Два пъти повече домати и зеле са засадени в България тази година в сравнение с миналата. Това показва последният оперативен анализ на Министерството на земеделието, храните и горите. Ръст бележат също и площите с пъпеши и ягоди. Само за седмица доматите поскъпнаха с 16%
Анализът регистрира и спад при произведените в оранжерии краставици и домати, като спадът е с 46% при краставиците, а при доматите – 45%, за разлика от зеленчуците засадени на открито. Вносните плодове и зеленчуци доминират българския пазар
От началото на тази година вносът на пресни зеленчуци също намалява, сравнено със същия период миналата година, а този на пресни плодове се е увеличил с 10 на сто. Това сочат предварителни данни на националната статистика, както и това, че всички основни плодове и зеленчуци се търгуват на по-високи цени, като най-големият ръст е при доматите с над 77%. 
Според анализа от юли 2021 г. до февруари 2022 г. извън България са реализирани над 3 772 000 тона пшеница, с 86% повече от същия период преди година. Бивш министър предрича все по-високи цени на брашното, хляба и олиото
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Скача цената на шопската салата
С колко поскъпва домашната лютеница?
С колко скочиха зърното, олиото и зеленчуците заради войната?

Паричните преводи, които българите от чужбина изпращат на близките си у нас, съвсем се стопиха. През март парите, които емигрантите са превели у нас, не достигат и 15 млн. евро. Това е 7-8 пъти по-малко в сравнение с периода преди пандемията от Covid-19, показват данните на БНБ. Емигрантите пращат 8 пъти по-малко пари у нас заради COVID-19
За сравнение през същия месец на 2019 г. сънародниците ни, работещи зад граница, са изпратили на близките си близо 113 млн. евро.
Средствата, изпратени от сънародниците зад граница, са едва 39.7 млн. евро за първите 3 месеца на настоящата година. Това е 7,5 пъти по-малко спрямо първите 90 дни на 2019 г. (299.6 млн. евро) и 6 пъти по-малко спрямо същия период на 2020 г. (237.8 млн. евро). Пресъхват парите, изпращани от емигрантите в България
За цялата 2020 г., емигрантските пари у нас достигнаха едва малко под 360 млн. евро или 3.4 пъти по-слаб резултат от преходната 2019 г. Тенденцията продължи и през 2021 г., като паричните трансфери се свиха допълнително до 160.7 млн. евро. През настоящата година преводите от чужбина може да поставят още пореден негативен рекорд, достигайки още по-ниски нива. Срив на парите, които българи от чужбина изпращат у нас
Имаше години, когато работещите в чужбина бяха най-големият „чуждестранен инвеститор“ в България – през 2019 г., годината преди пандемията, получените от емигранти пари бяха над 1,2 млрд. евро. – двойно повече от преките чужди инвестиции на бизнеса на стойност (630 млн. евро). Но ситуацията вече е коренно променена.
„Основните причини за сегашния срив са свързани с настъплението на коронавируса – заради пандемията и ограниченията много гурбетчии се прибраха, на други доходите намаляха, трети загубиха работата си зад граница, получават помощи там, но не могат да си позволят да заделят средства и да ги изпращат на своите роднини и близки“, коментират финансови експерти. Загубихме парите на българите в чужбина в коронакризата
От кои страни идват най-големите парични преводи?
Най-големи парични трансфери през тази година традиционно идват от българите, живеещи и работещи в Германия – преводи за 8 млн. евро. Сумата е незначителна на фона на огромните потоци, които идваха от най-голямата европейска икономика през преходни години. Българските емигранти са изпратили 4 млрд. лева на близките си за година
В годините преди пандемията, българите в Германия изпращаха сума от порядъка на 60 млн. евро всяко тримесечие. Нещо повече – за последните 5 години, трансферите от Германия оформят малко над 20% от общата сума на емигрантските пари постъпили у нас от всички точки на света – близо 837 млн. евро (1.6 млрд. лева) от общо 4.1 млрд. евро (8.04 млрд. лева) за периода. 2 млрд. евро по-малко изпращат емигрантите у нас
След Германия, най-много парични потоци през тази година се отчитат от САЩ (7.3 млн. евро), Испания (4.3 млн. евро), Великобритания (3.9 млн. евро), Гърция (2.5 млн. евро) и Белгия (1.5 млн. евро). Ако ги нямаше парите на българите от чужбина…
Сумите, идващи от тези страни са намалели в пъти, подобно на ситуацията с Германия. За сравнение, през първото тримесечие на предепидемичната 2019 г., емигрантските парични трансфери от САЩ достигаха 56.4 млн. евро, от Испания сумата бе 34.2 млн. евро, от Великобритания – 25.1 млн. евро, от Гърция – 19.2 млн. евро, а от Белгия бяха изпратени 10.2 млн. евро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Емигрантите вече почти не пращат пари у нас
Емигрантите наляха 24 млрд. долара у нас, откакто сме в ЕС
Парите от емигранти с 800 млн. евро по-малко

Дан Шаубел е управляващ партньор в консултантската компания Workplace Intelligence, която помага на HR специалисти да се адаптират към тенденциите на пазарите и да се подготвят за бъдещето на работната среда. Той е известен с ежегодните си прогнози за бъдещето на работата, които ще повлияят на начина, по който работим и живеем. Те са основани на задълбочени изследвания и разговори с изпълнителни директори, ръководители на човешки ресурси и други професионалисти. Спечелили са му отлична репутация и помагат на компаниите и служителите да се подготвят за бъдещето. Изследванията му за подобряване на работната среда, привличането на таланти и разрастване на бизнеса се използват от гиганти като Oracle и American Express. Фокус в проучванията на Дан Шаубел са 4-дневната работна седмица, прегарянето на работното място и възходът на поколението милениъл. Вижте кои са 5-те основни тенденции на работното място за 2022 г. според Дан Шаубел и Workplace Intelligence. Тенденции и иновации, които ще станат реалност през 2022 г.
Тенденция №1: Насочване към хибриден подход
Компаниите се надяваха да преминат към хибриден модел още миналата година, но пандемията принуди много хора да отложат плановете си за отваряне на офиси. Хибридният модел на работа съчетава работа от вкъщи и от офиса и цели да даде свобода на служителите да избират откъде и как да работят. Ситуацията обаче се промени през 2022 г. и голяма част от компаниите преминаха и останаха на хибридния модел на работа.
Тенденция №2: Хибридният модел създаде две нива на работна сила
Хибридният модел предоставя много предимства, но има и своите недостатъци и това е вторият тренд. Един от проблемите е, че начинът на третиране на дистанционните служители може да е различен от начина на тези в офиса. Примерът, който Шаубел дава потвърждава пристрастията към отдалечените работници – 6 от 10 ръководители на човешки ресурси споделят, че служителите в офиса е по-вероятно да бъдат повишени и на тях се гледа като по-ценни кадри. Бизнес лидерите ще трябва да се съсредоточат върху преодоляването на тези нагласи, ако искат хибридният модел да е успешен за бизнеса им. Това налага и културна промяна, чрез която мениджърите трябва да гарантират, че отношението към служителите е еднакво. 40-часовата работна седмица стана на един век
Тенденция №3: Дигиталното мислене ще допринесе за постоянството на бизнеса
Технологиите продължават да играят все по-голяма роля, докато бизнесът се бори с милиони незаети работни места. Роботите продължават да се осъвършенстват и да се справят с обслужващи и производствени задачи, а изкуственият интелект като чатботове заменят служители в кол центрове и пр.
Една от основните тенденции през 2022 г. е експлозивен растеж в областта хиперавтоматизация. Той включва целенасочено и едновременно комбиниране и наслагване на иновативни технологични решения и платформи. Очаква се през тази година пазарът да достигне 600 млрд. долара, като компаниите, използващи този подход, ще свият разходите си с 30%.
Тенденция № 4: Компаниите се борят за привличане и задържане на кадри на фона на Голямата оставка
Голямата оставка или Голямото напускане е феномен в резултат от пандемията, в който хората напускат работа с невиждан темп, а бизнесът във всички сектори изпитва сериозна липса на кадри. Основната грижа на финансовите директори е наличието на работна ръка. Големите корпорации взеха мерки, например Amazon, Costco и Walmart в САЩ увеличиха заплатите, а други пък започнаха да изграждат пакети от предимства за привличане на служители – от акции до уелнес стимули. В много компании се фокусират и върху повишаването на квалификацията или преквалификацията на работниците.
Но за повечето предимствата на заплащането не са достатъчни. Ново проучване на Oracle установява, че 88% от работниците смятат, че значението на думата „успех“ се е променило, като сега приоритет е балансът между професионалния и личния живот и психическото здраве. Ето затова през 2022 г. нетърпимостта на хората към компании, които се отнасят лошо с тях е по-голяма от всякога и изискват от работодателите по-висок стандарт. Повече работа, по-малко отпуска: разлики между страните в ЕС
Тенденция № 5: Лидерите разчитат на принос и обратна връзка от служителите
Голям проблем, който пандемията освети, е, че гласът на някои групи служители отдавна е игнориран. Вижда се, че работещите дистанционно също могат да бъдат изоставени. Според това глобално проучване 86% от служителите мислят, че гласът на хората в компанията им не се чува достатъчно или еднакво. Компаниите, които не търсят или не се вслушват в служителите си, ще имат проблеми със задържането на работната сила, когато това е от ключово значение и ще пропуснат идеи и иновации. Затова през 2022 г. лидерите се стремят да чуят мнението им и да го превърнат в действия с фокус върху подобряването на бизнес резултатите и опита на служителите. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как да организираме търсенето на работа – полезно ръководство
Може ли по-късата работна седмица да бъде инвестиция в България?
Бум на трудовия пазар: В Полша спешно търсят работници

След 15 години работа в Русия, Starbucks ще напусне страната, присъединявайки се към компании като McDonald’s, Shell, Renault, Visa и Mastercard, които окончателно казват сбогом на руския пазар.
Кафееният гигант обяви, че вече няма да има присъствие на марката в Русия. Starbucks има 130 локации в страната, които представляват по-малко от 1% от годишните приходи на компанията. Starbucks ще плати на своите близо 2000 руски работници възнаграждения за 6 месеца и ще им помогне да преминат към нови възможности за работа извън компанията.
Както потребителите, така и инвеститорите оказват натиск на западни компании като Starbucks да прекъснат връзките си с Русия, за да покажат противопоставяне на войната на Кремъл с Украйна, но напускането на лицензионните сделки отнема време. Starbucks преустанови всякаква бизнес дейност със страната от 8 март. Паузата включваше доставки на всички продукти на Starbucks и временно затваряне на кафенета. 200 000 души са работили в чуждите компании, напуснали Русия
В последните си тримесечни резултати, публикувани в началото на май, компанията не разкрива финансовото въздействие от спирането на бизнес операциите. Бившият главен изпълнителен директор Кевин Джонсън обеща да дари приходите от руския бизнес за хуманитарни каузи.
Но със сигурност това беше по-малък финансов удар от този, нанесен на Макдоналдс, който е в Русия повече от 30 години. Гигантът за бързо хранене обяви, че спирането на значителните му операции в Русия и Украина му струва 127 милиона долара през първото тримесечие. Двата пазара представляват 9% от приходите ѝ през 2021 г. Компанията има около 850 ресторанта в Русия, повечето от които се управляват от директно от нея.
McDonald’s обяви, че ще продаде тези места за неразкрита сума на сибирски франчайзополучател, който ще ги управлява под нова марка.