В Плевен започна изграждането на спортен плувен комплекс с четири басейна. Инвестицията е на дружество, в което акционери са строителната фирма „Хоризонт Иванов“ и плувният клуб „Инвиктус“. Проектът е на стойност около 10 милиона лева, а част от средствата са осигурени от Фонда за регионално градско развитие и Банка ДСК. Срокът за изпълнението е една година, като се очаква през май 2023 г. Плевен да се сдобие с модерен спортен плувен комплекс.
„Нашата кауза е изграждането на център, където плевенчани на различна възраст да спортуват, заяви Кирил Бъчваров, треньор по плуване и председател на плувен клуб „Инвиктус“, по време на церемонията за първата копка на обекта.
Проектът предвижда да бъдат изградени един басейн с дължина 50 метра и 8 коридора за плуване, около който ще се разположат трибуните с 500 места, по-малък басейн с дължина 25 метра и още два, предназначени за бебета и подрастващи до 7-годишна възраст. Предвидени са и помещения за СПА процедури, фитнес, съблекални и паркинг. Идеята е в новия комплекс да се провеждат редовно плувни турнири и да се организират спортни дейности.

„Живеем в доста сложно време, във време, което ни разделя и се надявам, че това, което ще изградим, ще ни обедини. Смятам, че тази инвестиция ще направи Плевен по-добър, нашите деца – по-здрави, по-силни и по-дисциплинирани, с по-голямо самочувствие за изява“, каза Борислав Иванов, президент на фирма „Хоризонт Иванов“.
Сред гостите на първата копка бяха кметът на община Плевен Георг Спартански, зам.-кметът Стефан Милев, плувци от клуб „Инвиктус“ и техни близки, директори на училища и представители на спортни клубове от града.
„Спортната база в Плевен е в много лошо състояние. Вече обаче има някакво развитие. Надявам се да имаме един прекрасен плувен комплекс. Пред завършване е и местността зад стадион „Плевен“. Там ще стане едно модерно игрище с финансиране по програмите на УЕФА. Работи се и по проекта „Арена Плевен“. Надявам се всички те да станат реалност.“, припомни кметът.
Спортният комплекс ще бъде разположен на бул. „Георги Кочев“ 4 в града, до представителството на автомобилната марка Seat. Русе, Плевен и Добрич се обезлюдяват най-бързо
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германската Allergo изгражда най-голямото си шивашко предприятие в Плевен
Германската компания Leoni ще строи завод край Плевен
Инвестиция на германска компания разкрива 2000 работни места в Плевен

Индия ограничава износа на захар до 10 млн. тона през текущия сезон, за да подсигури вътрешното търсене и да запази стабилността на цените, предаде Асошиейтед прес. Това се случва след подобна мярка, свързана с износа на пшеница, на фона на свиването на предлагането на световния пазар. Рекордни цени на пшеницата след забраната за износ от Индия
Индия е вторият най-голям производител на захар в света след Бразилия, както и най-големият потребител, сочат данни на Общоиндийската асоциация за търговия със захар. Също така страната е и вторият най-голям износител и това налага ограничения за първи път от шест години. Индия е изнесла 7 млн. метрични тона през финансовата 2021-2022 г., която приключи в края на март. Забрана за износ: Кои държави не позволяват да се изнасят храни?
Очаква се страната да произведе над 30 млн. тона захар през този сезон, а вътрешното потребление се оценява на 28 млн. тона при запаси от 8 млн. тона. За сезона юни-октомври са сключени договори за доставка за 9 млн. тона, а 7,8 млн. тона от тях вече са изнесени. От другия месец обаче ще бъде нужно разрешение от правителството за износ на захар. Също така се прогнозира консумацията на захар в Индия рязко да нарасне в периода на големите празници от септември до ноември. Русия забрани износа на зърно и захар, ще внася храни от Евразия
Цените на стоката остават сравнително стабилни, но инфлацията в търговията на дребно отбеляза 8-годишен максимум от 7,8% през април. Правителството въведе намаления на данъците за бензина, дизела и въглищата, за да облекчи инфлационния натиск.
Припомняме, че в началото на месеца Индия реши да изнася пшеница за страни с дефицит на храни, само по официални канали. Властите разрешават на частни компании да изпълняват вече поети ангажименти за износ на близо 4,3 млн. тона пшеница до юли. А през април Индия изнесе 1 млн. тона пшеница. Зърнената война на Путин
Целта на ограниченията е да се овладее повишаването на цените на вътрешния пазар, след като на международните пазари пшеницата поскъпна с над 40% от началото на 2022 г. Междувременно индийската реколта от пшеница беше засегната от рекордно високи температури, която намали добива.
Кристалина Георгиева, ръководителката на Международния валутен фонд призова Делхи възможно най-бързо да преразгледа забраната за износ на пшеница, тъй като мярката може да задълбочи международната продоволствена криза. Катастрофално: Предстои световна криза с храните
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия спира износа на храни за „неприятелски“ страни
Милиони тонове зърно са блокирани в пристанищата на Украйна
Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените

Близо 90% от засятото у нас зърно са вносни хибридни сортове на слънчоглед и пшеница. Това заяви доц. Галин Георгиев, завеждащ отдел „Селекция на слънчоглед“ в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево в ефира на БНР. По думите му тази тенденция се е наложила, тъй като липсва политика държавата да защитава българските производители на семена. Това отдавна е факт в страни като Гърция, Турция, Испания и Италия, където задължителен процент от засятото трябва да е местна продукция. Въпреки кризата обаче според експерта няма опасност от дефицит на олио, брашно и царевица за страната ни. С колко скочиха зърното, олиото и зеленчуците заради войната?
Родните сортове не отстъпват по качество на чуждестранните, които са с по-високи добиви, но показателите им са по-лоши. По думите на доц. Георгиев специално за Добруджанския институт сред най-големите им клиенти са турски компании, които искат качествена пшеница. „Там, знаете, първото нещо като се седне на масата е да се сложи хляб и вода. Но нашите производители искат добив и печалба, затова наблягат на вносните сортове“. Според него тенденцията е от десетина години и подчерта, че не трябва да се отказваме от нашата селекция, тъй като тя е създадена именно за нашите условия. Това се отнася най-вече за пшеница, царевица и слънчоглед. Зърнената война на Путин
Декарите със слънчоглед тази година са почти същите като миналата. „Войната не се отрази на реколтата, тъй като беше засята миналата есен, когато все още не беше започнала, така че, площите пак са над 7 млн. декара“, споделя експертът. Според него добивът тази година вероятно ще бъде колкото миналата или леко по-нисък, тъй като напоследък по много посеви върлува мана (заболяване по посевите). Невиждана от 20 години реколта от пшеница
Заедно с вносните сортове обаче са навлезли и нови видове мана, като е възможно тя да засегне добива с 10-15%, ако всичко продължава нормално. Доц. Георгиев прогнозира много добра реколта от пшеница, ечемик и тритикале (изкуствен хибрид между пшеница и ръж). Очаква се реколтата от зърно да е 4,2 млн. тона
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Забрана за износ: Кои държави не позволяват да се изнасят храни?
Огромна реколта от пшеница в Добруджа
Опаснo поскъпване на пшеницата и царевицата