Европейската комисия изпрати на страните от ЕС нов проект на петролното ембарго срещу Русия, съобщават източници на Bloomberg. Държавите-членки, сред които и България, ще имат повече време да се откажат от руския петрол. Страната ни ще получи отлагане до юни или декември 2024 г., а Хърватия ще има право да продължи да внася внася газьол. Василев: България ще получи изключение от европейското ембарго за руския петрол
Държавите от ЕС постепенно ще преустановят вноса на петрол по море след 6 месеца и петролни продукти след 8 месеца. Европейската комисия предвижда и ограничаване на реекспорта на руски тръбопроводен петрол към други държави-членки или трети страни. Експерт: България няма нужда и не зависи от руски петрол
Нефтопроводът „Дружба“, по който Унгария получава петрол, няма да бъде включен в санкциите. Това ще даде повече време на Унгария, която първоначално се противопостави на сделката, да намери решение, с което да гарантира енергийните си нужди. То ще отговори на опасенията и на други държави без излаз на море като Чехия и Словакия. Германия настоява за петролно ембарго върху Русия дори и без Унгария
За да бъдат приети новите санкции срещу руския петрол е нужно съгласието на всички държави-членки. Няколко страни вече се противопоставиха на разграничаването между доставки по море и по тръбопровод поради опасения, че подобно разделение е несправедливо, тъй като ще засегне непропорционално техните доставки.
Влиянието на санкциите
По-рано ЕС предложи постепенното спиране на целия внос на руски петрол до началото на следващата година. На Унгария и Словакия щеше да бъде даден срок до края на 2024 г., за да го изпълнят, докато за Чехия крайният срок беше юни 2024 г. Трите страни са силно зависими от руския петрол, но представляват сравнително малка част от общия обем руски нефт, който влиза в ЕС. Словакия ще иска изключение от евентуално ембарго на ЕС срещу руския петрол
Фактът, че в санкциите не е включен тръбопроводния петрол ще намали тежестта на въздействието им. Това поиска Унгария като условие за подкрепа на пакета, заедно с повече време и инвестиции в инфраструктура.
Русия е доставила около 720 000 барела суров петрол на ден до европейските рафинерии през главния си тръбопровод до региона миналата година. Това се сравнява с морски обеми от 1,57 милиона барела на ден от балтийските, черноморските и арктическите пристанища.
Въпреки това по-голямата част от доставките по тръбопровода са за Германия и Полша, които дадоха сигнал, че ще се откажат от руските доставки, независимо от каквито и да било действия на ЕС. Германия ще подкрепи европейска забрана за руски петрол
„Винаги трябва да намираме точния баланс, за да не навредим твърде много на икономиката си, защото това е най-силният лост срещу тази агресия на Путин. Вземете например нефта. Трябва да внимаваме, защото при незабавно пълно спиране на доставките той може да изпрати нефт, който не е продал в Европейския съюз, на световния пазар, където цените ще се повишат, и той ще го продаде за повече. И това щеше да напълни военната му каса. Трябва да действаме стратегически в това отношение. Важно е да се погрижим да изпразним военната му каса.“, обясни в интервю за MSNBC председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как Гърция помага на Путин да избегне европейските санкции
Путин за санкциите: Европа се самоубива, Русия печели от това
Реално ли е „Лукойл Нефтохим Бургас“ да спре работа без руски петрол?
Европа дава стотици милиарди, за да скъса безвъзвратно с руския нефт и газ
Русия губи над 320 милиарда долара при ембарго върху нефта и газа

С нови данъци за чуждестранните компании и забрана на „бензиновия туризъм“ Виктор Орбан се опитва да напълни празната хазна на Унгария. И по този начин рискува нов конфликт с Брюксел, разказва Deutsche Welle.
Унгарският премиер Виктор Орбан продължава да управлява както си знае: с извънредни укази и една по-скоро лява политика на преразпределяне на средствата. Последната му идея е чрез въвеждането на нов данък, който се цели в печалбите на големите чуждестранни фирми, да се попълнят липсите в хазната.
Това беше първата стъпка, която Орбан обяви, след като новото мнозинство от 2/3 на неговата управляваща партия „Фидес“ в спешен порядък промени унгарската конституция. Така Орбан в бъдеще ще може спокойно да продължи да издава укази, с които да управлява, в условията на извънредно положение, което бе обявено заради войната в Украйна.
Основно чуждестранни компании ще плащат
Без да се колебае, унгарският премиер изпълни заканата си, обявена малко, след като спечели изборите: „Банките, застрахователните компании, големите търговски вериги, енергийните концерни, телекомите и самолетните компании ще трябва да внасят от допълнителните си печалби средства в два фонда – и през 2022 г., и през 2023 г.“, обяви Орбан.
Със средствата от единия фонд ще бъдат компенсирани унгарските семейства заради поскъпналите разходи за енергия, а вторият фонд е замислен като допълнителен източник за средства за отбрана. Парите от него ще отиват за превъоръжаване на унгарската армия.
Според управляващите в Будапеща мярката ще засегне най-вече големите компании с високи приходи, които са извлекли ползи от Ковид пандемията и сега от войната в Украйна. А това са основно компании от Европейския съюз като хранителните вериги Lidl, Spar, Tesco, Penny, Aldi, както и Allianz и Deutsche Telekom.
Край на „бензиновия туризъм“
Бившият германски депутат от Зелените Андреас Шифер се пита дали пък умишлено Орбан не щади унгарските фирми: „Не разбирам защо правителството не облага с извънреден данък онези компании, които през последните години печелеха добре от държавни поръчки. Това също би било справедливо“, казва той.
Правителството планира да сложи край и на „бензиновите туристи“ – най-вече тези от Австрия. Защото с новата разпоредба от евтиния бензин за около 1,24 евро за литър, който се предлага в Унгария, ще могат да зареждат вече само колите с унгарска регистрация. Унгария сложи таван на цените на горивата
Едно подобно решение може да се окаже в нарушение с европейския принцип за равнопоставеност. Това пък би довело до поредно влошаване на отношенията между Будапеща и Брюксел. Следващата седмица ще се проведе извънредна среща на върха на ЕС, на която ще се обсъжда налагането на петролно ембарго на Русия, което Орбан заплашва с вето. Германия настоява за петролно ембарго върху Русия дори и без Унгария
Орбан има нужда от пари
Проблемът на унгарския премиер е празната държавна хазна, обрулена от щедрите предизборни подаръци – липси, които не могат да бъдат запълнени, след като Европейската комисия спря плащания за Унгария заради започналата наказателна процедура за нарушение на европейското законодателство.
Новите данъци трябва да осигурят на хазната допълнителни 2 милиарда евро. За да се съгласи на петролно ембарго, Орбан иска от ЕС значително повече от това. Но също и при оповестяването на новите данъчни отчисления унгарският премиер не остави никакво съмнение срещу кого се насочени стрелите му. „Войната се проточи, а Брюксел продължава да залага на политиката на санкции. Всичко това води до драстично повишаване на цените. Затова ни е все по-трудно да подпомагаме унгарските семейства. Освен това трябва бързо да подсилим военните“, посочва той. Заводите в Европа рязко вдигат цените
Орбан говори както в предизборната кампания. Явно нищо не се е променило.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бейби бумът на Виктор Орбан
Защо източноевропейците харесват лидери като Орбан