В Лимасол, финансовия център на Кипър, 20% от населението е от руски произход. Градът си е спечелил названието „Лимасолград“, тъй като е любимо място на олигарси, сред които Александър Пономаренко, Роман Абрамович, Алишер Усманов, Леонид Лебедев, отбелязва френското издание „Медиапар“. Заради ниските данъци в бившата британска колония, тук те са изградили една империя, в чиято основа стоят офшорни компании и резиденции. Някои от олигарсите държат яхтите в страната, други са си открили банкови сметки, а трети директно са си взели кипърско гражданство. „Лимасолград“ или как кипърски град се превърна в „малката Москва“
След началото на войната обаче тези свръх богати руснаци вече не са почетни гости и присъствието им смущава правителството на острова. Кипър, който е член в ЕС от 2004 г., прилага строго икономическите санкции, наложени от блока. „Замразихме 60 млн. евро на 15 инвестиционни компании, които имат търговски отношения с лица, обект на санкции. Кипърската централна банка вече замрази сметки на руснаци на стойност около 10 млн. евро“, уточнява Авги Лапатиоти, генерален директор на отдела за финансова стабилност в министерството.
По думите му към тях се добавя спирането на търговските полети от Русия, което е тежък удар за туризма, тъй като това е вторият по значимост източник на приходи след финансовия сектор. Руснаците са 20% от посетителите на острова и са обичайни клиенти за бизнес услугите. Кипър измисли как да замести руските и украинските туристи
От своя страна руският посланик отговори на властите на острова, че сами си усложняват живота, тъй като руските граждани ще отидат в Турция, споменавайки неслучайно вечния враг на Кипър. От 1974 г. Анкара е окупирала с военна сила над 1/3 от острова. Руските туристи се отказват от България. Къде ще отидат?
Преките чуждестранни инвестиции на руски граждани в Кипър са на стойност 97 млрд. евро, което е над 4 пъти повече от брутния вътрешен продукт на острова. Финансовото министерство обаче омаловажава това финансово присъствие за икономиката на страната. Според Лапатиоти руските депозити в банките са намалели през последните години, като те са едва 3,8% от общо 51,5 млрд. евро.

Въпреки това обемът на преките чуждестранни инвестиции от руски граждани в Кипър остава огромен – Руската централна банка оцени стойността им през 2020 г. на 176 млрд. евро. Според Кипърската централна банка те са „само“ 97 млрд. евро, което е значителна сума за страна с БВП от 23 млрд. евро, уточнява независимата консултантска компания Sapienta economics. Разликата се обяснява с това, че Кипърската централна банка се концентрира върху реалния произход на инвестициите и не взема не взема предвид преките руски финансови потоци, уточнява кипърското финансово министерство. Руската централна банка обаче включва всички потоци, минаващи през Кипър, ако сумите са трансферирани през острова, преди да достигнат други финансови центрове.
Историческа връзка
За да стигнем до корените на тази финансова схема трябва да се върнем към 1982 г., когато Кипър и СССР подписаха споразумение за избягване на двойно данъчно облагане за руснаци и кипърци, които се местят и получават постъпления и в двете страни. Така много компании от бившите съветски републики отвориха фирми на острова. През 1991 г., когато комунистическият блок се срина, бившата британска колония се превърна в убежище на много богати руснаци. Избяга бащата на руските олигарси Анатолий Чубайс. Ще го последват ли други?
Според Лапатиоти руснаците изповядат същата религия и се чувстват сигурни заради законодателната култура в англосаксонски стил, наследена от колониалния период. Тази култура превръща Кипър във вход към други данъчни убежища – от Маника до Карибите. Предприемачите от бившия съветски блок и балканските страни масово избират Кипър. Затова Никозия многократно е обвинявана, че не проверява произхода на тези средства.
През 2001 г. разкриването на тайни сметки на бившия сръбски диктатор Слободан Милошевич, предизвика скандал. Някои бивши високопоставени лица от КГБ също са прехвърлили парите си в банки на острова. Тези връзки работят и в двете посоки. Кипър също е един от водещите чуждестранни инвеститори в Русия. Руските инвеститори на Острова на Афродита пък инвестират парите си във високодоходни сметки, а след това ги трансферират отново обратно, което поражда подозрения за пране на руски пари, макар че правителството отрича. Руските инвеститори изтеглят парите си от Кипър

Според бившия управител на Кипърската централна банка Паникос Димитриадис страни като Кипър и Малта не се борят с прането на пари. ЕС е наясно с тази им слабост, но никога не е прилагал ефективни стратегии, за да се справи с тази практика. По думите му дори създаването на Европейския банков съюз през 2014 г., който да гарантира сигурността на сектора в еврозоната, не постига резултат. Димитриадис твърди, че навлизането на руски капитали в Европа е засилило влиянието на руския президент Владимир Путин. Кипър взе паспорта на руския олигарх Дерипаска
Ролята на „златните паспорти“
В Кипър руските олигарси стават граждани на острова, получавайки „златни паспорти“, част от програмата за инвестиции в страната. Тя е създадена през 2007 г., като предлага кипърско гражданство срещу инвестиция от 26 млн. евро, а през 2015 г. президентът Никос Анастасиадис намали сумата до 2,5 млн. евро.
Равносметката – за 13 години са предоставени общо над 6700 паспорта на китайски, индийски и украински предприемачи, както и на почти 1000 руснаци, а издаването на „златни паспорти“ е донесло 7 млрд. евро. През 2020 г. тази програма беше прекратена, след като катарската телевизия „Ал Джазира“ разкри, че от нея са се възползвали криминално проявени и корумпирани лица. „Златните“ паспорти – ключът на руснаците за Запада 
Според местните медии войната в Украйна засили още повече съмнението в механизъм за предоставяне на гражданство. Европейските институции искат този тип паспорти да бъдат анулирани, тъй като представляват огромен риск за сигурността на съюза. На 7 април и украинският президент Володимир Зеленски призова Кипър да отнеме паспортите и да забрани акостирането на частните яхти на олигарсите. По данните на изпълнителната власт четирима руски граждани с кипърски паспорт са попаднали под санкциите, но имена засега не се посочват. Кипър се отказа от „златните паспорти“. С какво ще ги замени?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на войната: Руските олигарси изгубиха яхти, къщи и много милиарди
Спасителният пристан за руските олигарси
Призрачният град, който се възроди и привлече 200 000 туристи
Руснаците масово прехвърлят парите си в Турция. Защо?

Официално летният сезон на морето ще бъде открит на 1 юни, но много от крайбрежните заведения вече работят. Първите плажуващи са вече по пясъчната ивица, а цените, които ги посрещат по морето, са значително по-високи от миналия сезон. По-скъпа бира и цаца, по-скъпи салати и питиета почти навсякъде. Причината – инфлацията, скъпия ток и продукти. Колко ще ни струва лятната почивка през 2022 г.?
Оказва се че най-евтината цаца тази година е в „Сарафово“, Бургас и Крайморие и започва от 3 лева. Като това е минималното увеличение на едно от най-поръчваното от туристите ястие. „Цацата скочи с едни 50 стотинки, нищо повече. Картофките със сирене ги направихме 3, а другите обикновените 2,50“, обяснява управителят на заведение Ани Пенева пред Нова телевизия.
В нейното заведение цените са увеличени минимално, за да могат да задържат клиентите си. Собствениците се аргументират със скъпия ток и по-високите заплати на персонала.
Цените на юг от Созопол са значително по-високи от тези в Бургас и Черноморец например. Тук за порция от 250 грама цаца цените удрят между 7 лева и 10,50 лева. Порция пържен сафрид или попчета в Приморско пък надхвърля 12 лева. Високи цени ни дебнат по морето през уикенда
Много от хората предпочитат почивка в Турция или Гърция, където също има поскъпване, но дори с него се оказва, че почивката ни излиза по-изгодна. Поскъпване има и в алкохола в нощните барове, както и в коктейлите и разхладителните фрешове в плажните барове. А простата сметка е, че за минимална поръчка за заведение на юг за човек са нужни минимум 40 лева. Нова „екстра“ по морето: Пуф за 6 лв. (СНИМКА)
Цените на север от Бургас са още по-високи, например на шопската салата. Най-предпочитаната салата започва от 12 лева в Ахелой и Равда, а в Несебър достига до 18 лева. В един от най-луксозните ресторанти в Свети Влас пък зелена салата с крутони и шунка достига 35 лева, спагетите удрят цена от 42 лева, а минералната вода се продава за 12 лева.
Кафето е между 3,50 и 5 лева, а безалкохолно – 7 лева. А много от туристите вече недоволстват. Кафета по 8 лв. на плажа обезсмислят безплатните чадъри (СНИМКА)
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Измислиха нова такса по морето: запазване на чадър
Българите преоткриват родното Черноморие

Паркирането по морето струва колкото нощувката
Бум на туристи в малките курорти по морето
По морето са недоволни: Туристите са много, но бедни
Плажовете са препълнени, шезлонгите не стигат