Десетки руски авиокомпании откриха специална сметка в рубли тип „С“ за лизингови плащания към чуждестранни компании, информира вестник „Ведомости“, цитиран от ТАСС, позовавайки се на федерален служител и близък до правителството източник. Русия ще обслужва външния си дълг по схемата за плащане на газа в рубли
Сред авиокомпаниите, които са готови да плащат за чуждестранните самолети в рубли са „Аерофлот“, „Победа“, „Россия“, „Ес 7 еърлайнс“ (S7 Airlines), „Смартавия“, „Якутия“, „Алроса“, „Ямал“, „Полярни авиолинии“, „Аврора“, според информацията на вестника. Още пет авиокомпании – „Уралски авиолинии“, „Ижавия“, „Нордстар“, „Руслайн“, „Ай флай“ (I Fly) са в процес на откриване на такива сметки, уточнява изданието, предаде БТА.
По думите на неназован федерален служител все още не са постъпили пари по сметка „С“, тъй като договорите с лизингови компании обикновено включват акредитиви (в размер на 3 месечни лизингови плащания) и депозити за техническо обслужване. По този начин сроковете за предплатените лизингови плащания за различни авиокомпании могат да варират от 3 до 8 месеца, а след изтичането им компаниите ще започнат да преразглеждат лизинговите плащания, уточнява източникът. Руската рубла продължава да поскъпва спрямо долара
В средата на април руското правителство наложи временни правила за изпълнение на задълженията на руски авиокомпании и организации към чуждестранни структури, припомня ТАСС. Документът определя реда за изпълнение през 2022 г. на договори, предвиждащи придобиване, аренда и лизинг на авиационна техника.
Ако чуждестранната компания-лизингодател от неприятелска страна има структурно подразделение, регистрирано в Русия, плащанията ще постъпват по сметката му в руска банка в рубли. Сумата ще се равнява на стойността на задълженията в чуждестранна валута. Разплащанията ще се извършват по официалния обменен курс на Руската централна банка в деня на изпълнение на задълженията. Путин нареди: Търговията със Запада само в рубли

Десетки руски авиокомпании откриха специална сметка в рубли тип „С“ за лизингови плащания към чуждестранни компании, информира днес в. „Ведомости“, цитиран от ТАСС, позовавайки се на федерален служител и близък до правителството източник. Русия ще обслужва външния си дълг по схемата за плащане на газа в рубли
Сред авиокомпаниите, които са готови да плащат за чуждестранните самолети в рубли са „Аерофлот“, „Победа“, „Россия“, „Ес 7 еърлайнс“ (S7 Airlines), „Смартавия“, „Якутия“, „Алроса“, „Ямал“, „Полярни авиолинии“, „Аврора“, според информацията на вестника. Още пет авиокомпании – „Уралски авиолинии“, „Ижавия“, „Нордстар“, „Руслайн“, „Ай флай“ ( I Fly) са в процес на откриване на такива сметки, уточнява изданието, предаде БТА.
По думите на неназован федерален служител все още не са постъпили пари по сметка „С“, тъй като договорите с лизингови компании обикновено включват акредитиви (в размер на три месечни лизингови плащания) и депозити за техническо обслужване. По този начин сроковете за предплатените лизингови плащания за различни авиокомпании могат да варират от три до осем месеца, а след изтичането им компаниите ще започнат да преразглеждат лизинговите плащания, уточнява източникът. Руската рубла продължава да поскъпва спрямо долара
В средата на април руското правителство наложи временни правила за изпълнение на задълженията на руски авиокомпании и организации към чуждестранни структури, припомня ТАСС. Документът определя реда за изпълнение през 2022 г. на договори, предвиждащи придобиване, аренда и лизинг на авиационна техника. Ако чуждестранната компания-лизингодател от неприятелска страна има структурно подразделение, регистрирано в Русия, плащанията ще постъпват по сметката му в руска банка в рубли. Сумата ще се равнява на стойността на задълженията в чуждестранна валута. Разплащанията ще се извършват по официалния обменен курс на Руската централна банка в деня на изпълнение на задълженията.

Кирил Домусчиев беше единодушно преизбран за председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) за следващ 4-годишен мандат. Годишното общо събрание на членовете на Конфедерацията се проведе на 31 май. Кирил Домусчиев: Бизнесът категорично подкрепя влизането на България в еврозоната
Кандидатурата на Кирил Домусчиев за член на Управителния съвет като представител на компанията „Хювефарма“ ЕООД беше номинирана и гласувана от най-големите браншови организации у нас и двустранни камари – Камарата на строителите в България, Българската минно-геоложка камара, Германо-българската индустриално-търговска камара и други компании.
„Имаме една сериозна опора, един стожер и фундамент, благодарение на който се борим и побеждаваме – и това е КРИБ! Нашата организация доказа своята сила и сплотеност и по време на пандемията, и при преброяването на работодателските организации, и при отстояване интересите на нашите членове при смяната на няколко правителства и неработещ парламент, и при изискване и налагане на спасителни мерки за бизнеса, и в общата ни протестна готовност в момента“, заяви Домусчиев при откриването на събранието. По думите му след последното преброяване КРИБ отново е най-голямата национално представителна организация на работодателите в България, в пъти по-голяма от другите работодателски организации по различните критерии.
Според Домусчиев проявата на солидарност и съпричастност е изключително важна в този кризисен и те момент. „Живеем във време, което изисква да бъдем с отворени очи и сърца към хората, които страдат, и към нуждите на обществото. КРИБ се утвърди като ключов фактор за запазване на социално-икономическата стабилност в България и аз вярвам, че ще продължава да бъде такъв, а това зависи от нас“, подчерта председателят на КРИБ. Американският Forbes обяви братя Домусчиеви за първите български милиардери
За председател на Контролния съвет на КРИБ беше преизбрана компанията „Централна енергоремонтна база“ ЕАД, представлявана от Димитър Белелиев, а за членове на Контролния съвет – КРИБ Перник, представляван от Георги Милев и „Иса Одит“ ООД, представлявана от Изабела Джалъзова.
За членове на УС на КРИБ бяха избрани компаниите:
„А1 България“ ЕАД, представлявана от Александър Димитров
„Авто Парк България“ ЕАД, представлявана от Любомир Станиславов
„АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, представлявана от Ангел Траков
„Асарел медет“ АД, представлявана от Димитър Цоцорков
„Аурубис България“ АД, представлявана от Тим Курт
Биотехнологичен и здравен клъстер, представляван от Кристина Ескенази
„БМФ Порт Бургас“ АД, представляван от Борис Балев
„Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД, представлявана от Мила Маречкова
„Българска консултантскса организация“ ЕООД, представлявана от Стоян Ставрев
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /VIVACOM/, представлявана от Николай Андреев
„ВП Брандс Интернешънъл“ АД, представлявана от Иван Папазов
„Геотехмин“ ООД, представлявана от Доминик Хамерс
„Геотрейдинг“ АД, представлявана от Иван Вутов
„Елаците-Мед“ АД, представлявана от Драгомир Драганов
„Йеттел България“ ЕАД, представлявана от Джейсън Кинг
Камара на строителите в България, представлявана от Илиян Терзиев
„Клийнтех България“ ООД, представлявана от Любомир Пейновски
„Конфиндустрия България“, представлявана от Роберто Санторели
КЦМ АД, представляван от Румен Цонев
„Минстрой Холдинг“ АД, представляван от проф. дтн инж. Николай Вълканов
„Моушън Артс“ ООД, представлявана от Зарина Генчева
„МТГ Делфин“ АД, представлявана от Светлин Стоянов
„Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, представлявана от Стефана Здравкова
„Сиела Норма“ АД, представлявана от Веселин Тодоров
„Сименс“ ЕООД, представлявана от инж. Боряна Манолова
„Тал Инженеринг“ ЕООД, представлявана от Андон Тушев
„Тева Фарма“ ЕАД, представлявана от Николай Хаджидончев
„Хювефарма“ ЕООД, представлявана от Кирил Домусчиев
„Юробанк България“ АД /Пощенска банка/, представлявана от Петя Димитрова
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Братя Домусчиеви дължат 25 милиона лева на държавата за БМФ 
Българската Хювефарма се листва на борсата в Амстердам 
Заводът на Домусчиев в Разград ще произвежда ваксини, но чужди 

Бюджетен излишък в размер на 570 млн. лв. към края на месец май 2022 г., очакват от Министерство на финансите, на база предварителни данни и оценки. Излишъкът се свива спрямо предходния месец, когато бюджетното салдо е било положително в размер на 882.5 млн. лева.
Очакваният излишък за месец май е доста по-добър, в сравнение със същия период на 2021 г., когато салдото по консолидираната фискална програма е било отрицателно – 140.6 млн. лв. Бюджетът излезе на дефицит през май
Основни параметри по КФП към май на база предварителни данни и оценки
Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2022 г. се очаква да бъдат в размер на 22,755 млрд. лв. (39,7% от годишния разчет) и се увеличават с 2,280 млрд. лв. (11,1%) спрямо същия период за 2021 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо май 2021 г. с 2,259 млрд. лв., докато постъпленията в частта на помощите и даренията са близко до отчетените за периода на 2021г. Скритите проблеми на бюджетния излишък
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към май 2022 г. са 22,185 млрд. лв. (35,1% от годишния разчет). За сравнение същите към май 2021 г. бяха 20,616,2 млрд. лв. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на май 2022 г. от централния бюджет, е 672 млн. лв., което изпълнява действащия закон в областта на собствените ресурси на ЕС.
Фискалният резерв достига 9.4 млрд. лева към 30 април 2022 г.
Бюджетният излишък и за април също е положителен в размер на 882,5 млн. лв. (0,6% от прогнозния БВП), като положителното салдо по КФП се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет (678,9 млн. лв.) и по европейските средства (203,7 млн. лева).
Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2022 г. са над 17,789 млрд. лв. или 31,1% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 1076,9 млн. лв. (6,4%) сравнено с април 2021 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП имат номинален ръст с 1036,0 млн. лв., а постъпленията при помощите и даренията са над 40,9 млн. лв. спрямо същия период на 2021 г. Трети сме по най-нисък дълг в ЕС
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, заедно с приходите от осигурителни вноски, е 14,022 млрд. лв. или 31,1% от планираните за 2022 г. данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски растат с над 1,326 млрд. лв. (10,4 %) спрямо същия период на 2021 г. или 78,8% от общите постъпления по КФП. 
Приходите от преки данъци са над 2, 279 млрд. лв. или 24,8% от предвидените в разчетите за 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са близо 6,945 млрд. лв. (33% от разчетите), като приходите от ДДС са над 5, 048 млрд. лв. (34,2% от планираните), от акцизи – 1,732 млрд. лв. (29,3% от разчета), а тези от мита са 143,4 млн. лв. (47,3% от планираните). Постъпленията от други данъци са 649,4 млн. лв. или 47,1% от разчетите. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 4,149 млрд. лв., 31% от разчетите. България е на второ място в ЕС по излишък от БВП 
Неданъчните приходи пък са близо 2,88 млрд. лв., като се формират от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, от концесии, от продажба на квоти за емисии на парникови газове. Приходите от помощи и дарения са в размер на 887,9 млн. лв.
Разходите по КФП заедно с вноската на България в бюджета на ЕС към април 2022 г. са над 16, 906 млрд. лв. или 26,8% от годишните разчети. Размерът на разходите по КФП към април 2021 г. беше близо 16,541 млрд. лв.
Нелихвените разходи са в размер на над 16,030 млрд. лв. или 26,5% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са 15,052 млрд. лв. Капиталовите разходи възлизат на 969,8 млн. лв., а текущите и капиталови трансфери за чужбина са 8,3 млн. лв. Лихвените плащания са 340,9 млн. лв. (51,3% от планираните за 2022 г.). Близо 800 млн. лева са непланираните разходи по бюджета
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 април 2022 г. от централния бюджет, е 534,9 млн. лв. и изпълнява действащия закон в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30 април 2022 г. е 9,4 млрд. лв., включително 8,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Дефицитът скача до 5 млрд. лв. през 2020 г. и 2021 г. 
100 млн. лева дефицит в бюджета на НЗОК до края на годината

През първото тримесечие на 2022 г. 703 400 българи са пътували в страната и чужбина, показват данни на Националния статистически институт. Голяма част от тях – 87,9%, са пътували в страната, 10,8% – в чужбина, а 1,3% са пътували както в страната, така и в чужбина. Над 800 000 българи са били на почивка, но основно в страната
Пътуванията на български граждани в чужбина през април са 590 500 или със 117,7% повече от тези през април 2021 г., съобщи НСИ. Посещенията на чужденци в България са 646 300 или със 128,8% повече спрямо април 2021 г., като близо 43% (или 277 500) са транзитните преминавания през страната. 62% от посещенията на чужденци у нас са транзитни преминавания
Най-голям дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през април 2022 г. имат пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 44,2%, следват тези с цел почивка и екскурзия – 28,9%, а със служебна цел са 26,9%.
Най-посещаваните страни през април 2022 г. от български граждани са Турция – 163 800 и Гърция със 135 800 души. Следват Сърбия с 50 900 и Румъния – 47 800. Италия и Република Северна Македония са с равен брой посещения – 27 400, Италия. В Германия те са 20 500, в Австрия – 19 200, в Испания – 17 300 и Белгия с 12 100.
От общия брой чужденци, посетили България през април 2022 г., гражданите от ЕС са почти 45% и достига 289 900. Наблюдава се ръст в посещенията на граждани от всички държави членки. Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ са 299 700, или 46,4% от всички посещения у нас, като най-голям брой са регистрирани от Турция – 123 600 или 41,3%. 365 600 посещения на чужденци у нас през май
Както с пътуванията, така и посещенията през април са били с други цели – 56,9%, следвани от тези за почивка и екскурзия – 29,2%, и служебни – 13,9%.
Най-много посетители на страната ни за април 2022 г. има от Румъния и Турция, които са съответно – 128 700 и 123 600. Трета е Украйна заради войната и бежанската вълна, която започна от края на февруари – 71 900. Следват Гърция с 55 600, Сърбия – 50 800, Република Северна Македония с 33,400 и Германия – 30,800. Сравнително по-малко са посещенията от Полша и Обединеното кралство, съответно 12 800 и 12 700 и Италия с 9700.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Над 1,3 млн. българи са ходили на почивка през лятото
Над 10 000 българи пътували до далечни дестинации по празниците

Цените на петрола се покачиха днес в азиатската търговия, макар и с малко, след като лидерите на ЕС договориха частично и отложено във времето ембарго срещу руския петрол, а Китай сложи край на локдауна в Шанхай, което би трябвало да доведе до възстановяване на икономическата активност в града, съобщи CNBC. Китай поглъща все по-жадно евтиния руски петрол
Фючърсите на сорта Брент от Северно море с доставка през август нараснаха с 28 цента, или 0,2 на сто, до 115,88 долара за барел, предаде БТА.
Американският лек суров петрол също с доставка през август поскъпна с 30 цента, или 0,3 на сто, до 114,97 долара за барел.
И двата сорта приключиха май с покачване, което се случва за шести пореден месец. ЕС и Великобритания нанасят фатален удар на руския петрол
Лидерите на ЕС успяха да постигнат разбирателство да намалят с 90 на сто вноса на руски петрол до края на годината, като вносът на черно злато с танкери трябва да спре почти изцяло до шест месеца, а на рафинирани петролни продукти – до осем месеца. Унгария, Чехия и Словакия ще има право да продължат да получават петрол по тръбопровода „Дружба“, а България – с танкери за рафинерията в Бургас до 2024 година.