Ако сте собственик на петролна рафинерия, тогава суровият петрол се търгува комфортно само малко над 110 долара за барел – скъпо, но не прекалено. Ако не сте петролен барон, имам лоши новини: за вас петролът се търгува някъде между 150 и 275 долара за барел, пише енергийният експерт Хавиер Блас в свой коментар за Bloomberg.
Петролният пазар проектира фалшиво усещане за стабилност, когато става дума за инфлация на енергията. Вместо това реалната икономика търпи много по-силен ценови шок, отколкото изглежда, тъй като цените на горивата растат много по-бързо от суровия суров, а това има значение за паричната политика. За да разберем защо, нека да разгледаме ядрото на петролния пазар: рафиниращата индустрия.
„Уолстрийт“ следи внимателно цената на суровия петрол, особено на американския лек суров петрол, търгуван в Ню Йорк. Това е еталон, следван от всички, от инвеститори в облигации до централни банкери. Но само петролните рафинерии купуват суров петрол и следователно са изложени на неговата цена. Останалите от нас – реалната икономика – купуваме рафинирани петролни продукти като бензин, дизел и реактивно гориво, които можем да използваме за управление на автомобили, камиони и самолети. Тези цени след рафиниране са важните за нас.
Обикновено цената на суровия петрол и цената на рафинираните продукти се повишават и намаляват в тандем, почти симетрично. Разликата между тях е маржът за рафиниране. В нормални времена американският петрол е удобен маркер за цената за целия петролен пазар. Така че, когато, да речем, председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл разглежда този сорт, той получава ясна картина на целия енергиен пазар.
Но ние не сме в нормални времена. В момента традиционната връзка между сурови и рафинирани продукти е нарушена. Американският лек суров петрол се движи около 100-110 долара за барел, което предполага, че – в изражение на барели – цените на бензина, дизела и реактивното гориво не трябва да бъдат много по-високи, след като добавите средния марж на рафиниране.
Горивата са много по-скъпи от обикновено

В действителност те са много по-скъпи. Вземете реактивното гориво: в пристанището на Ню Йорк, ключов център, то сменя собствениците си на стойност 275 долара за барел. Дизелът не е далеч, около 175 долара за барел. А бензинът е около 155 долара за барел. Това са цени на едро, преди да добавите данъци и маркетингови маржове. Цените на петрола и горивата дълго ще останат високи
Какво се е променило? Маржовете за рафиниране са експлодирали. А това означава, че енергийната инфлация е много по-висока, отколкото изглежда.
Петролните рафинерии са сложни машини, способни да преработват множество потоци суров нефт в десетки различни петролни продукти. За по-просто, индустрията измерва маржовете на рафиниране, използвайки грубо изчисление, наречено „крекинг разпределение 3-2-1“: за всеки 3 барела американски лек суров петрол, които рафинерията обработва, тя произвежда два барела бензин и един барел дестилатно гориво като дизел и реактивно гориво.
От 1985 г. до 2021 г. крекинг разпределението е средно около 10,50 долара за барел. Дори между 2004 г. и 2008 г., по време на т. нар. златна ера на рафиниране, разпределението никога не надхвърля 30 долара. Рядко прекарва повече от няколко седмици над 20 долара. Миналата седмица обаче маржът скочи до рекордния връх от близо 55 долара. Крекинг маржовете за дизелово гориво и други петролни продукти нараснаха много по-високо.
Причините за все по-скъпото рафиниране

Има 4 основни причини за експлозията в маржовете за рафиниране.
Първо, търсенето – особено на дизелово гориво – се е възстановило силно, изчерпвайки световните запаси. На някои пазари, като Източното крайбрежие на САЩ, запасите от дизел са паднали до 30-годишно дъно. Въпреки покачващите се цени и опасенията от забавяне на икономиката по-късно тази година, лидерите на индустрията казват, че засега виждат силно потребление. „Търсенето не се унищожава толкова лесно“, каза пред инвеститорите миналата седмица главният изпълнителен директор на Shell Бен ван Берден. Shell напуска Русия, затваря 500 бензиностанции
Второ, САЩ и техните съюзници са използвали своите стратегически петролни резерви, за да ограничат ръста на цените на петрола. Това осигури допълнителен суров петрол, който постави капак на цените на американския петрол, но не се справи с ограниченията в рафинираните продукти. Само малка част от аварийното освобождаване е под формата на рафинирани продукти и то само в Европа.
Трето, и може би най-важното, капацитетът за рафиниране е намалял там, където има значение за пазара сега, а работещите заводи се борят да преработят достатъчно суров петрол, за да задоволят търсенето на гориво. Мартийн Ратс, петролен анализатор в Morgan Stanley, изчислява, че извън Китай и Близкия изток капацитетът за дестилация на петрол е намалял с 1,9 милиона барела на ден от края на 2019 г. до днес – това е най-големият спад от 30 години.
Тенденцията на спад започна доста преди да удари пандемията, тъй като старите западни рафинерии се бореха да се конкурират, екологичните разпоредби увеличиха разходите и неоснователният страх от пиковото търсене на петрол на фона на енергийния преход накара някои компании да затворят заводи. Сривът на търсенето на гориво, предизвикан от Covid-19, само засили тенденцията, което доведе до постоянното спиране на десетки рафинерии в Европа и САЩ през 2020 и 2021 г. Нов капацитет се появи в Китай. Пекин обаче стриктно контролира колко гориво могат да изнасят неговите рафинерии, така че този капацитет на практика е извън обсега на глобалния пазар. Истерията с горивата утихна, но цените тепърва ще се вдигат

„Удари ли пазарът на петрол стената на рафинериите?“, попита Ратс в бележка до клиенти миналата седмица. „Необичайно, отговорът изглежда да.“
На четвърто място са санкциите и едностранните забрани – известни също като автосанкции – върху руския петрол. Преди нахлуването в Украйна Русия беше основен износител не само на суров петрол, но и на дизелово гориво и полуобработен петрол, който западните рафинерии превръщаха в гориво. Специално Европа разчита на руските рафинерии за значителна част от вноса на дизелово гориво. Сега потокът е пресъхнал. Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Европа не само трябва да намери допълнителен суров петрол, за да произвежда дизела и други горива, които не купува от Русия, но и най-важното е, че има нужда от капацитет за рафиниране, за да направи това. Това е двоен удар. Петролните търговци смятат, че Русия е затворила капацитет за рафиниране от 1,3 до 1,5 милиона барела на ден в резултат на автосанкциите. Експерт: България няма нужда и не зависи от руски петрол
Кой има полза? Нефтените рафинерии, които тихо се радват на рекордно високи маржове на печалба. Докато ОПЕК и петролните гиганти понасят вината, независимите рафинерии печелят. Високите до небесата маржове обясняват защо цените на акциите на американските рафиниращи гиганти Marathon Petroleum Corp. и Valero Energy Corp. се покачиха до най-високите стойности за всички времена. Колкото по-дълго рафинериите правят суперпечалби, толкова по-силно ще удари енергийният шок върху икономиката. Единственото решение е да се намали търсенето. За това обаче ще е необходима рецесия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия губи над 320 милиарда долара при ембарго върху нефта и газа
Големи купувачи на руски петрол не успяват да получат банкови гаранции