Египетското правителство възнамерява да предложи на борсата до края на тази година 10 от най-големите компании, които са собственост на държавата и на армията, пише в. „Ал Монитор“. Плановете са други държавни фирми да бъдат продадени в следващите години, като целта е да се привлекат чуждестранни инвеститори и да се смекчат последиците от икономическата криза, предаде БТА. Невиждани приходи и сериозен ръст на трафика очаква Суецкия канал
В средата на май министър-председателят Мостафа Мадбули заяви, че очаква непосредствената икономическа тежест за Египет вследствие на войната на Русия в Украйна да достигне около 130 милиарда египетски паунда (7.1 милиарда долара). Приблизително 335 милиарда паунда (18.3 милиарда долара) пък ще е финансовото изражение на индиректните последствия, свързани с поскъпването на базови стоки и ресурси, както и с увеличаването на лихвите.
Конфликтът доведе до отдръпване на краткосрочните инвестиции, т.нар. горещи пари, от Египет, и до необходимост от обезценяване на местната валута със 17 процента, посочи Мадбули. По думите му страната е получила подкрепа от държавите от Персийския залив, които са се ангажирали да инвестират 22 милиарда долара.
Въпреки това Египет е изправен пред бюджетен дефицит в размер на 20 милиарда долара, 85 процента съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) и високи цени на вносните стоки. Кабинетът ще изразходва 4.4 милиарда долара за закупуване на пшеница, което е с 2.7 милиарда долара повече в сравнение с предишната година.
За да осигури ликвидност, правителството възнамерява да продаде държавни активи на частни инвеститори и да листне на египетската борса държавни компании. Възможно е да се извършат и директни продажби на фирми.
По думите на Мадбули седем египетски пристанища ще бъдат обединени в една компания и част от нея ще бъде предложена на фондовата борса. Същият подход ще бъде приложен и към някои реномирани хотели. Частни инвестиции ще се търсят и за транспортни проекти, каквито са първият в страната еднорелсов влак в столицата и високоскоростната железопътна линия.
Очакванията са чрез приватизирането на държавни активи да се осигурят 10 милиарда долара годишно в продължение на четири години, с които да се попълни бюджетния дефицит. Друга възможност за справяне с дефицита са заем от Международния валутен фонд (МВФ) и емитиране на облигации.
Силен интерес към такива инвестиции проявяват Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ), заявява пред „Ал Монитор“ преподавателят по корпоративни финанси в Американския университет в Кайро Хани Генена. По думите му, докато държавите, които потребяват стоки и ресурси са заплашени от криза, износителите на петрол се радват на високи печалби. „Имаме стратегически отношения със страните от Персийския залив. Трябва да привлечем този капитал тук, за да бъде инвестиран в Египет,“ отбелязва Генена.
Според заместник ръководителя на икономическия отдел на Центъра за стратегически изследвания „Ал Ахрам“ Хусеин Сулейман част от активите, които се предвижда да бъдат приватизирани, каквито са пристанищата, са свързани с националната сигурност на Египет и не би трябвало да се продават. Египет отлага увеличаването на минималните хотелски тарифи
Решението за обединение на седем пристанища в една компания и частичната й продажба срещна и други критични гласове. Министърът на транспорта Камел ал Уазир защити идеята, като заяви, че не става дума за продажба, тъй като правителството ще продължи да ги контролира и регулира.