Румъния не изпълнява четири от критериите, необходими за приемане на еврото, а освен това е единствената от седемте оценявани страни, която е обект на процедура за прекомерен дефицит, пише вестник Avedarul, позовавайки се на публикувания вчера Доклад за конвергенция на Европейската комисия. Докладът оценява напредъкът на България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция по пътя им към еврозоната, предаде БТА.
Според заключенията на доклада само Хърватия и Швеция изпълняват критерия за стабилност на цените; всички страни изпълняват критерия за публичните финанси, с изключение на Румъния, която е единствената държава, срещу която тече процедура за прекомерен дефицит; България и Хърватия изпълняват критерия за валутния курс; България, Чехия, Хърватия и Швеция изпълняват критерия за дългосрочната лихва. Заключенията на Европейската комисия са, че Хърватия изпълнява всички критерии за конвергентност и е готова да въведе еврото от 1 януари 2023 г. Хърватия изпреварва България в приемането на еврото
Румъния все още не е обявила официално срок за присъединяването си към еврозоната, отбелязват местните медии. Още преди да започне войната в Украйна, министърът на финансите Адриан Къчу заяви, че 2029 г. е реална цел за присъединяване към еврото. Предишните крайни срокове, официално приети от правителството, бяха 2024 и 2019 г. Вероятният бъдещ премиер на Румъния от май 2023 г. Марчел Чолаку, който сега оглавява Камарата на депутатите, наскоро заяви, че приоритет на страната са членството в Шенген и ОИСР.
За да се откаже от леята, Румъния трябва да има бюджетен дефицит до 3 процента от БВП, държавният дълг трябва да бъде до 60 процента от БВП, а инфлацията да не превишава с 1,5 процентни пункта средната инфлация на трите членки на еврозоната с най-добри резултати.
Според пролетните икономически прогнози на ЕК Румъния ще има икономически растеж от 2,6% през 2022 г. и 3,6% през 2023 г. Бюджетният дефицит се очаква да достигне 7,5% от БВП тази година и 6,3 на сто през 2023 г. Държавният дълг се предвижда да бъде 50,9% от БВП през 2022 г. и 52,6 на сто през 2023 г., сочи още прогнозата. България, Румъния, Хърватия – чия икономика ще расте най-бързо?
В Програмата за конвергенция 2022-2025 г., която е изпратена на ЕК, правителството на премиера Николае Чука се е задоволило с това да напише само, че „Румъния запазва ангажимента си за присъединяване към еврозоната, но в момента усилията на правителството са насочени към предотвратяване на икономическата и социална криза след пандемията от Covid-19 и към намаляване на негативните ефекти, предизвикани от военния конфликт в Украйна“.
Последният ангажимент за присъединяване към еврозоната беше поет (но само устно) в началото на миналата година от тогавашния премиер Флорин Къцу, който заяви през февруари 2021 г., че Румъния може да приеме еврото през 2027 или 2028 г., напомня Свободна Европа – Румъния.