата заради повдигнато незаконно обвинение, съобщава вестник „Сега“, като се позовава на съдебните регистри.
Софийският градски съд присъжда на лицето Г.Т. 200 000 лв. за неимуществени вреди и още 737 889 лв. за имуществени. Прокуратурата, т.е. данъкоплатците, трябва да ги платят с лихвите. Г.Т. твърди в исковата си молба, че му е било повдигнато обвинение за това, че е управлявал фирма, изпаднала в несъстоятелност, но не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.
През февруари 2017 г. той е бил привлечен като обвиняем, а през април 2018 г. прокуратурата внася обвинителен акт срещу него в Районния съд в Търговище. Съдът обаче връща делото на прокуратурата заради допуснати съществени процесуални нарушения. След това прокуратурата повече не внася делото, а го прекратява с мотива, че не е извършено престъпление. Това постановление било потвърдено и от съда.
Мъжът обяснява в съда, че от незаконното му привличане като обвиняем и воденето на дело срещу него повече от година и половина, са му причинили изключително големи и невъзстановими имуществени и неимуществени вреди – стрес, довел до сериозни увреждания на здравето, уронване на престижа му и доброто му име в професионалните среди и препятстване на всякаква възможност в бъдеще да работи в сферата на банковото и финансово дело.
Фирмата му имала лиценз за пощенски и парични преводи в България, а Г.Т. имал сертификат от БНБ за професионален опит и квалификация в банковото дело, позволяващ му да управлява банкови институции и финансови дружества, извършващи банкова и застрахователна дейност. След като бил обвинен, всички договори на фирмата били прекратени. Това обстоятелство причинило рязко влошаване на финансовото състояние на дружеството и се стигнало до обявяването му в несъстоятелност.
Прокуратурата оспорва исковете както по основание, така и по размер, който определя като прекомерен. Според прокуратурата няма доказателства, че Г.Т. е търпял трайни и интензивни неблагоприятни последици, че бил потиснат и социалната му активност била понижена, че отношенията на страх и несигурност се пренесли и в семейството му. Държавното обвинение се оправдава и че не е давало официална информация по воденото срещу Г.Т. дело, затова не отговоря за накърняване на доброто му име.
Съдия Богдана Желявска обяснява в решението си, че за година и половина – от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му приключване, Г.Т. е бил обвиняем и подсъдим за престъпление, което не е извършил. Според съда действията на прокуратурата „противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава“.
В резултат на несправедливото обвинение Г.Т. е понесъл морални болки и страдания, изразяващи се в уронване на престижа и доброто си име пред обществото, пред колегите, семейството и приятелите, стрес и притеснения, бил е принуден да се оттегли и прекрати работата и дейността си – както своята, така и на ръководеното от него дружество – психически травми, които не са отшумели и до момента, а полученият стрес е довел и до заболявания, се казва в съдебното решение.
За болките и страданията съдът определя 200 000 лв. обезщетение от исканите от Г.Т. 500 000 лв. Колкото до неимуществените вреди от 737 889 лв., те са заради пропусната печалба от търговската дейност на дружеството на Г.Т., пряка загуба от обезценяване на акциите, пропусната полза от неполучено възнаграждение по договор за управление за 44 месеца, пропуснати ползи от неполучените възнаграждения като физическо лице за 4 години, както и пряка вреда, в резултат на загуба и продажба на жилището му.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
НАП осъди ЧСИ заради измама за над 1 милион лева