Германската годишна инфлация се ускори през април до нов 40-годишен връх от 7,4% с оглед на продължаващото рязко поскъпване на енергийните цени след началото на руската инвазия в Украйна, потвърждават предварителните данни на немската официална статистика Destatis. Инфлацията в еврозоната – пак рекордна
Индексът на потребителските цени (CPI) се повиши през април с 0,8% спрямо предходния месец, когато скочи с 2,5%.
Инфлацията на годишна база се ускори до 7,4% от 7,3% през март, достигайки поредно най-високо ниво от есента на 1981 година, когато също имаше ръст на цените на минералните петролни продукти в резултат на първата война в Персийския залив, предаде БНР.
Основният възходящ натиск върху инфлацията през април дойде от цените на енергийните продукти, които скочиха с 35,3% на годишна база след ръст с 39,5% през март. Солиден ръст с 98,6% имаше при цените на мазута, на моторните горива цените нараснаха с 38,5%, а на природния газ – 47,5%.
След началото на руската инвазия в Украйна на 24-и февруари, цените на природния газ и минералните петролни продукти се увеличиха значително и продължават да оказват значително влияние върху все по-високия темп на инфлация в Германия. Допълнителни фактори за растящата инфлация през текущия месец бяха и оставащите проблеми с веригите на доставки, причинени от коронавирусната пандемия, както и значителното увеличение на цените на енергийните продукти нагоре по веригата на икономическия процес, посочва Destatis.
Според немската статистика влиянието на войната в Украйна върху цените става все по-видимо.
Има обаче солидно повишаване с 8,6% и на цените храните след растеж с 6,2% месец по-рано. По-високи цени бяха регистрирани за всички групи храни, главно хранителни мазнини и масла (скок с 27,3%), месо и месни продукти (с 11,8%), млечни продукти и яйца (с 9,4%) и пресни зеленчуци (с 9,3%).
Цените на услугите се повишиха с 3,2% след растеж с 2,8% през март. Рязък скок на петрола след предложеното от ЕС ембарго върху руския нефт
В същото време хармонизираната потребителска инфлация (индекс HICP според общите европейски стандарти) нарасна през април с 0,7% спрямо март, като растежът ѝ на годишна база се ускори до 7,8% от 7,6% месец по-рано.

РИОСВ ще предяви претенция за щети спрямо корабособственика на „Вера Су“. Това съобщи вицепремиерът и министър на екологията Борислав Сандов пред депутатите от комисията по околна среда. Европейската комисия може да съди България заради замърсяването с изкуствени торове
Корабособственик и държавата трябва, вероятно чрез съда, да установят на кой етап чия е била отговорността, отбеляза Сандов и припомни ситуацията с ареста на кораба и намесата на Морска администрация.
Към този момент корабът е край Варна, а товарът му от торове е в цистерни на Министерство на транспорта, информира депутатите Сандов.
Той съобщи, че би следвало отговорният за товара да потърси становище от МОСВ за това дали този товар представлява отпадък или продукт. „Ако бъде установено, че е отпадък, трябва да издадем предписание, за да не предизвика негативно въздействие на околната среда“, обясни министърът и съобщи, че досега не е отправено искане за установяване на статута на този товар, а става въпрос няколко цистерни.
„Трябва да се поиска от нас да установим дали е отпадък или продукт и ако е продукт, те ще намерят начин как да го пласират, а ако е отпадък, ще издадем предписание как да бъде унищожен“, подчерта Сандов.
За искането за търсене на щети и компенсация за държавата, по Закона за причинени еко щети, той информира, че ще бъде отправено спрямо установените замърсявания към отговорния към онзи етап. Тревога заради петролен разлив в Черно море
Сандов съобщи още, че се прави мониторинг в сегашния период заради влиянието от аварията с кораба на екосистемите. „Цялата щета ще бъде установена чрез мониторинга който сега се извършва. Чак когато установим въздействието на екосистемите, ще имаме някаква форма на завършен иск“ отбеляза еко-министърът.