Под 1% от енергийно бедните у нас получават помощи. Това заяви в ефира на NOVA експертът Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията и добави, че у нас от години отказваме да дефинираме енергийната бедност. Нова социална помощ от 300 лева за бедни семейства
„В целия ЕС се предприемат мерки, особено в сектор енергетика, за омекотяване на удара от поскъпването на електроенергията, природния газ и горивата. Във всички държави в ЕС, без България, това става чрез социални трансфери. Най-уязвимите домакинства получават по пощата всеки месец чек. Във Франция стойността му е 100 евро. Всички страни подпомагането е на базата на една прецизна дефиниция на енергийната бедност. Това е целенасочено действие на всяко правителство, за да избегне социален конфликт“, поясни той. Как Германия помага на хората срещу високите цени?
По думите му, време е някое правителство да има куража да обясни, че е по-важно да се подобри жизненият стандарт на най-бедните и да има достатъчно средства за това. „Защото, когато разделиш един ограничен ресурс на голям брой хора, всъщност за всеки остава по-малко, а тези, които потребяват малко, всъщност получават и по-малък дял. Същото е и 10-те процента плосък данък и богатите плащат по-малко данъци, отколкото бедните“, обясни енергийният експерт. Хърватия дава енергийна помощ на 700 000 бедни пенсионери
Според Владимиров в цяла Европа се прилагат целеви мерки за избягване на изкривяванията на пазара, а в България се чудим какво да правим със свръхпечалбите. „У нас се предвижда намеса на пазара, но с изземване на свръхпечалбите. Може ли обаче някой да излезе и да дефинира какво означава свръхпечалба. Когато енергийните компании в годините назад са имали загуби, никой не ги е компенсирал“, даде пример той.
„Редно е тези печалби да се инвестират за модернизация в енергетиката и по-специално на мрежата на ЕСО или изграждане на нови екологични мощности, а също и замяна на старите газови генератори в столичната топлофикация, за да може дружеството да не е на загуба. Време е да се мисли по-дългосрочно и тези пари да се насочат към подобряване на средата.“, призова експертът.
Антикризисните мерки трябва да бъдат прецизирани, а не да се раздават пари „на калпак“ или да се субсидират цени, смята Никола Янков, управляващ съдружник в „Експат Капитал“ и бивш зам.-министър на транспорта, както и зам.-министър на икономиката.
Повече информация какви социални помощи се плащат и кой има право на тях, може да прочетете тук.
„Да се субсидират цени не е най-далновидният подход, защото така се подпомагат хората с най-голямо потребление, които са най-богатите. Това не е социална политика и няма да помогне на хората, чакащи такава помощ. Надявам се, когато тези мерки влязат в комисиите на народното събрание за обсъждане, да бъдат променени и да бъдат фокусирани към конкретни групи от населението. Ако държавата насочи финансов ресурс към тях, ефектът ще е много по-голям, а и бюджетът ще спести някой лев“, каза той и предложи разширяване на енергийните помощи и въвеждане на ваучери за храна на най-бедните.

Нужно е да се разшири обхватът на социалните програми в България увеличаване на помощите, да не са например 100 лева, а 200 лв. Социални помощи за повече пенсионери – ето как
Българската енергетика трябва да се стабилизира, но не със субсидия в енергоносителите. Според Янков трябва да се субсидира изграждането на нови мощности за производство на енергия, а може да се направи нещо още по-смело – да се махне мораториума за добив на шистов газ в България. „Това е един огромен местен ресурс, който ще стабилизира пазара и дългосрочно ще понижи цената на газа в България. Това обаче не се коментира“, подчерта финансистът. Същото важи и за изграждането на битови и промишлени инсталации за ток ВЕИ, което ще помогне на фирмите да имат по-евтина енергия, припомни той.
Според Мартин Владимиров протестите за скъпите горива трябва да са пред рафинерията. „Цените у нас могат да слязат още много надолу, защото се произвежда от по-евтин петрол. КЗК е време да си свърши работата и да проучи пазара на горива на едро. Защото от 2 години най-големият играч подбива пазара на едро с около 10-12% и по този начин поддържа доминантната си позиция на него“, смята енергийният експерт. Експерт: България няма нужда и не зависи от руски петрол
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Спират социалните помощи за дърва и въглища
Вдигат помощите за отопление през зимата
3 милиона жители на ЕС нямат пари да отопляват жилищата си

Руски производител на напитки представи нова гама от безалкохолни напитки, за да замени емблематичните марки, които напуснаха руския пазар след нахлуването в Украйна. Вместо Coca-Cola, Fanta и Sprite, руснаците ще могат да избират между CoolCola, Fancy и Street, съобщи руският производител на напитки „Очаково“.
Трите световни марки газирани напитки до голяма степен отсъстваха от руските магазини, след като The Coca-Cola Company спря бизнеса си в Русия през март. Макар че продуктите на Coca-Cola все още могат да бъдат намерени в магазините, цените са се повишили с около 200% след спирането.
CoolCola има „емблематичния вкус на кола“, твърдят от руската компания. А бутилките на марката Fancy с вкус на портокал и Street с лимон и лайм имитират дизайна и цветовете на Fanta и Sprite, пише Moscow Times.

Another design from the Moscow factory Ochakovo. Here they added a blue color to the CoolCola label, with reference to Pepsi. The manufacturer does not hesitate to write „the iconic taste of Coke/Cola“ and „the recognizable taste of Fanta“ on the website. pic.twitter.com/z3dgzne09k
— младоолігархат (@Oh_89) May 16, 2022

Създадена в Съветския съюз през 1978 г., „Очаково“ произвежда предимно традиционни руски напитки като ферментирал квас на зърнена основа и нискоалкохолна медена напитка медовуха. Но тя не е единствената компания, която се опитва да се възползва от изтеглянето на Coca-Cola от руския пазар.
През април компанията за напитки от Далечния изток на Русия „Славда Групп“ пусна Grink Cola, в опит да спечели сърцата на руските любителите на газирани напитки. А през май, в северния руски регион Коми, местната фабрика пусна собствена марка газирана напитка – Komi Cola.
И двете алтернативи обаче бяха приети със смесени чувства, тъй като потребителите се оплакваха, че нито една напитка не е „сладка и пенлива“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Coca-Cola и Carlsberg затвориха заводите си в Украйна