„Няма работни места на мъртва планета“. С това предупреждение президентът на КНСБ Пламен Димитров откри в столичния хотел Рамада Национална конференция с международно участие, посветена на работеща България и бъдещето на труда. В три панела участниците във форума търсят решения за зелената и дигиталната трансформация и социалната поносимост на новия преход.

Като основно предизвикателство, освен война в Украйна, Пламен Димитров посочи именно зелената и дигитална трансформация. Правейки сравнение с постигнатото вече и с другите страни от ЕС, той изтъкна, че дори към 2019 България има 60% по-малко генерирани емисии, спрямо базовата 1990 година. Защо България да се отказва от въглищата, ако големите в света не го правят?
„1990 г. България е емитирала въглеродни емисии за 103.7 млн. тона СО2, в 2019 г. общите емисии на България са 43 млн. тона, като малко над 27 млн. тона от тях са генерирани от топло- и електро-енергетиката“, посочи той.
Към настоящия момент имаме нова задача и цел, която през Плана за възстановяване и устойчивост беше поета – 40% намаление в топло и електроенергетиката в 2026 г., спрямо 2019 г., т.е. още 10 млн. тона емисии за 3 години и половина България да съкрати или да спре да произвежда, изтъкна Димитров. „Бяхме против и продължаваме да имаме сериозни притеснения“, подчерта той. Германия се отказва от затварянето на въглищните централи
Противопоставяйки се на агресивния зелен преход, президентът на КНСБ настоя за национален план за справедлив преход – ясен план, който да покаже как координираме всички политики и стратегии в околната среда, индустрията, транспорта, селското стопанство и другите сектори. Според Димитров всички тези сектори, по един или друг начин, в близко време ще изпитват по-силни проблеми, ако не бъдат управлявани комплексно.
Шансът на България, според Димитров е в средствата по европейска линия, които от различните източници възлизат на около 25 млрд. евро. За максимална ефективност, според него са нужни общи усилия на партньори, политици, работодатели, синдикати, за да могат с тези пари да идват нови технологии, ориентирани към бъдещето, които могат да доведат до още инвестиции. Как да направим сградите енергийно ефективни, дори да не сме богати?
Коментирайки дигиталната трансформация, Пламен Димитров подчерта, че синдикатите настояват за универсална гаранция за труда и за това управлението да бъде споделено с обществото. „Към момента не знаем какво се случва с изкуствения интелект, не знаем като синдикати докъде е стигнала неговата финализация, има ли сомообучаващи се бойни единици, които самостоятелно вземат решения – т.нар. роботи – убийци“, отбеляза той. „Трябва да знаем, за да гарантираме, че наистина човекът гарантира контрола, но в момента има сериозни въпросителни дали наистина е така и дали няма да изтървем момента, в който машините ще станат по-умни от нас и всичко ще бъде необратимо“, добави президентът на КНСБ. Полицията на Ню Ѝорк уволни куче-робот
По отношение на заетостта, той подчерта, че нашият проблем е, че заетостта трябва да бъде качествена, а не само да гоним проценти.
Участниците в конференцията бяха поздравени във видеовръзка от еврокомисарят за иновации Мария Габриел. Сред гостите на форума са български евродепутати, парламентаристи, членове на кабинета, експерти, които обменят виждания със синдикалистите за главните предизвикателства и възможните решения за работеща България.