„Храните не само ще поскъпнат. Някои може и съвсем да изчезнат от пазара“, опасяват се германски експерти от хранителния бранш. По-високите цени ще доведат и до по-висока бедност. Мнозина вече се презапасяват, разказва Deutsche Welle.
Браншовите съюзи бият тревога: хранителните продукти не само поскъпват, но скоро някои от тях може и съвсем да изчезнат. Заради опасенията от дефицит на храни няколко асоциации на производители са се обърнали към земеделския министър Джем Йоздемир с призив да направи нещо. „В един момент въпросът вече няма да бъде колко скъпи ще бъдат суровините на световния пазар, а дали въобще ще ги има“, предупреждава президентът на Федералното сдружение на германската хранителна промишленост Кристиан фон Бьотихер, цитиран от Bild. Катастрофално: Предстои световна криза с храните
„Бедността ще расте“

Бьотихер призовава министъра, който е от Зелените, да премине от „зелено земеделие към кризисен мениджмънт“. Когато цените растат неудържимо, а в света има и 50 милиона гладуващи, как да обясним на хората например това, че германските фермери в бъдеще трябва да използват 20% от обработваемите площи само за биопродукция, а 10% от тях дори да спрат да бъдат използвани поради екологични съображения, пита Бьотихер.
Дори и от едно елементарно хлебче със сирене се вижда колко са нараснали цените – хлебчето е със 7% по-скъпо, отколкото миналата година, сиренето – с 4,7 на сто. При марулите поскъпването е 17%, а при краставиците – цели 30,3 на сто, показват данните на Федералната статистическа служба. При другите основни хранителни продукти положението не е по-различно – ръстът в цените на олиото е 28,9%, при доматите 27% , при ръженото брашно – 22,5 на сто. Как Германия помага на хората срещу високите цени?
В същото време през следващите седмици цените на млякото и хляба може да се повишат значително – очакват се поскъпване с до 20% при млечните продукти и с до 30% при печивата. Техните производствени разходи са нараснали с между 25% и 30%. „Идва втората вълна поскъпвания, която ще е още по-сериозна“, предупреждава Йозеф Санктйоханзер, председател на Съюза на търговците в Германия. Не бива храната да се превръща в лукс, угрижен е и шефът на Централния съюз на германските хлебопроизводители Даниел Шнайдер. Предстои скок на цените: Кои стоки ще поскъпнат най-много?
За очакван ръст на бедността пък предупредиха в същата връзка от благотворителната организация „Diakonie“. „Ще има много повече бедни, отколкото сме предполагали. На много хора няма да им стигат парите, за да изкарат месеца – няма да имат достатъчно за храна и за образованието на децата си“, казва Мария Лохайде от ръководството на евангелистката организация. Когато парите не стигат: как живеят бедните пенсионери в Германия
На лов за намаления

„Покупките никога не са ми излизали толкова скъпо“, тюхка се Сара Фридхоф, която следва в Кьолн и тъкмо излиза от супермаркета. „Една краставица за 99 цента, маслото е над 3 евро. Цените постепенно стават непосилни“, признава студентката.
Тя се интересува все повече от намалени продукти и промоции. „Преди не съм го правила“, казва студентката. Междувременно тя планира покупките си много по-внимателно, за да не изхвърля никакви храни. Освен това пазарува по-често в края на работното време на магазините, когато намаленията в цените са по-големи. Храните ще поскъпнат осезаемо
И след последните увеличения на цените е ясно, че млечните продукти ще поскъпнат още повече. „Цените растат в мащаби, каквито не съм виждал“, посочва Екард Хойзер, шеф на Съюза на млечната промишленост в Германия. Най-евтиното пакетче масло струва сега 2,09 евро, което е с 44% повече в сравнение с миналата година. „Предполагам, че цената ще продължи да расте“, казва Хойзер.
Рекордна инфлация

Всичко това дава отражение на ръста на инфлацията, който за април в Германия е 7,4%. Толкова високи равнища не е имало от Обединението насам – последно такъв ръст е бил регистриран в Западна Германия пред повече от 40 години, по време на войната в Персийския залив.
Основен фактор за високата инфлация през април е поскъпването на горивата, които скочиха с 35,3% на годишна база след ръст с 39,5% през март. Солиден ръст с 98,6% имаше при цените на мазута, моторните горива поскъпнаха с 38,5%, а природният газ – с 47,5%. Храните поскъпват с 8,6% след растеж с 6,2% месец по-рано. Цените на газ, нафта и ток в Германия експлодират. Защо?
Страхът от поскъпване кара хората да се презапасяват
Според актуално изследване на хановерската фирма за пазарни проучвания „Еpap“, 90 процента от германците се опасяват, че продуктите ще продължат да поскъпват. Заради това много от тях се презапасяват – например с олио, брашно или тоалетна хартия. Затова и в търговската мрежа се стига до дефицит на тези продукти. В Германия: Средната класа се топи, бедните са все повече
Жените са по-притеснени от скока на цените, отколкото мъжете, показва още изследването. И още нещо любопитно: делът на притеснените от евентуално ново покачване на цените е по-голям, отколкото дела на германците, които се опасяват от дефицит на хранителни стоки. С колко пари живеят домакинствата в Германия?
Изследването на „Еpap“, проведено през април 2022 г., стига до извода, че всеки трети купува повече, отколкото му е необходимо – именно поради опасения от покачване на цените и липси. Същевременно цели 81% от анкетираните са заявили, че заради празните рафтове не са успели да напазаруват всичко, за което са влезли в магазина.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените
Помощи за безработни в Германия: Всичко най-важно

Вицепремиерът Асен Василев предлага драстично повишаване на концесионните такси за добив на полезни изкопаеми, тъй като в момента те носят твърди ниски приходи на бюджета. Това става ясно от проект на постановление на Министерски съвет, с което трябва да се приеме нова наредба за определяне на концесионните плащания за подземните богатства.
Василев смята, че държавата не получава достатъчно приходи от големите инвеститори, които печелят концесиите за подземните богатства у нас. През 2021 г. в хазната са влезли 114,6 млн. лева от концесионни такси, като близо половината от тях – 52,6 млн. лева – са от добив на метали.
Още като служебен министър на финансите той твърдеше, че бюджетните приходи от концесионни такси са твърде ниски, а канадският инвеститор „Дънди Прешъс“ трябва да плаща повече на държавата за добива на злато. Според Василев компанията изнася на година суровина, която съдържа около 12 200 кг злато на стойност 740 млн. долара. В същото време плаща на хазната концесионна такса от едва 26 млн. лв. или около 1%.
Най-голям е скокът при металите

Най-сериозно се увеличават именно таксите за добив на метали – например мед, злато, сребро. В момента концесионното плащане е от 0.8% до 4%, а се предлага занапред то да се повиши в границите от 4% до 12%. Запазва се принципът с този процент да се облагат нетните приходи от продажба на добиваните природни богатства, което според МФ е справедливо както за държавата, така и за концесионера. Бум в цените на суровините
„При прилагане на този принцип държавното вземане нараства с повишаване на рентабилността, като максималният процентен размер на концесионното плащане е 12% при рентабилност 50 на сто и над нея. По този начин държавата ще получава повече приходи при експлоатацията на рентабилни находища на подземни богатства“, пише в мотивите.
За металите се предвижда още въвеждане на минимално концесионно възнаграждение, когато не се осъществява добив. Минимумът не може да е по-нисък от стойността, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив. За т. нар. индустриални минерали (например кварцови пясъци) предложението е концесионните такси да се повишат двойно – 8% от базата за изчисляване на плащането. Енергийното министерство отчете 23% ръст на събираемостта на приходи от концесии
За добива на строителни материали също се предлага двукратен скок на таксата – от 7% на 14% от базата за изчисляване на концесионното плащане, а на скалнооблицовъчни материали – от 4% на 8%. Базата за определяне на минималния размер на дължимото годишно концесионно плащане се променя от 30% на 50% от средногодишния добив за срока на концесията. За добива на нефт и природен газ процентът на концесионното плащане също се предлага да се увеличи два пъти. Двоен е вероятният скок и за добива на твърди горива (въглища, кокс, биомаса).
Новите такси няма да важат за действащите концесионни договори освен ако не бъде подписано допълнително споразумение за тяхното измемение с всеки отделен концесионер.
Към 1 март 2022 г. в България действат 528 договора за добив на подземни богатства. Най-много са тези за строителни материали – 325 броя. Контрактите за добив на метали са 21, за нефт и газ – 18, а за твърди горива – 15, по данни на Министерството на финансите. Правителството дава две концесии за добив на подземни богатства
През последните 4 години държавата печели най-много от концесионни такси за добив на метали – между 33 и 53 млн. лв. годишно. Общо постъпленията от концесиите на полезни изкопаеми през 2021 г. са на стойност 114.6 млн. лв. Отделно, засегнатите общини са получили още 45.7 млн. лв.

На закупилите карти за почивки в държавни бази ще им бъдат връщани парите. Това заяви пред журналисти Васил Величков от Координационния център по бежанците към Министерския съвет след като беше изслушан в парламентарната комисия по туризъм за проблема с пренастаняването на украинските бежанци. Той е категоричен, че започналият процес на предлагане и продажба на почивки в държавни бази за служители на институциите ще бъде обърнат. Липсата на план за бежанците по курортите може да провали сезона
Предвижда се институциите да бъдат задължени да предоставят базите си за настаняване на бежанците, потвърди Величков. „Всичко, което е държавна собственост е нормално да бъде използвано“, подчерта той и изтъкна, че сме в безпрецедентна криза. „Дори да искаме, не можем да изградим палаткови или фургонни лагери за по-малко от 6-7 месеца“, отбеляза той и посочи, че 5 такива площадки, избрани в 2011 г. и предвидени в плана, са били продадени като имоти в 2017 г. от Министерството на отбраната.
Той увери, че не е спряла работата да се търсят подходящи места за изграждане на такива буфeрни приемателни центрове.
Величков каза, че се очакват провокации с наближаването на обявения краен срок – 31 май, до който украинските бежанци трябва да напуснат хотелите. „Вече отделни хотелиери организират украинците да правят бунтове и да настояват за удължаване на програмата при сегашните условия“, съобщи той.
„Трябва е ясно – обявено е какъв е крайният срок по тази програма за настаняване с 40 лева на лице и съответно е ясно кои хотели откога докога могат да ги държат настанени. Същевременно трябва да е ясно, че тази мярка беше публично-частно партньорство с хотелиерите с идеята да се поеме първата вълна, като майките бъдат настанени по най-добрия начин в безопасна среда. Оттук нататък обаче от бюджета на държавата и с евросредства не можем да ги издържаме в такива условия и те трябва да положат усилия да се интегрират в обществото“, заяви Величков. Според него, ако се наложи, възможно е пренастаняване във фургонни лагери. Той изтъкна, че такава е практиката и на Запад. „В цяла Западна Европа ги настаняват в читалища, киносалони, има разбира се и в хотели, и в апартаменти“, посочи експертът.
Запитан дали държавата има готовност да разсели настанените в хотели бежанци, Величков заяви, че е създадена такава организация и че държавата разполага с доста превозни средства. „Общо над 40 000 моторни превозни средства в движение, които са собственост на юридически лица от публичния сектор, от които 5000 са микробуси и автобуси, т.е. тя има капацитет“, посочи той. Българският бизнес може да даде работа на около 200 000 украинци
Следващата седмица с анкетьори от НСИ ще бъде събирана информация от украинските бежанци, за да бъдат установени конкретните им намерения дали възнамеряват да се завърнат в Украйна, дали се готвят да отидат в други държави от ЕС, където имат приятели или смятат да останат в България. За целта хотелиерите ще получат инструкции, а на място ще бъдат изпратени анкетьори от НСИ, съобщи още Величков. Ще продължи и търсенето на повече места за настаняване в държавните бази, увери той.

На закупилите карти за почивки в държавни бази ще им бъдат връщани парите. Това заяви пред журналисти Васил Величков от Координационния център по бежанците към Министерския съвет след като беше изслушан в парламентарната комисия по туризъм за проблема с пренастаняването на украинските бежанци. Той е категоричен, че започналият процес на предлагане и продажба на почивки в държавни бази за служители на институциите ще бъде обърнат. Липсата на план за бежанците по курортите може да провали сезона
Предвижда се институциите да бъдат задължени да предоставят базите си за настаняване на бежанците, потвърди Величков. „Всичко, което е държавна собственост е нормално да бъде използвано“, подчерта той и изтъкна, че сме в безпрецедентна криза. „Дори да искаме, не можем да изградим палаткови или фургонни лагери за по-малко от 6 – 7 месеца“, отбеляза той и посочи, че 5 такива площадки, избрани в 2011 г. и предвидени в плана, са били продадени като имоти в 2017 г. от Министерството на отбраната.
Той увери, че не е спряла работата да се търсят подходящи места за изграждане на такива буфeрни приемателни центрове.
Величков каза, че се очакват провокации с наближаването на обявения краен срок – 31 май, до който украинските бежанци трябва да напуснат хотелите. „Вече отделни хотелиери организират украинците да правят бунтове и да настояват за удължаване на програмата при сегашните условия“, съобщи той.
„Трябва е ясно – обявено е какъв е крайният срок по тази програма за настаняване с 40 лева на лице и съответно е ясно кои хотели откога докога могат да ги държат настанени. Същевременно трябва да е ясно, че тази мярка беше публично-частно партньорство с хотелиерите с идеята да се поеме първата вълна, като майките бъдат настанени по най-добрия начин в безопасна среда. Оттук нататък обаче от бюджета на държавата и с евросредства не можем да ги издържаме в такива условия и те трябва да положат усилия да се интегрират в обществото“, заяви Величков. Според него, ако се наложи, възможно е пренастаняване във фургонни лагери. Той изтъкна, че такава е практиката и на Запад. „В цяла Западна Европа ги настаняват в читалища, киносалони, има разбира се и в хотели, и в апартаменти“, посочи експертът.
Запитан дали държавата има готовност да разсели настанените в хотели бежанци, Величков заяви, че е създадена такава организация и че държавата разполага с доста превозни средства. „Общо над 40 000 моторни превозни средства в движение, които са собственост на юридически лица от публичния сектор, от които 5000 са микробуси и автобуси, т.е. тя има капацитет“, посочи той. Българският бизнес може да даде работа на около 200 000 украинци
Следващата седмица с анкетьори от НСИ ще бъде събирана информация от украинските бежанци, за да бъдат установени конкретните им намерения дали възнамеряват да се завърнат в Украйна, дали се готвят да отидат в други държави от ЕС, където имат приятели или смятат да останат в България. За целта хотелиерите ще получат инструкции, а на място ще бъдат изпратени анкетьори от НСИ, съобщи още Величков. Ще продължи и търсенето на повече места за настаняване в държавните бази, увери той.

Руският енергиен гигант „Газпром“ повече няма да може да изнася газ през Полша по газопровода „Ямал-Европа“, след като Москва наложи санкции срещу фирмата, която притежава полската част от газопровода, предаде Reuters.
„Въведена е забрана за транзакции и плащания към субекти под санкции. За „Газпром“ това означава забрана за използването на газопровод, който е собственост на EuroPol GAZ, за транспортиране на руски газ през Полша“, се посочва в изявление на „Газпром“.
Германският енергиен регулатор коментира, че спирането на руските газови потоци през газопровода „Ямал-Европа“ през Полша не се очаква да застраши сигурността на германските доставки. „Едва ли някакъв газ за Германия минава през този тръбопровод от седмици“, каза говорител на регулаторния орган в писмено изявление след изявлението на „Газпром“.
Полша може да се справи без реверсивния газов поток по газопровода „Ямал-Европа“, заяви полският министър на климата Анна Москва, цитирана от Reuters. Какво ще се случи, ако Русия спре доставките на газ за Европа?
Трябва да се има предвид, че още през декември 2021 г. (преди коледните празници) „Газпром“ на практика спря транспортирането на руски газ за Европа по газопровода „Ямал-Европа“, като от тогава насам имаше почти постоянно реверсивно подаване на газа от запад на изток (от Германия към Полша). Подаването беше засилено в последно време, след като в края на април Русия прекрати доставките на синьото гориво за страната (и за България), припомня Reuters.
След изявлението на „Газпром“ фючърсите на нидерландския газов хъб TTF поскъпнаха за кратко рязко с близо 20% в рамите на деня до 114,60 евро за мегаватчас, преди обаче да върнат назад до 106 евро, но поскъпвайки през деня с около 12%. Газпром: Палач или спасител на Европа от газовото бедствие?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Путин обяви откога газът ще се плаща в рубли
Мисията невъзможна: Защо Европа не може да се откаже от руския газ?
Колко е зависима България от доставките на руски природен газ?
Глас от Сърбия: Европа и България се прострелват в крака, отказвайки се от руски газ

За поредна година хиляди български деца остават неприети в детските градини и яслите в София. Това показват резултатите от първото класиране за учебната 2022/23 година, което се проведе под граждански контрол. Кандидатстването и класирането са изцяло онлайн чрез специална интернет платформа на Столична община. Хиляди деца останаха извън детските градини и ясли в София
За 10 261 деца няма места в столичните градини и ясли, а приетите са малко повече – 10 802 малчугани. За първо класиране са обявени 13 691 свободни места, за които са кандидатствали 23 622 деца. От тях могат да бъдат извадени 2559, които и в момента посещават детска градина, но родителите им имат желание да ги преместят в друга.
Оставащите свободни места за второто класиране са близо 2900. „Реалният недостиг е за около 7400 места общо, от тях 1500 са за градински групи“, коментира Мария Минчева – директор на дирекция „Образование“ в Столична община.
Къде има най-голям недостиг на места?

Най-голям е недостигът на места в яслените групи – при децата между 1 и 2 г. С около 1000 по-малко деца от градинските групи остават неприети спрямо предходната година, въпреки че сега свободните места са с 316 повече в сравнение с 2021 г.
По-рано днес столичният кмет Йорданка Фандъкова заяви пред bTV, че недостигът в групата от 3 до 6 години е 1500 места. Тя определи техният прием като приоритет и добави още, че са открити нови 1200 места в градините, но за съжаление това не е достатъчно. Тази година кандидатстващите деца в столицата са с 1200 повече. Още през 2018 г. Фандъкова обеща, че „до 2 години ще има място за всяко дете над 3-годишна възраст в София“.
От общината припомнят, че в строеж са 20 детски градини, а до края на тази година местната власт очаква да приключи работата по 14 от тях. Новите места, които ще се разкрият, са около 1000 за градинските групи и 500 за яслените. Детските градини и ясли стават безплатни съвсем скоро
В момента помощта за неприето дете е 372 лева (таксите в частни градини обаче са в пъти по-високи), а държавата поема 650 лева в общинските градини. Точно толкова трябва да бъдат и парите за неприето дете, „така хората ще могат да намерят място в частна детска градина“, смята Фандъкова. Държавата плаща на родители, ако не приеме децата им в ясла
Записването на приетите деца започва от 13 май (петък). Срокът е 2 седмици – до 17:00 на 27 май 2022 г. Следващите класирания ще са на 28 май и на 4 юни 2022 г. В момента се изграждат 20 нови сгради на детски градини и ясли в различни райони на столицата. До края на година се очаква да приключи строителството на 14 от тях, като ще бъдат разкрити допълнително още над 1100 места за деца в градински групи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Детската градина е далеч? 23 000 евро обезщетение за майка в Германия