Цените на парното и топлата вода ще се увеличат средно с 39,26 на сто от 1 юли, вместо с предлаганите от топлофикациите между 100% и 300%. Това реши Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Топлофикационните дружества поискаха поскъпване на парното и топлата вода с 330%. Най-голямо беше исканото увеличение във Велико Търново – 330%, а най-малко в София – 29%. Драстично повишаване на цените се планираше и в Плевен със 178%, в Бургас със 169% и във Варна със 116%. Ако исканията им бяха приети, цените на парното у нас щяха да скочат средно със 123,58%. Изчисленията на енергийните компании обаче са от март и не отчитат отпуснатите от държавата компенсации, както и спрените доставки на газ от Русия. Топлофикации: Парното трябва да поскъпне с 50%, не е социална услуга
След като направи необходимите изчисления КЕВР изчисли цената на топлинната енергия за всяка топлофикация в периода от 1 юли 2022 г. до 30 юни 2023 г. Битовите абонати на „Топлофикация София“ ще плащат 136,82 лв./MWh, при сегашна цена 98,48 лв./MWh, което е ръст от близо 39%. Това означава, че потребител в столицата със сметка за отопление от 100 лв. вече ще плаща близо 139 лв. през новия отоплителен сезон 2022/2023 г. Потребителите на пловдивската „ЕВН България Топлофикация“ ще заплащат 122,80 лв./MWh, при сегашна цена 99,55 лв./MWh, което е увеличение с 23,26%. Цената на „Веолия Енерджи Варна“ расте с 30,66% на 128,43 лв./MWh, при сегашна 98,29 лв./MWh. С колко ще скочат сметките за парно?
Причините за предлаганото увеличение са 4-кратният ръст на природния газ и двойният на въглеродните емисии. Тези разходи са с най-голямо влияние върху крайните цени, като за дружествата представляват средно 80% от техните разходи за производство на топлинна енергия. Шоково поскъпване на парното
КЕВР очаква цените на битовите потребители да бъдат облекчени и от обявените от правителството мерки за намаляване от 1 юли 2022 г. на ДДС за цените на електроенергията, топлинната енергия и природния газ – на 9%. Премахването на акциза също ще има положително влияние върху цените.
Заради нарасналото търсене на природен газ в световен мащаб, както и заради войната в Украйна, цените на синьото гориво за топлофикациите бележат 4-кратен ръст от 45 лв./MWh до над 160 лв./MWh. През този период цените на парното и топлата вода за потребителите останаха непроменени, което доведе до увеличаване разходите на топлофикациите и натрупване на дефицит. Затова през новия период дефицитът трябва да се компенсира, за да не бъдат застрашени дружествата от фалит. Сметките за парно скочиха през януари
Нараснаха и цените на въглеродните емисии за същия период от 1 година със 79,02% – от 51 евро/тон на 1 юли 2021 г. до 91,30 евро/тон към 1 юли 2022 г. Това също увеличава разходите на дружествата и ще се отрази на цената парното.
Въпреки компенсациите от държавата за природен газ за над 220 млн. лв. за периода декември 2021 – април 2022 г., натрупаният дефицит на дружествата от разходи за газ е над 500 млн. лв., като само столичната топлофикация е натрупала дългове за около 350 млн. лв.
КЕВР ще покрие част от разходите на дружествата от Фонда за сигурност на енергийната система, служещ досега за компенсации на зелените производители – от вятър, вода и слънце.
КЕВР намали двойно технологичните разходи на топлинна енергия за пренос на „Топлофикация София“ от 947 963 MWh на 457 963 MWh. Така цената за потребителите пада от 155,02 лв./MWh на 136,82 лв./MWh и цената за столичните абонати ще бъде увеличена с 38,93%, вместо с 57,41%.
Предложението на КЕВР за цени на електроенергията предстои да бъде разгледано и окончателно прието на 1 юли 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рязко поскъпване на водата заради тока

Експерт: Скокът в цените на тока и парното ще бъде по-голям от прогнозирания
Колко плащат за отопление в съседните балкански страни?

Въпреки многократното настояване на партия „Има такъв народ“ правителството да не бърза с Националния план за въвеждане на еврото в България, той бе одобрен на днешното заседание на правителството. Разкриха стратегията на новата власт за приемане на еврото
Премиерът Кирил Петков обяви в добро настроение, че решението е един от основните акценти в заседанието. „Приехме Националния план за въвеждане на еврото в България. Планът предвижда успешно въвеждане на еврото и влизане в еврозоната от 1 януари 2024 г. Това е важна отправна точка за България и за нейното развитие занапред и отправната точка за влизане в еврозоната“, каза Петков.
След края на обсъжданията вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев поясни, че България де факто вече е въвела еврото покрай Валутния борд и допълни, че обществените дискусии по темата продължават.
„Планът е публичен още от юли 2021 г. Относно защита на потребителите сме предвидили 3 месеца преди и 9 месеца след приемането на еврото да се публикуват и в лева, и в евро. Специално за търговците е предвидено да има двойна каса за двете валути в рамките на един месец“, каза той. Разкриха откога ще плащаме в левове и евро
„И на двата експертни съвета, на които бе гледана темата, ние се договорихме точката да не се внася без анализ за всички предизвикателства, които решението носи. Анализът следваше да се изготви от финансовото министерство и БНБ“, обясни тази сутрин председателят на бюджетната комисия в НС от ИТН Любомир Каримански. Партията на Слави отлага приемането на еврото в България
Асен Василев парира критиките думите, че именно в коалиционното споразумение пише, че еврото трябва да бъде прието във възможно най-кратки срокове. Новата валута ще бъде приета при фиксирания курс от 1.95583 лева за евро, който е факт от години. Пазете лева и стойте далеч от еврото, съветва бивш финансов министър
По-рано този месец депутатите от ИТН обвиниха финансовия министър, че еднолично решава за Плана за приемане на еврото и действа като „самодържец във финансовата сфера“, който игнорира парламента. Смяната на националната валута засяга джоба и спестяванията на всеки българин. Тя е много сложна процедура, в която участват различни държавни институции, а трябва да се внимава и с инфлацията, предупредиха от Тошко Йорданов и Любомир Каримански. Те призоваха за анализ за ползите и разходите от приемане на единната европейска валута. Замяната на лева с еврото ще премине гладко
БСП няма да подкрепи плана за еврото, докато не види анализа на БНБ и Министерство на финансите, както е записано и в коалиционното споразумение. От левицата припомниха, че няма точна дата за приемане на еврото, а България, както и всяка друга държава от ЕС, е свободна да реши кога и при какви условия да приеме общата валута. За разлика от България Румъния не бърза да приема еврото
„България и ние българите трябва да си направим точно сметката защото едни страни са, други не са, какви са техните аргументи, къде е България и какви предимства би имала, влизайки в Еврозоната, такива предимства несъмнено има, но има и големи предизвикателства“, посочи пред журналисти депутатът от БСП и зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси Румен Гечев. Приемане на еврото: Как ще се променят цените?
Министрите на БСП днес са гласували против приемането на плана за еврото именно заради липсата на въпросния липсващ анализ. „Този анализ ни е необходим, за да преценим последиците за доходите на българите, бедността и неравенствата, както и за ефекта върху икономиката и цените. Това заявих на днешното заседание на Министерски съвет“, написа лидерът на партията Корнелия Нинова във Facebook.
„Още с приемането на България за член на ЕС е ясно, че ще приемем еврото. Кога да стане това, зависи от нас. Трябва да вземем информирано и разумно решение, а днешното не е такова“, категорична е Нинова, която е вицепремиер и министър на икономиката.

Асен Василев обясни, че в момента се работи върху анализите. „Според текста на коалиционното споразумение анализът е основание за провеждане на широко обществено обсъждане, а не за приемането на плана в НС“, обясни Василев. Той коментира, че тепърва предстоят промени в законодателната рамка, включително в закона за БНБ, по които също ще има обсъждания.
Планът за еврото отдавна е готов и бе пуснат за обществено обсъждане още миналото лято. Процесът изглежда сравнително ясен, но все още липсва сериозна и експертна дискусия по темата. Как България ще приеме еврото
Голяма част от хората у нас са скептични към преминаването към новата валута, а някои са категорично против. Припомняме, че през юли 2020 г. страната ни беше приета във валутния механизъм ERM-2 (т.нар. „чакалня на еврозоната“) и банковия съюз на ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Приемането на еврото ще повиши доходите, твърди шефът на БНБ
Хърватия изпреварва България в приемането на еврото
Не е задължително да приемем еврото, когато доходите ни стигнат европейските
Походът на България към еврото все повече тревожи Европа
Защо еврото е изгодно за България?