Инфлацията и спекулациите клатят сериозно стабилността на националните валути в Южна Америка. Сега идеята за обща валута преживява ренесанс, разказва Deutsche Welle.
За Луис Инасио Лула да Силва това е въпрос, който засяга независимостта на целия регион. „Ако Бог реши, ще въведем обща валута в Латинска Америка, тъй като не трябва да бъдем зависими от долара“, каза той преди няколко седмици.
Не е ясно дали става дума само за предизборна агитация или бившият бразилски президент, който в момента е фаворит в допитванията преди президентските избори наесен, действително се отнася към идеята сериозно. Но инициативата предизвика дебати, а медиите започнаха да анализират въпроса дали е възможно въвеждането на единна валута за цяла Латинска Америка.
И други политици лансират подобна идея
Преди Лула да Силва да спомене идеята, тя бе възкресена от Фернандо Хадад – бивш кмет на Сао Паоло и бивш кандидат-президент, който през 2018 г. загуби от сегашния бразилски държавен глава Жаир Болсонаро. Хадад разви идеята в статия за вестник „Фола“. Той дори предложи име за новата валута – „Sur“ („Юг“). Щом толкова видна политическа фигура като Лула да Силва говори за идеята, значи темата очевидно вълнува хората.
Но пътят към реализирането ѝ е труден: бразилският икономист и университетски преподавател Жак Д’ Адески отбелязва, че не бива да се пренебрегват съществуващите различия и историческите вражди, като например между съседните държави Аржентина и Бразилия. „Изграждането на единна валутна зона ще изисква воденето на много преговори между бъдещите партньори“, казва Д’ Адески, според когото този процес би продължил години.
Финансистът Леандро Диас от бразилската банка AkinTec смята, че не трябва да се избързва и първо да се види дали идеята изобщо ще е на дневен ред и след края на актуалната предизборна кампания. Принципно икономическото пространство „Меркосур“ – което включва Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай – вече допринесе за задълбочаването на икономическото сътрудничество в региона. Но засега „повечето държави биха предпочели да запазят своя суверенитет и икономическата си независимост“, казва Диас.
Мадуро също подкрепя идеята за единна валута
Целта на общата латиноамериканска валута, както я формулира Хадад, би била „да подобри търговията и обмена в страните от региона“. Той предлага тази валута да бъде поддържана като дигитална от една централна банка. Но за да бъде предприета подобна стъпка, трябва най-напред няколко правителства да декларират интерес, за да могат изобщо да започнат преговорите.
Идеята за общата валута бе спомената наскоро и от президента на Венецуела Николас Мадуро, чиято страна от години страда от хронична висока инфлация. Мадуро предложи валутата „сукре“, която е въведена от държавите, членуващи в АЛБА – доминирана от леви правителства организация, включително Куба и Венецуела, да се превърне в регионално дигитално платежно средство, което да може да измести американския долар.
Но статутът на „сукре“ и до днес е само символичен. А в контекста на трайната криза във Венецуела доверието към икономико-политическата компетентност на Мадуро в региона не е високо.
По примера на еврото?
Въвеждането на единна латиноамериканска валута би имало и политически ефект подобно на еврото в Европа. Латинска Америка (или Южна Америка) ще се сближи повече в икономически и в обществен план и ще бъде възприемана като единно икономическо пространство.
В този случай предложеният от Хадад „Sur“ би бил предвестник на такова политическо развитие, което един ден би могло да доведе до Латиноамерикански съюз или до „Съединени латиноамерикански щати“.