В Европа само в Литва храните са поскъпнали повече, отколкото в България. Като цяло в Източна Европа положението е много тежко, включително защото голяма част от доходите на хората там отиват именно за храна, пише Deutsche Welle.
От началото на войната в Украйна хората в Източна Европа са усетили покачването на цените много повече отколкото например германците. През април цените на хранителните стоки в Литва са били с 22% по-високи, отколкото година по-рано, в България поскъпването е било с 21 процента, а в Латвия – с близо 18%. С над 14 на сто са поскъпнали хранителните продукти и в други източноевропейски страни – Унгария, Естония, Румъния и Словакия, по данни на Евростат.
Най-скъпо е в източноевропейските държави
Средно за Европа поскъпването е с 8,9%. Малко под това е Германия с 8,5% по-високи цени на храните, най-малко те са поскъпнали в Ирландия – с 3,6%, и във Франция – с 4,3%. Европейските страни в неравна битка с инфлацията
Цените в еврозоната се повишиха особено рязко при някои важни основни храни: през април хранителните мазнини и масла поскъпнаха средно с 23% в ЕС, а в Испания, Португалия и България поскъпването е с над 40%. Олиото в България е двойно по-скъпо от това в Румъния
Цените на зърнените и месните продукти също скочиха най-много в Източна Европа: докато средно за ЕС беше поскъпването е съответно 10 и 9,1%, през април 2022 г. хората в България, Литва и Унгария трябваше да плащат с над 20% повече за хляб. В Полша, България и Унгария месните продукти се оскъпиха са над 15 процента. За сравнение: в Германия хлябът е поскъпнал с почти 9% през същия период, а месните продукти – с почти 12%. Ще се промени ли цената на хляба с 0% ДДС?
В Източна Европа храната „изяжда“ по-голяма част от доходите
Значението на високите цени на хранителните продукти е по-голямо в Източна Европа и заради това, че там хората отделят по-голяма част от доходите си именно за храна. В Румъния, по данни на Евростат, този дял е 28%, а в Латвия, Словакия и България – над 20%. В Германия за храна отиват около 11% от доходите на хората. Колко храни можем да купим със средна заплата у нас и в Европа?
Русия и Украйна са сред най-големите износители на пшеница и други зърнени култури. Войната и санкциите, наложени на Москва от Запада, правят суровините все по-скъпи и причиняват затруднения в снабдяването. Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените
Затова и хранителните стоки, както и стандартът на живот като цяло, стават все по-скъпи. Средното повишение на цените на зеленчуците в ЕС е повече от 10 на сто, толкова е и при хляба. Месото пък е поскъпнало средно с 9 процента. С колко скочиха зърното, олиото и зеленчуците заради войната?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Храните ще поскъпнат осезаемо
Бивш министър предрича все по-високи цени на брашното, хляба и олиото
Идва голям скок на цените в следващите месеци
Издръжката на семейство скача драстично
Шоково поскъпване на стоки и услуги
Катастрофално: Предстои световна криза с храните
Рекордно поскъпване на живота в България
Предстои скок на цените: Кои стоки ще поскъпнат най-много?

Фирмата „Роудуей кънстракшън“ АД на Румен Гайтански – Вълка, прехвърлена през 2021 г. на негов адвокат за 100 лв., е просрочила кредита си от 150 млн. лв. в държавната Българска банка за развитие. Това съобщава Bird.bg, като се позовава на подадени в Търговския регистър вчера документи. Застраховката покрива само до 9,5 млн. лв., а застраховател е „ОЗК Застраховане“, собственост на Христо Ковачки.
Преди дни в предаването „120 минути“ по bTV директорът на ББР съобщи, че една от 8-те фирми, които са получили кредити за 1 млрд. лв. е просрочила заема си с 4 месеца. По думите му, фирмата не е плащала нито главница, нито лихва и по кредита не е платена нито една вноска.
Другите големи кредити на ББР са към „Техномаркет“, свързвана с Делян Пеевски, както и към колекторската фирма „С.Г. Груп“, за която Димитър Ламбовски беше записан да казва, че бившият премиер Бойко Борисов е взел комисионна от кредита.
Налице са и големи експозиции на ББР, за които няма абсолютно никакви публични данни за заложени активи. Такъв е кредитът от над 115 милиона лева от ББР за фирмата „Интернешънъл Инвестмънтс“ ЕАД – друга фирма свързвана с кръга на Делян Пеевски. ББР не е поискала залог на търговското предприятие, става ясно от данните от Търговския регистър, но не е поискала и никакви обезпечения в имоти. Откога ББР е на загуба?
Според информация на Капитал, този заем е използван за придобиването на хотел „Мираджио“ в Халкидики. Проучване на БРРД установи, че това е станало заедно с друга фирма с кредит от ББР – „Ултрастрой“, в която се наблюдава връзка към депутата от ДПС Йордан Цонев.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Експерт: ББР не изпълнява своята мисия, нарушава закона
ББР въвежда максимален праг на кредитите

Министерството на туризма ще изплати втората помощ на хотелите, настанили украински бежанци, по мярката „40 лева“ най-късно в понеделник или вторник. Тя обхваща периода 1 април – 30 април. Министерството вече е изплатило първата помощ за периода 24 февруари – 31 март. Липсата на план за бежанците по курортите може да провали сезона
От 1 до 5 юни пък е срокът на хотелиерите, приели бежанци и през май, да подадат своите документи. След това министерството да извърши проверка, да изчисли помощта и да плати за последния период на действие на мярката, съобщи министърът на туризма Христо Проданов по време на парламентарния контрол. Няма да има почивки в държавни бази, там ще живеят бежанците
Проданов обяви, че отново ще бъде предложена идеята ваучерите за храна да важат и за почивка. „През последните 5 години, всяка година при приемането на държавния бюджет сме предлагали ваучерите за храна да важат и за почивка и да се даде правото на хората да изберат за какво да ги използват“, отбеляза министърът. Ваучерите за храна скачат до 200 лева
По думите му таксите за чадърите са въпрос на решение на концесионерите и те имат минимални и максимални цени, на които могат да ги предоставят, като добави, че концесионерите са видели ефекта от продаването на достъпни цени, за да има посещаемост. Почивката по морето излиза солено
По отношение на бюджета за национална реклама на туризма министърът заяви, че подкрепя идеята за увеличение на средствата за такъв тип реклами, тъй като туризмът е отрасъл с висока добавена стойност. През последната година този бюджет беше увеличен с 6 млн. лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Гърция дава ваучери за почивка на най-бедните
Предлагат ваучери срещу ваксинация
Вдигат драстично ваучерите за храна

Цените на парното и топлата вода ще се увеличат средно с 39,26 на сто от 1 юли, вместо с предлаганите от топлофикациите между 100% и 300%. Това реши Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Топлофикационните дружества поискаха поскъпване на парното и топлата вода с 330%. Най-голямо беше исканото увеличение във Велико Търново – 330%, а най-малко в София – 29%. Драстично повишаване на цените се планираше и в Плевен със 178%, в Бургас със 169% и във Варна със 116%. Ако исканията им бяха приети, цените на парното у нас щяха да скочат средно със 123,58%. Изчисленията на енергийните компании обаче са от март и не отчитат отпуснатите от държавата компенсации, както и спрените доставки на газ от Русия. Топлофикации: Парното трябва да поскъпне с 50%, не е социална услуга
След като направи необходимите изчисления КЕВР изчисли цената на топлинната енергия за всяка топлофикация в периода от 1 юли 2022 г. до 30 юни 2023 г. Битовите абонати на „Топлофикация София“ ще плащат 136,82 лв./MWh, при сегашна цена 98,48 лв./MWh, което е ръст от близо 39%. Това означава, че потребител в столицата със сметка за отопление от 100 лв. вече ще плаща близо 139 лв. през новия отоплителен сезон 2022/2023 г. Потребителите на пловдивската „ЕВН България Топлофикация“ ще заплащат 122,80 лв./MWh, при сегашна цена 99,55 лв./MWh, което е увеличение с 23,26%. Цената на „Веолия Енерджи Варна“ расте с 30,66% на 128,43 лв./MWh, при сегашна 98,29 лв./MWh. С колко ще скочат сметките за парно?
Причините за предлаганото увеличение са 4-кратният ръст на природния газ и двойният на въглеродните емисии. Тези разходи са с най-голямо влияние върху крайните цени, като за дружествата представляват средно 80% от техните разходи за производство на топлинна енергия. Шоково поскъпване на парното
КЕВР очаква цените на битовите потребители да бъдат облекчени и от обявените от правителството мерки за намаляване от 1 юли 2022 г. на ДДС за цените на електроенергията, топлинната енергия и природния газ – на 9%. Премахването на акциза също ще има положително влияние върху цените.
Заради нарасналото търсене на природен газ в световен мащаб, както и заради войната в Украйна, цените на синьото гориво за топлофикациите бележат 4-кратен ръст от 45 лв./MWh до над 160 лв./MWh. През този период цените на парното и топлата вода за потребителите останаха непроменени, което доведе до увеличаване разходите на топлофикациите и натрупване на дефицит. Затова през новия период дефицитът трябва да се компенсира, за да не бъдат застрашени дружествата от фалит. Сметките за парно скочиха през януари
Нараснаха и цените на въглеродните емисии за същия период от 1 година със 79,02% – от 51 евро/тон на 1 юли 2021 г. до 91,30 евро/тон към 1 юли 2022 г. Това също увеличава разходите на дружествата и ще се отрази на цената парното.
Въпреки компенсациите от държавата за природен газ за над 220 млн. лв. за периода декември 2021 – април 2022 г., натрупаният дефицит на дружествата от разходи за газ е над 500 млн. лв., като само столичната топлофикация е натрупала дългове за около 350 млн. лв.
КЕВР ще покрие част от разходите на дружествата от Фонда за сигурност на енергийната система, служещ досега за компенсации на зелените производители – от вятър, вода и слънце.
КЕВР намали двойно технологичните разходи на топлинна енергия за пренос на „Топлофикация София“ от 947 963 MWh на 457 963 MWh. Така цената за потребителите пада от 155,02 лв./MWh на 136,82 лв./MWh и цената за столичните абонати ще бъде увеличена с 38,93%, вместо с 57,41%.
Предложението на КЕВР за цени на електроенергията предстои да бъде разгледано и окончателно прието на 1 юли 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рязко поскъпване на водата заради тока

Експерт: Скокът в цените на тока и парното ще бъде по-голям от прогнозирания
Колко плащат за отопление в съседните балкански страни?