Проблемите са ниската изкупна цена и липсата на берачи
Дневни архиви: 22/05/2022
Григор Димитров започна повече от убедително на „Ролан Гарос“
Григор Димитров започна повече от убедително участието си на втория за годината турнир от Големия шлем „Ролан Гарос“ в Париж. Най-добрият …
Австрийската OMV плати за руския газ в евро, ще се прехвърлят в рубли
Австрийската енергийна група OMV стана поредната голяма европейска компания, която плаща в евро за руски газ, съобщи Reuters, позовавайки се на информация от компанията.
От OMV не очакват проблеми при прехвърлянето на плащането в рубли. „Вече сме въвели съвместим със санкциите процес на плащане, който гарантира, че доставките на газ могат да бъдат платени своевременно“, заяви говорител на OMV пред Reuters. „Смятаме, че задълженията ни за плащане са изпълнени с прехвърлянето на сумата в евро“, добави той. Компанията осигурява газовите доставки на Австрия, а правителството във Виена притежава сериозен дял в нея. „Газпромбанк“ е отказала плащания в евро от Германия и Австрия
Европейската комисия вече обяви, че страните членки могат да продължат да купуват руски природен газ, без да нарушават санкциите срещу Русия, ако плащат в евро или долари. Брюксел обаче препоръча да не се отварят сметки в рубли в „Газпромбанк“, както иска Кремъл, но не каза изрично, че това нарушава наложените санкции.
Германия и Италия вече се възползваха от това и разрешиха на компаниите си да открият сметки в рубли, за да плащат за газа, но при условие плащанията да не са директно в руската валута. Италианският енергиен гигант Eni ще плаща руския газ в eвро и рубли
В петък словашката газова компания SPP отвори сметка в рубли в „Газпромбанк“ и съобщи, че е платила в евро за доставката на руски природен газ и така на практика прие искането на Москва за схемата на плащанията по доставките на синьо гориво. Словакия първа клекна: Иска да плаща руския газ в рубли
На компанията е издадена фактура в евро, а превалутирането в рубли е извън контрола на Братислава. SPP е основният вносител на газ в Словакия и осигурява около 60% от вътрешното потребление.
Изискването на Русия чуждестранните купувачи да плащат за газ в рубли беше тест за решителността на европейските правителства да заемат твърда позиция срещу Москва заради войната в Украйна. Полша, България и Финландия отказаха да изпълнят искането да плащат за газа чрез сметки в рубли в Газпромбанк и Русия спря да им доставя газ. Русия спира доставките на газ и за Финландия
Други държави-членки обаче не желаят да принуждават компаниите да предприемат действия, които биха могли да доведат до прекъсване на жизненоважните доставки на руски газ, който отоплява домове и захранва фабрики. Какво ще се случи, ако Русия спре доставките на газ за Европа?
Вчера руският вицепремиер Александър Новак посочи, че половината от 54-те клиенти на „Газпром“ вече са открили сметки в рубли в „Газпромбанк“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Все повече европейски държави режат Русия да плащат газа в рубли
Русия удари с тежки санкции западни газови компании. Ще спре ли газът за Европа?
Путин за санкциите: Европа се самоубива, Русия печели от това
Експерт: Един ден Русия ще се моли на Европа да купува газ от нея
Държавата е платила над 320 млн. лв. за ваксини срещу COVID-19
Страната ни разполага с 4 млн. дози
Българка от САЩ: Каква чест! Влязох в черния списък на Русия
Политоложката от вашингтонската фондация „Джеймстаун“ Маргарита Асенова, попадна в черния списък на Русия за влизане в страната. Той бе …
ТИР се обърна на АМ „Тракия“
Тежкотоварен автомобил с турска регистрация е катастрофирал на автомагистрала „Тракия“, съобщават от БГНЕС. Инцидентът е станал в посока …
По-високи пенсии, но без увеличение на минималната работна заплата
По-високи пенсии, но без увеличение на минималната работна заплата. Около това се обединиха партиите във властта. В момента минималната работна …
Кирил Петков: Хората, които сутрин стават с желанието да откраднат нещо от България, са същите, които правят бизнес с Владимир Путин
Първият въпрос към българския премиер е доколко България изпитва сега гнева на Кремъл – щом след началото на войната незабавно и ясно застана на …
Важно за учениците: Подготвят се поредните промени в учебното съдържание
„Направихме преглед на програмите и на учебното съдържание. Вече са ясни заключенията къде са най-големите проблеми. Ще положим много усилия, за …
Депутат от ПП: Цената на руския газ нарасна около 3 пъти, този от САЩ е по-евтин
Не изключвам да има забавяне в изпълнението на коалиционното споразумение. Все пак да не забравяме, че той беше сключено декември месец. Оттогава …
Първата дама на Украйна: Никой не може да ми отнеме мъжа!
Първата дама на Украйна Олена Зеленска даде интервю със съпруга си – Володимир Зеленски. Това е едва вторият път, в който двойката се вижда от …
Интересна снимка на Алекс от „Ергенът“ с бившия на Джулиана Гани плъзна в интернет
Интересна снимка, на която се виждат Александра Гърдева от „Ергенът“, Виктор и бившият на Джулиана Гани – Илиян Найденов плъзна в нета. …
Как да имаме повече енергия през летните жеги
Важно е да избягваме прекалената консумация на напитки, съдържащи кофеин
Кирил Петков ще се срещне с папата на 24 май
Министър-председателят Кирил Петков ще бъде на посещение във Ватикана и Италианската република на 22 и 23 май. По повод Деня на светите братя Кирил и …
Пореден удар по джоба това лято, нощувките в квартири по морето също скачат!
Нощувките в квартири по Черноморието скачат с 20 лв. В Черноморец местните още се чудят какви цени да обявят за квартири. „Тази година мисля …
Колко опасна е маймунската шарка и какви са симптомите на болестта?
Първите мехурчета се появяват по лицето
За разлика от България Румъния не бърза да приема еврото
Румъния за пореден път отложи целевата си дата за влизане в еврозоната. В програмата за конвергенция за периода 2022-2025 г. липсва конкретна дата за приемане на еврото. Вместо това приоритети са социално-икономическото възстановяване от пандемията от Covid-19 и намаляването на последиците от войната в Украйна.
За разлика от Румъния България посочва 1 януари 2024 г. като крайна дата за въвеждане на еврото, а Хърватия, която последна се присъедини към ЕС през 2013 г., ще замени куната още на 1 януари 2023 г. От 10 юли 2020 г. българският лев и хърватската куна са включени в механизма на обменните курсове (ERM II) или т.нар. чакалня на еврозоната.
България се доближава до еврозоната, а Румъния – до зоната на финансови сътресения, пише в статия по темата политическият анализатор на вестник Adevarul Йон Йоница, цитиран от БТА. Как България ще приеме еврото
По принцип всички държави от ЕС са задължени да се присъединят към еврозоната в определен момент, с някои изключения. Изключение беше Обединеното кралство, което преговаря за запазване на британската лира и в крайна сметка напусна ЕС. Дания остава единственото изключение в ЕС от преминаването към еврото, тъй като има „клауза за отказ“, която е договорила. Последната страна, която прие общата европейска валута, бе Литва – на 1 януари 2015 г. Швеция и Полша са други две големи икономики, които все още не са в еврозоната, заедно с Чехия и Унгария. Приемането на еврото ще ни донесе европейски заплати
След като пропускаше краен срок след краен срок за преминаване към еврото, Румъния напълно се отказа от посочването на целева дата, отбелязват румънски медии. В програмата за конвергенция 2022-2025, изпратена в Брюксел, правителството на Николае Чука отбелязва уклончиво, че се стреми към еврото, но усилията му са насочени главно към икономическото и социалното възстановяване след пандемията и смекчаване на негативните последици от войната в Украйна. Хърватия изпреварва България в приемането на еврото
Още преди да започне руската инвазия в Украйна, министърът на финансите Адриан Къчу заяви, че 2029 г. е реална цел за присъединяване към еврото. Предишните крайни срокове, официално приети от правителството, бяха 2024 и 2019 г. Вероятният бъдещ премиер на Румъния от май 2023 г. Марчел Чолаку, който сега оглавява Камарата на депутатите, наскоро заяви, че приоритет на страната са членството в Шенген и ОИСР.
Икономиката не е в добра форма
За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3 процента от брутния вътрешен продукт, публичният дълг трябва да бъде ограничен до под 60 на сто от БВП, а инфлацията не трябва да бъде с повече от 1,5% по-висока от средната стойност за страните от еврозоната с най-добри показатели.
Освен това страната трябва да има стабилен валутен курс – трябва да участва в механизма на обменните курсове (ERM II) най-малко две години без значително отклонение от централния курс на ERM II, а дългосрочният лихвен процент не трябва да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения процент на трите държави-членки с най-добри показатели за ценова стабилност.
Марчел Чолаку твърди, че когато неговата Социалдемократическа партия бе свалена от власт през 2019 г., е оставал само един критерий за изпълнение за приемане на еврото. „В момента, след едно дясно управление, не се притеснявам да го кажа – изгубихме два или три критерия“, казва той в началото на май.
„Подобно на пандемията, войната в Украйна завари Румъния неподготвена или най-малко неспособна да се приспособи бързо към една нова реалност“, твърди анализаторът Йоница. „Румъния влезе в пандемията с големи дефицити и излезе с още по-големи“, отбелязва той и посочва, че държавата се ангажира да плаща все повече разходи и за тази цел взема все по-големи заеми при лихви от над 8 на сто.
В същото време прогнозите за икономическия растеж постоянно се влошават. Европейската комисия очаква румънската икономиката да се забави до 2,6 на сто през 2022 г., тъй като инфлацията намалява разполагаемите доходи, а войната в съседна Украйна засяга доверието в икономиката, веригите за доставки и инвестициите. Международният валутен фонд наскоро понижи очакванията си за румънската икономика – вместо очакваните 4,8% растеж през есента, сега се предвиждат 2,2%. ЕБВР понижи очакванията до 2,5 на сто, а Световната банка очаква още по-скромен ръст на БВП на Румъния от 1,9% тази година.
През следващите месеци инфлацията ще се повиши по-рязко от очакваното и вероятно ще спадне под 10% едва след средата на 2023 г., предвижда Централната банка. През април инфлацията в страната достигна 13,76% на годишна база спрямо 10,55 на сто през март, показват официалните данни.
Цената на отлагането на еврото
Макроикономическите показатели на Румъния „изглеждат много зле“, твърди професорът по икономика Кристиан Паун. Той смята, че страната не дава добър сигнали, отлагайки влизането в еврозоната, тъй като това показва нежеланието ѝ за толкова силна интеграция.
Паун не приема и оправданието с „външни кризи“. „Външните кризи идват и си отиват през цялото време. Ако не е войната, утре ще има цунами на някой остров, а след това ще се случи друго бедствие“, коментира икономистът. „В края на краищата една финансово стабилна държава е много по-устойчива на всякакви външни кризи“, допълва професор Паун. Походът на България към еврото все повече тревожи Европа
„Неприемането на единната валута струва скъпо на всеки от нас, особено на частния сектор, на бизнес сферата, на всичко, което означава здравословно развитие на Румъния“, предупреждава Кристиан Паун, цитиран от цитиран от Свободна Европа.
Друг професор по икономика – Мирча Коша смята, че основното предимство на членството в еврозоната е свързано с евентуална негативна ситуация. „Ако сте близо до сложна ситуация, както беше Гърция преди повече от 10 години, ако сте близо до фалит, Европейският съюз не ви оставя да паднете. Европейската банка се намесва незабавно, тъй като не може да приеме затруднение в едно от звената по веригата на еврото. Ако не сте в еврото и изпаднете в отчаяна ситуация, е трудно да поискате помощ от другаде“, обяснява Коша.
Той признава, че Румъния не може да се похвали със сигурен хоризонт за присъединяване към еврото и смята, че съсредоточаването върху членството в Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са по-реалистични цели. „ОИСР повишава много имиджа на страната, която е част от този клуб. От тази гледна точка се надяваме да имаме по-голям достъп до пазара, когато вземаме заеми. Страна от ОИСР е по-надеждна и има по-ниски лихвени проценти“, отбелязва той.
Професорът по икономика оценява амбициите на България за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 г. като „политическо изявление“. „Прегледах данните на България и не видях никакви успехи, които биха могли да доведат до изпълнение на условията до 2024 г., още повече че България, както и Румъния, както и цяла Европа, навлизат в период на криза, която в крайна сметка няма да доведе до спазване на критериите. Засега ми се струва, че това е по-скоро политическо изявление“, казва Мирча Коша пред RFI.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Приемането на еврото ще повиши доходите, твърди шефът на БНБ
Приемане на еврото: Как ще се променят цените?
Разкриха откога ще плащаме в левове и евро
Пазете лева и стойте далеч от еврото, съветва бивш финансов министър
Не е задължително да приемем еврото, когато доходите ни стигнат европейските
България и еврото: Има ли основания за тревога?
Защо еврото е изгодно за България?
Кристалина Георгиева: Влизането в еврозоната е логична стъпка за България
Прогнозата на проф. Томов: Инфлацията през май удря 17%
Нужни били сериозни мерки
Математик направи прогноза за инфлацията у нас, нещата не изглеждат добре
Математикът Лъчезар Томов с прогноза за над 16% инфлация през май, а може би и 17%, ако не се задействат ефектите от мерките. „Инфлацията …
Математик направи прогноза за инфлацията у нас, нещата не изглеждат добре
Математикът Лъчезар Томов с прогноза за над 16% инфлация през май, а може би и 17%, ако не се задействат ефектите от мерките. „Инфлацията …