Евродепутатите от комисията по околна среда на Европейския парламент подкрепиха предложената забрана за продажба на замърсяващи околната среда превозни средства от 2035 г., но отхвърлиха с малко мнозинство предложенията за по-строги цели за 2030 г. за леки и лекотоварни автомобили, които биха направили прехода по-плавен. ЕС се готви да изпрати бензиновите коли на скрап
Членовете на ЕП се придържаха стриктно към първоначалното предложение на Европейската комисия, като законодателите отказаха да подкрепят призиви за увеличаване или намаляване на целите.
Нидерландският евродепутат от центристката партия Ян Хуйтема, водещ евродепутат по досието, настояваше за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2021 г. до 70%. Целта е да се осигури по-плавен преход към крайната цел за постигане на нулеви емисии през 2035 г.

Усилията за въвеждане на междинна цел за 2027 г., която да запълни разликата между 20-процентното намаление, изисквано през 2025 г., и 55-процентното намаление, изисквано през 2030 г., беше отхвърлена от законодателите.
Дясноцентристката група на Европейската народна партия (ЕНП) беше най-яростният противник на увеличаването на целите. Заедно с Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) те се стремяха да заменят фактическата забрана на автомобилите с двигатели на изкопаеми горива и дизелови двигатели до 2035 г. с цел намаляване на емисиите с 90%. Това също беше отхвърлено от парламентарната комисия.
Френският евродепутат Паскал Канфен, който председателства комисията по околна среда, разкритикува позицията на ЕНП, като заяви: „Тя не се основава на индустриална реалност, а на „чисто идеологическа позиция, състояща се в това да се каже „ние не искаме края на двигателя с вътрешно горене“.

Комисията по околна среда в ЕП също така гласува против разпоредба, позволяваща използването на е-горива, които промишлеността изтъква като средство за удължаване на живота на двигателя с вътрешно горене. Ако се произвеждат с екологично електричество, е-горивата могат да бъдат въглеродно неутрални. Те обаче не са напълно неутрални по отношение на емисиите, тъй като при изгарянето на горивото се отделят азотни оксиди.
„Със стандартите за въглероден диоксид създаваме яснота за автомобилната индустрия и стимулираме иновациите и инвестициите за производителите на автомобили. Това ще подобри качеството на въздуха с течение на времето и ще допринесе за постигането на нашите цели в областта на климата“, заяви евродепутатът Ян Хуйтема, като добави, че правилата ще направят автомобилите с нулеви емисии по-евтини. Volkswagen обяви кога спира да произвежда коли на бензин и дизел
Преди да представи доклада си Хуйтема се е срещнал с представители на всички заинтересовани страни с цел да се изготви по-добро и справедливо законодателство.
Предложените мерки, които се обсъждат в момента, са част от пакета от закони за климата и енергетиката на Европейската комисия, чиято цел е да се намалят емисиите на парникови газове в блока с 55% до 2030 г. и да се определи пътна карта за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. Дания иска пълна забрана на бензина и дизела в ЕС
Следващата стъпка ще бъде гласуването на пленарната сесия на Европарламента в Страсбург, която ще се проведе на 7-8 юни. Очаква се държавите-членки на ЕС, да приемат позицията си по досието на 28 юни, с което ще се разчисти пътят за т.нар. триалог – тристранни преговори с Парламента и Еврокомисията за финализиране на законодателството през следващите месеци.
Забраната на двигателя с вътрешно горене зачерква разработваните от години иновативни климатично неутрални технологии, които са необходими за ефективен преход, твърдят от автомобилната индустрия. Според тях предложените мерки поставят под риск половин милион работни места за доставчиците на автомобили в областта на транспорта до 2040 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Държавата ни дава 12 000 лева, ако си купим нов електромобил
Забраняват коли с голям разход на гориво, сменяме ги с електромобили
Светът скоро няма да се откаже от бензина и дизела
Как ще се промени автомобилният свят до 2040 година

Населението става все по-необразовано, алармира председателят на НСИ Сергей Цветарски по време на кръгла маса, посветена на демографските ни проблеми. Според него големият проблем на България е не толкова в намалелия брой на населението, колкото в това, че се влошава структурата му. Ето кои са българските думи на 2021-ва
„Преди прехода към демокрация имахме завидно ниско ниво на неграмотни хора, сега е ужасяващ делът на неграмотните хора в България“, посочи той. По думите му, самото образование произвежда полуграмотни и функционално неграмотни хора. „Какво да говорим после, когато те се включат в трудовия процес“, добави с тревога статистикът.
Шефът на НСИ обърна внимание, че всяка една демографска политика до момента се е провалила и обясни защо: „Демографска политика няма, по-скоро можем да говорим за демографски ефект от съвкупното действие на всички останали секторни политики“.
Пронаталистичните действия, според него, са несъстоятелни. „Тези политики са насочени към раждането на дете, а какво става след раждането? Политиката трябва да е насочена към грижата за вече роденото дете“, заяви Цветарски.
„Демографската политика би трябвало да е фокусирана върху синхронизирането на ефектите от останалите секторни политики и за съжаление те отсъстват или действат несинхронизирано, а резултатът е това, което виждаме в демографията“, каза той.
Цветарски посочи още, че раждаемостта на българките е по-висока от средната за ЕС, но имаме проблем – жените във фертилна възраст намаляват, заради миграцията и подчерта, че миграцията е заради икономическа, социална, битова и всякаква друга несигурност в България. „Всичко това е резултат от секторните политики, които не работят или когато работят не работят в синхрон“, коментира председателят на НСИ. Всеки пети в България живее под прага на бедност
Той апелира към политиците и държавниците да направят така, че хората да имат възможност да реализират желаният от тях брой деца и още по-важното – да могат да ги отгледат като пълноценни граждани на държавата. 
Повече за кръглата маса „Демографията – ключ към бъдещето на България“, четете ТУК.