Апел към държавните институции да бъдат положени основите на сектор „Инсекти“ отправиха представителите на новоучредената Асоциация на производителите и преработватели на насекоми в България. На пресконференция в БТА те представиха храни от насекоми, перспективите на сектора и обявиха амбициозната си цел да превърнат България в лидер за Централна и Източна Европа по производство на продукти от насекоми. Червеят става част от трапезата на европееца
„Необходимо е да има правна уредба и приемане в обществото на насекомите като храна“, категорични са съпредседателите на асоциацията Кремена Дервенкова и Анатоли Ценов. Според тях България има всички предпоставки да бъде много успешен производител и износител на протеини, суровини и тор от насекоми, които се използват в много индустрии и ще стават все по-търсени.

Една четвърт от населението на света днес консумира насекоми на ежедневна база, индустриални ферми има в Европа, Северна Америка, Азия, Австралия и продоволствената криза прави сектора особено перспективен, посочи Дерменкова.
През последните години ЕС полага значителни усилия за интегрирането на алтернативни протеини в законодателството и вече е прието за домашен щурец, черна муха-войник, копринена буба, мигриращ скакалец, брашнен бръмбар, домашна муха, посочи Ценов. По думите му проблемът на българските институции е, че не са запознати с европейската нормативна база за насекомите като храна. „Те са квалифицирани като нова храна и преди пускане на пазара се преминава процес на одобрение пред ЕК, като производителят доказва пред ЕС че продуктът е безопасен за консумация от човека“, поясни той.
Засега 4 продукта са преминали процеса на база брашнен червей, домашен скакалец и мигриращ скакалец, съобщи съпредседателят на асоциацията. Според очакванията му, в следващите 5 години ще има увеличение на броя продукти, както и на търсенето. Съгласно прогнози на ООН в 2050 г. се очаква броят хора да е 10 млрд. души и търсенето на животински протеини да се удвои, отбеляза Ценов и подчерта перспективността на сектор „Инсекти“.
Продукцията от насекоми се влага в различни други индустрии, служи и за храни и на хора, и на животни, гарантира опазване на околната среда и завършен цикъл на кръгова икономика, изтъкна Десислава Димитрова от асоциацията. В продуктовата гама от крайни продукти са протеинови брашна, годни за фуражи, съставни елементи на пробиотици за фуражния сектор, масла от ларвите на инсектите с различно приложение, отпадъчни суровини за почвени подобрители и наторители, посочи тя и показа пашкули на български буби и българска коприна.
Големия потенциал на субпродуктите от сектор „Инсекти“ представлява огромна възможност за нови иновации, роботизация, експорт на стоки с висока добавена стойност, отбеляза още тя. Камен Кръстанов от „Насекомо“ показа протеинови брашна, които са разрешени за влагане в концентрирани фуражи за животни от 2017 г. на територията на ЕС.
Сред продуктите от насекоми, които са особено търсени са олио от насекоми, което се прилага във фуражната индустрия, фармацията, козметиката и органичен тор за подхранване на почвата, съдържащ хитин, който позволява на земеделците са спестят много голяма количество пестициди, посочи още Кръстанов. Регулациите за брашното и олиото важат от 2017, позволени са за влагане във фуражи за аквакултури, пилета и домашни любимци. Същото важи за маслото от насекоми.
Като примери за човешка храна, съдържаща брашна и масла от насекоми от асоциацията посочиха барчета, бонбонки, хлебчета, колбаси, макарони и предложиха на журналистите да пробват скакалци. Според дегустиралите – имат вкус на бирени фъстъци.

1 млрд евро инвестиции са вложени вече в Европа в сектора и до 2025 се очаква да надхвърлят 2 мрд. евро, по данни на асоциацията. От бранша съобщиха, че най-големият инвеститор се е насочил към хранителните добавки за спортисти в САЩ и Европа. Там потенциалът е висок, защото протеините от насекоми показват по-добра усвояемост, поясниха експертите.
От бранша отбелязаха още, че успехът на индустрията на Запад се дължи до голяма степен на държавните субсидии и като пример посочиха Нидерландия. Вече е създадена международна платформа за насекомите като храна и фураж, обединяваща 80 члена от 23 държави. Световна криза с храните е неминуема. Кои страни ще са най-засегнати?
„България е отлично място за правене на такъв бизнес и искаме да сме едни от първите в региона, които ще въведат такова законодателство“, казаха представителите на асоциацията. Те са категорични: „Няма причина да няма закон за развъждане и отглеждане на инсекти, одобрени от ЕК“.

Почти двойни са разходите за декар земеделска продукция в сектор „Плодове и зеленчуци“. За това съобщават производители от Гоце Делчев. Един от тях Иван Сабахуков отглежда картофи в благоевградското село Хаджидимово. Той е сред малкото останали големи земеделски производители в региона.
„Увеличението на българските картофи ще е 100% спрямо миналата година. Българинът трябва да се подготви за това, защото е невъзможно да изкараме евтина продукция, тъй като самите ние купуваме и произвеждаме скъпо“, обясни Иван Сабахуков. БАН: Храните ще поскъпнат с повече от 50% до новата реколта
По думите му в производството на картофи е застрашено от унищожаване заради все по-скъпите торове, препарати и горива и липсата на каквато и да било помощ. „По време на война да унищожиш отрасъл, който допринася за изхранването на населението, е убийствено“, категоричен е Сабахуков.
Картофопроизводителят препоръча всеки, който има възможност да засее собствени картофи, чушки, домати и други зеленчуци, за да се смекчи инфлацията. Според него мерките на правителството допълнително ще утежнят положението.
Субсидията за производството на картофи е 100 лева на декар, които са крайно недостатъчни да покрият разходите. От тази година пък Европейският съюз забранява субсидирането, защото има свръхпроизводство на картофи. Това е и причината в България да има толкова много вносна продукция. Градинари: След 10 години няма да ядем български плодове и зеленчуци
От Министерството на земеделието и храните са обещали изработването на алтернативни варианти за подпомагане на българските производители на картофи.
Припомняме, че от ведомството заявиха, че през Програмния период 2023-2027 година производителите на картофи са включени в обхвата на подпомагането чрез интервенции, допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост и еко схемите по Първи стълб. Проведена беше и среща с представители на Национална асоциация на картофопроизводитеите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Вносните плодове и зеленчуци доминират българския пазар