Египетското правителство възнамерява да предложи на борсата до края на тази година 10 от най-големите компании, които са собственост на държавата и на армията, пише в. „Ал Монитор“. Плановете са други държавни фирми да бъдат продадени в следващите години, като целта е да се привлекат чуждестранни инвеститори и да се смекчат последиците от икономическата криза, предаде БТА. Невиждани приходи и сериозен ръст на трафика очаква Суецкия канал
В средата на май министър-председателят Мостафа Мадбули заяви, че очаква непосредствената икономическа тежест за Египет вследствие на войната на Русия в Украйна да достигне около 130 милиарда египетски паунда (7.1 милиарда долара). Приблизително 335 милиарда паунда (18.3 милиарда долара) пък ще е финансовото изражение на индиректните последствия, свързани с поскъпването на базови стоки и ресурси, както и с увеличаването на лихвите.
Конфликтът доведе до отдръпване на краткосрочните инвестиции, т.нар. горещи пари, от Египет, и до необходимост от обезценяване на местната валута със 17 процента, посочи Мадбули. По думите му страната е получила подкрепа от държавите от Персийския залив, които са се ангажирали да инвестират 22 милиарда долара.
Въпреки това Египет е изправен пред бюджетен дефицит в размер на 20 милиарда долара, 85 процента съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) и високи цени на вносните стоки. Кабинетът ще изразходва 4.4 милиарда долара за закупуване на пшеница, което е с 2.7 милиарда долара повече в сравнение с предишната година.
За да осигури ликвидност, правителството възнамерява да продаде държавни активи на частни инвеститори и да листне на египетската борса държавни компании. Възможно е да се извършат и директни продажби на фирми.
По думите на Мадбули седем египетски пристанища ще бъдат обединени в една компания и част от нея ще бъде предложена на фондовата борса. Същият подход ще бъде приложен и към някои реномирани хотели. Частни инвестиции ще се търсят и за транспортни проекти, каквито са първият в страната еднорелсов влак в столицата и високоскоростната железопътна линия.
Очакванията са чрез приватизирането на държавни активи да се осигурят 10 милиарда долара годишно в продължение на четири години, с които да се попълни бюджетния дефицит. Друга възможност за справяне с дефицита са заем от Международния валутен фонд (МВФ) и емитиране на облигации.
Силен интерес към такива инвестиции проявяват Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ), заявява пред „Ал Монитор“ преподавателят по корпоративни финанси в Американския университет в Кайро Хани Генена. По думите му, докато държавите, които потребяват стоки и ресурси са заплашени от криза, износителите на петрол се радват на високи печалби. „Имаме стратегически отношения със страните от Персийския залив. Трябва да привлечем този капитал тук, за да бъде инвестиран в Египет,“ отбелязва Генена.
Според заместник ръководителя на икономическия отдел на Центъра за стратегически изследвания „Ал Ахрам“ Хусеин Сулейман част от активите, които се предвижда да бъдат приватизирани, каквито са пристанищата, са свързани с националната сигурност на Египет и не би трябвало да се продават. Египет отлага увеличаването на минималните хотелски тарифи
Решението за обединение на седем пристанища в една компания и частичната й продажба срещна и други критични гласове. Министърът на транспорта Камел ал Уазир защити идеята, като заяви, че не става дума за продажба, тъй като правителството ще продължи да ги контролира и регулира.

Русия е изгубила позицията си на водещ доставчик на природен газ в Европа. Пазарният ѝ дял е спаднал наполовина – до 21%, с което тя се смъква едва на трето място сред вносителите на „синьото гориво“. Това съобщава икономистът Георги Ангелов, като се позовава на данните на изследователския институт Bruegel и на Европейската система на газовите оператори (ENTSO-G).
Най-големият източник за внос на газ в Европа вече е втечненият газ с дял от 36%, а на второ място са доставките от Норвегия – 32%.

Радикална промяна
„Само преди година ситуацията беше точно обратната – Русия държеше лидерството в европейския газов пазар, следвана от Норвегия, а втечненият газ беше на трето място. Обаче, традиционната лидерска позиция на Русия много бързо беше подкопана. И това е логично – 900% поскъпване на руския газ го направи неконкурентен, а и клиентите се замислят дали е разумно да се работи с доставчик, който може еднолично да манипулира пазара и да вдига цените когато му хрумне.“, пише Ангелов в профила си във Facebook.
„Остатъчният пазарен дял на Русия от 21% все пак не е малък и „Газпром“ има огромно влияние върху европейския пазар – просто защото на този етап няма достатъчно инфластруктура, за да се замени изцяло руският газ“, отчита икономистът и дава за пример Германия, която все още няма терминали за втечнен газ и е силно зависима от доставките от Русия. Германия и Италия спасиха доставките на газ, ще плащат в рубли
„Германия преговаря с Катар за дългосрочни доставки на газ, но няма нито един терминал за втечнен газ и в момента не може да внесе и един кубичен метър газ от Катар. Ако в момента спре руският газ, Германия ще изпита дефицит на газ“, обяснява Ангелов.

Втечненият газ настъпва
Но Европа работи активно за намаляване на газовата си зависимост от Русия. Германия строи 6 терминала за втечнен газ – няколко от тях са плаващи и ще бъдат инсталирани още тази зима. Финландия и Естония наскоро подписаха договор за инсталиране на плаващ терминал за втечнен газ, който се очаква да влезе в експлоатация още през октомври тази година. Русия спира доставките на газ и за Финландия
Много други терминали също са в строеж – над 30 проекта за терминали се подготвят в Европа, включително половин дузина в региона на Югоизточна Европа, изтъква Георги Ангелов.
Особено важен за българските потребители е терминалът на гръцкия остров Ревитуса, който осигурява доставките на газ за България, след като Русия спря газоподаването към страната ни в края на април заради несъгласието ни да се съобразим с искането за плащане в рубли. Гърция внася рекодни количества втечнен газ, 1/3 от него е за България
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Експерт: Един ден Русия ще се моли на Европа да купува газ от нея
Мисията невъзможна: Защо Европа не може да се откаже от руския газ?
Глас от Сърбия: Европа и България се прострелват в крака, отказвайки се от руски газ
Колко е зависима България от доставките на руски природен газ?
Какво ще се случи, ако Русия спре доставките на газ за Европа?
Два танкера с втечнен газ от САЩ идват през юни (ВИДЕО)
България се отказва от руския газ
Австрийската OMV плати за руския газ в евро, ще се прехвърлят в рубли

Кредитната агенция Moody’s Investors Service понижи очакванията си за глобалния икономически растеж през тази година, посочвайки като основни причини предизвикателствата в резултат на войната между Русия и Украйна, както и Covid локдауните в Китай. EK с още по-песимистична прогноза за ЕС и еврозоната
Агенцията предупреди, че растящите темпове на инфлация могат да продължат и през следващите месеци, главно поради бързо нарастващите цени на енергията и на хранителните продукти.
Moody’s очаква развитите икономики да нараснат с около 2,6% през 2022 г., като в същото време рейтинговата агенция отбеляза, че не очаква нито една държава от групата Г-20, освен Русия, да претърпи рецесия, предаде БНР. ЕБВР смъкна още прогнозата си за българската икономика през 2022 г.
Прогнозата обаче може да се влоши, ако войната в Украйна ескалира и ако китайската икономика отбележи по-голямо от очакваното забавяне на активността, заключава Moody’s.