Европейската комисия планира да емитира нов съвместен европейски дълг, за да покрие нуждите от краткосрочно финансиране на Украйна през следващите три месеца, като заемът се оценява на 15 милиарда евро, съобщава електронното издание POLITICO, цитирайки трима дипломати, запознати с дискусията. ЕК предлага вносът от Украйна в ЕС да стане безмитен
Планът ще бъде представен още на 18 май, посочиха източниците на изданието, цитирано от БНР. ЕС гони още руски банки от SWIFT
Според властите в Киев и МВФ, Украйна се нуждае от 5 милиарда евро на месец, за да поддържа икономиката си на повърхността – от изплащане на заплати и пенсии до грижа за разселеното население и други разходи, свързани с войната.
Съединените щати вече се ангажираха да предоставят една трета от тази сума, което ще остави непокрити 10 милиарда евро, посочва POLITICO.
Комисията е информирала в петък посланиците на ЕС за плана за преодоляване на тази финансова дупка, което ще доведе до емитирането на дълг от страна на ЕК на основата на гаранции, предоставени от страните членки на съюза.
Процедурата ще бъде подобна на тази по така наречената програма SURE, използвана по време на коронавирусната пандемия за набиране на средства за защита на работните месеца, посочиха дипломатите, цитирани от изданието. По това време Комисията поиска 25 милиарда евро гаранции, за да емитира европейски дълг за 100 милиарда евро.
Въпреки че финансирането на Украйна е в много по-малък размер, отколкото това за програмата SURE, Комисията не предостави подробности за това колко точно средства ще й трябва и как те ще бъде разпределено между страните членки, казаха още тримата дипломати.
Няколко държави, включително Германия, Австрия и Гърция, са поискали от ЕК да предостави алтернативни възможности за финансиране преди представянето на плана си на 18 май. Ако други страни извън ЕС — като Япония, Обединеното кралство, Норвегия и други — се присъединят, тогава за ЕС ще остане да покрие сума от няколко милиарда евро и това може да стане чрез двустранни дарения, смятат дипломатите, цитирани от POLITICO. https://www.expert.bg/macroview/economy/sasht-otmenjat-mitata-vyrhu-ukrainskata-stomana-za-edna-godina-1750962.html
Френското председателство на ЕС иска да постави въпроса за обсъждане от държавните и правителствените ръководители в края на май.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи отново прогнозата си за растежа на българската икономика през 2022 г., наред с прогнозите за другите икономики в региона, с оглед на негативните последици от продължаващата руската инвазия в Украйна и последвалите я западни санкции спрямо Москва, които водят до все по-силен инфлационен натиск. Икономиката навлиза в тежък период, заплашва ни стагфлация
В новия си майски доклад ЕБВР вече очаква БВП на България да се повиши през настоящата година с едва 2,5% при прогноза от март за икономически растеж с 2,8%, и след като през ноември 2021 г. (преди войната в Украйна) банката прогнозира нарастване на българския БВП с 4,4%, предаде БНР. 
За 2023 г. банката прогнозира известно ускоряване на растежа, като БВП на нашата страна се очаква да се повиши с 3% – низходяща ревизия спрямо прогнозата през март за експанзия с 3,6%. Според ЕБВР обаче рисковете за прогнозата за 2023 г. са във възходяща посока (за по-добър растеж) в случай на по-бързо нормализиране на инфлацията и на стабилни инвестиции.
Неотдавнашното предложение на Европейската комисия за намаляване на зависимостта на ЕС от газ и неотдавнашното спиране на доставките на газ за България и Полша накара ЕБВР да разглежда хипотетичен сценарий, при който много икономики в регионите на банката, включително българската, напълно да се отклонят от вноса газ от Русия.
Банката отбелязва, че по-високите цени на енергията и ограничените газови доставки, от една страна, и значителни инвестиции, необходими за преминаване към алтернативни енергийни източници, от другата страна, могат да до доведат до по-бавния от досега очаквания растеж както на българската, така и на икономиката в целия югоизточен регион.
ЕБВР напомня, че на 27 април „Газпром“ преустанови напълно доставките на газ за „Булгаргаз“ и полската PGNiG, позовавайки се на неизпълнението им за плащания в рубли.
Това мотивира банката да разглежда потенциалните последици за растежа според сценарий, при който доставките на газ от Русия за Европейския съюз и няколко съседни икономики в регионите на ЕБВР (например в части от Западните Балкани) могат да спрат за неопределено време с незабавен ефект. В краткосрочен план подобно енергийно преструктуриране би довело до рязко по-високи цени на енергията. Сценарият предполага 40-50% увеличение на европейската цена на газа, 15% увеличение на цената на петрола Брент (и 15% спад на цената на петрола Урал) и на свързаното с тях увеличение с 20% на цените на електроенергията.
ЕБВР напомня, че българската икономика нарасна с 4,2% през 2021 г., движена основно от ръста на частното потребление. За разлика от това инвестициите намаляха с 11% през 2021 г., докато туризмът се възстанови само частично през 2021 г., като пристигащите посетители бяха едва 57% от техния брой за 2019 г.
Индустриалното производство обаче се възстанови силно през 2021 г., но войната срещу Украйна крие рискове за стабилния растеж, като се има предвид значителната зависимост на страната от внос от Русия (почти 10% от БВП през 2020 г.).
Друг ключов канал за смущения от войната в Украйна е повишената инфлация, тъй като българските потребители ще бъдат относително по-засегнати от тези в други страни от ЕС от по-високите цени на храните и енергията, предвид ниските средни нива на доходи, отбелязва в майския си доклад ЕБВР. Инфлацията се ускори до 12,4% през март 2022 г., като цените на храните се повишиха със 17,4% в сравнение с март 2021 г. Инфлацията изяжда заплати, пенсии и спестявания
Според ЕБВР българското правителството има известно фискално пространство да приеме няколко краткосрочни мерки за противодействие на нарастващите цени, предвид ниските нива на публичния дълг. Правителството също така обеща да увеличи публичните инвестиции, въпреки че може да има ограничения на капацитета за усвояването им в краткосрочен план. МВФ препоръчва прогресивен данък върху доходите в България
След забавяне на приемането на Плана за възстановяване и устойчивост, увеличените средства от ЕС ще започнат да оказват позитивно въздействие върху икономиката на България от 2023 г. нататък.

САЩ ще отменят вносните мита върху украинската стомана за една година, предаде ДПА, позовавайки се на властите в двете страни. Целта на мярката е да бъде облекчена икономиката на разкъсваната от война Украйна. ЕК предлага вносът от Украйна в ЕС да стане безмитен
Министерството на търговията на САЩ съобщи, че митото от 25 процента върху вноса на стомана, наложено от предишния американски президент Доналд Тръмп през 2018 година, ще бъде премахнато, за да „бъде подсилена една от най-важните украински индустрии“, предаде БТА.
Украинският премиер Денис Шмигал написа в Twitter, че въпросът е бил обсъден по време на неговото посещение във Вашингтон миналия месец. „Благодарен съм за бързите решения в полза на Украйна“, каза той.
Стоманата е един от основните източници на чуждестранна валута за Украйна, отбелязва ДПА. Два завода за стомана в пристанищния град Мариупол бяха разрушени след началото на руската инвазия през февруари. Освен това украинските пристанища на Черно море са подложени на блокада от Русия. Според някои оценки украинското икономическо производство се е свила наполовина от началото на войната.
„Украинската стоманодобивна промишленост е от уникално значение за икономическата стабилност на страната. В нея работят 1 от всеки 13 украинци, и те получават добро заплащане“, коментира министерството на търговията на САЩ. „Много от заводите за стомана на Украйна продължават да плащат, изхранват и дори подслоняват своите служители по време на военните действия. Въпреки воденето на боеве в близост до тях, някои украински заводи за стомана дори са възобновили производството“, пише още в изявлението.
Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън постепенно премахва митата върху стоманата, които бяха наложени срещу редица страни при управлението на Тръмп, отбелязва ДПА. Наскоро бяха обявени съответни споразумения с Япония и Великобритания.