„През Националния план за възстановяване и устойчивост приехме цели, свързани с намаляване на емисиите, но това не означава задължително извеждане от експлоатация на въглищните мощности. Означава режим на работа, в който енергията от чисти източници да е основният дял, без това да засяга работещите във въглищния сектор“. Това заяви вицепремиерът и министърът на околната среда и водите Борислав Сандов пред участниците в Националната конференция, посветена на работеща България и бъдещето на труда, която се провежда в София. Масово поставяне на слънчеви панели по покривите предлага Сандов
Той увери участниците във форума, организиран от КНСБ, че правителството търси най-добрите решения. „Търсим решения, които не ощетяват всички, а напротив, дават гаранции за всички“, каза той. Пламен Димитров: Няма работни места на мъртва планета
Сандов е категоричен: „Зелената икономика създава повече работни места, при това, работни места, които са с по-добро качество“.
По думите му, държавата ще направи всичко възможно да няма ощетени в прехода и че преходът няма да е от днес за утре, а ще бъде извършен плавно. Сандов посочи и как – инвестирайки в отрасли, които да могат да създават качествени работни места и постепенно излизайки от въглищната енергетика и по-специално от въгледобива.
България е поела цели за преход от въглищна към нисковъглеродна икономика, които са значително по-далечни, в сравнение с тези на други европейски държави, включително и съседни като Гърция, Румъния, Сърбия, отбеляза екоминистърът.
Той съобщи още, че миналата седмица са обсъждани териториалните планове за въглищните региони и в момента се финализират, предстои да бъдат обсъдени в рамките на юни и очакванията са през лятото да бъдат одобрени, след което да може да се ползва публичния ресурс за трансформацията.
Вицепремиерът подчерта, че устойчивото развитие се крепи на 3 основни стълба – социалният, икономическият и екологичния и когато един от тях не работи, просто падаме от столчето. Как да направим сградите енергийно ефективни, дори да не сме богати?
Според него обяснението за намалението на емисиите е в икономическия стълб, а не заради екологичния. Дали беше справедлив икономическият преход на страната няма еднозначен отговор и в някои аспекти не беше, отбеляза Сандов. „Затова, учейки от онези уроци, трябва да направим така, че преходът да е справедлив, да не е за сметка на социалния стълб, оправдавайки икономическия и екологичния“, заключи той.

„Няма работни места на мъртва планета“. С това предупреждение президентът на КНСБ Пламен Димитров откри в столичния хотел Рамада Национална конференция с международно участие, посветена на работеща България и бъдещето на труда. В три панела участниците във форума търсят решения за зелената и дигиталната трансформация и социалната поносимост на новия преход.

Като основно предизвикателство, освен война в Украйна, Пламен Димитров посочи именно зелената и дигитална трансформация. Правейки сравнение с постигнатото вече и с другите страни от ЕС, той изтъкна, че дори към 2019 България има 60% по-малко генерирани емисии, спрямо базовата 1990 година. Защо България да се отказва от въглищата, ако големите в света не го правят?
„1990 г. България е емитирала въглеродни емисии за 103.7 млн. тона СО2, в 2019 г. общите емисии на България са 43 млн. тона, като малко над 27 млн. тона от тях са генерирани от топло- и електро-енергетиката“, посочи той.
Към настоящия момент имаме нова задача и цел, която през Плана за възстановяване и устойчивост беше поета – 40% намаление в топло и електроенергетиката в 2026 г., спрямо 2019 г., т.е. още 10 млн. тона емисии за 3 години и половина България да съкрати или да спре да произвежда, изтъкна Димитров. „Бяхме против и продължаваме да имаме сериозни притеснения“, подчерта той. Германия се отказва от затварянето на въглищните централи
Противопоставяйки се на агресивния зелен преход, президентът на КНСБ настоя за национален план за справедлив преход – ясен план, който да покаже как координираме всички политики и стратегии в околната среда, индустрията, транспорта, селското стопанство и другите сектори. Според Димитров всички тези сектори, по един или друг начин, в близко време ще изпитват по-силни проблеми, ако не бъдат управлявани комплексно.
Шансът на България, според Димитров е в средствата по европейска линия, които от различните източници възлизат на около 25 млрд. евро. За максимална ефективност, според него са нужни общи усилия на партньори, политици, работодатели, синдикати, за да могат с тези пари да идват нови технологии, ориентирани към бъдещето, които могат да доведат до още инвестиции. Как да направим сградите енергийно ефективни, дори да не сме богати?
Коментирайки дигиталната трансформация, Пламен Димитров подчерта, че синдикатите настояват за универсална гаранция за труда и за това управлението да бъде споделено с обществото. „Към момента не знаем какво се случва с изкуствения интелект, не знаем като синдикати докъде е стигнала неговата финализация, има ли сомообучаващи се бойни единици, които самостоятелно вземат решения – т.нар. роботи – убийци“, отбеляза той. „Трябва да знаем, за да гарантираме, че наистина човекът гарантира контрола, но в момента има сериозни въпросителни дали наистина е така и дали няма да изтървем момента, в който машините ще станат по-умни от нас и всичко ще бъде необратимо“, добави президентът на КНСБ. Полицията на Ню Ѝорк уволни куче-робот
По отношение на заетостта, той подчерта, че нашият проблем е, че заетостта трябва да бъде качествена, а не само да гоним проценти.
Участниците в конференцията бяха поздравени във видеовръзка от еврокомисарят за иновации Мария Габриел. Сред гостите на форума са български евродепутати, парламентаристи, членове на кабинета, експерти, които обменят виждания със синдикалистите за главните предизвикателства и възможните решения за работеща България.
 
 

Ако спре вносът на руски петрол в България, единствената нефтена рафинерия у нас „Лукойл Нефтохим Бургас“ ще спре работа. Това каза по БНР председателят на Управителния съвет на предприятието Илшат Шарафутдинов. По думите му е възможно да се търси внос на петрол от други държави, но това ще отнеме време. Засега не е ясно с какви запаси от руски нефт разполага рафинерията.
Има ли риск рафинерията да спре работа?
„Засега няма такава заплаха, но ако се случат пак крайни проявления на забрани на руския петрол, нищо не можем да гарантираме. Засега нито логистиката, нито технологиите са отработени“, каза Шарафутдинов и допълни, че, ако спрат танкерите, спира и „Лукойл“.
Ще дойдат ли доставки на петрол от други страни?
„За кратко, може да има алтернативни, но дали ще извадим 90 или 93 или 95 процента никой не може да каже, докато не кажат какъв нефт ще се преработва“, посочи още Шарафутдинов, според когото, ако руският петрол спре внезапно, ще има проблем. Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Напомняме, че по-рано днес директорът на програма „Енергия и климат“ към Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров коментира по БНТ, че още щом е започнала войната в Украйна, редица рафинерии в Източна Европа са намалили руския нефт. Полша и прибалтийските държави в момента не внасят никакъв руски петрол, подчерта Владимиров, но се съгласи, че разходите за докарване на друг вид петрол ще са по-високи.
Технологично предизвикателство
Технологично „Лукойл“ може веднага да започне да работи с различен от руския петрол, но това крие рискове от обгазяване на Бургас и проблеми за околната среда, заяви пред БНТ вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. Той потвърди, че България няма да подкрепи ембаргото и е готова да наложи вето, ако не получи изключение.
„Едната причина (за исканото изключение) е, че имаме голямо количество петрол, който идва от Русия, другата е , че има да се довършат допълнителни сероочиствщи инсталации в „Лукойл-Нефтохим“, а и като знаете, в момента цената на руския петрол е доста по-евтина от Брент“, каза Василев.
Мартин Владимиров смята, че не би трябвало да говорим за недостиг на горива, защото можем да пренастроим „Лукойл Нефтохим“.